Проф. Иван Илчев: Антибългаризмът в Македония не е забравен

Десетилетия на съседите в Скопие е втълпявано, че сме най-големият им враг

Чл.-кор. проф. дин Иван Илчев  е български историк, ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в два последователни мандата в периода 2007 - 2015 г., член-кореспондент на БАН. Син е на акад. Илчо Димитров, бивш министър на образованието. Професор по нова и най-нова история на балканските народи.  
Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984 - 1986), Университета на Чиба, Япония (1999 - 2000). Автор на десетки научни трудове. Член на смесената българо-македонска комисия по исторически и образователни въпроси.   

Какво показват заседанията на Смесената българо-македонска комисия - мисия възможна ли е да се разберем по общата ни история със съседите? 

- Мисията е трудна.  Разменихме си бележки по учебниците по история, които се използват в македонските и в нашите училища.  

Най-сериозните ни забележки са първо по това, че македонската нация се извежда от античността, което, разбира се, няма никакви основания или има основания само  доколкото съвременна република Македония заема част от територията на древна Македония. Този въпрос  вероятно ще бъде поставен много по-остро на заседанията на македонско-гръцката комисия. 

Проблем, разбира се, е и въпросът за Самуил, представен като цар на Македония.  Всъщност двата основни проблема в македонските учебници са грешките и невярното тълкуване на изворите.  Настояваме изворите да се публикуват в оригинал. 

Много сериозен проблем в учебниците при съседите всъщност са малкото исторически извори. Посочват например, че  Йоан Владислав е македонски цар, но никъде не споменават за т.нар. Битолски надпис, съхраняван в музея в Битоля, където той четири пъти повтаря, че е родом българин. 

Освен много конкретни грешки, в македонските учебници, за съжаление, има и антибългарско чувство. Колегите се съгласиха, че трябва да премахнат обидни квалификации за нас, като това, че когато  дошли на Балканския полуостров, българите се занимавали преди всичко с грабежи. 

Има и нарочно допуснати липси. Например никъде не се споменава, че когато българите идват на полуострова, хан Кубер се заселва с група българи в земите на днешна Македония. Ако споменат това, ще излезе, че Кубер и хората му участват в етногенезиса на местното население. 

Според македонските учебници славянската азбука била създадена в Македония от Кирил и Методий, което е абсолютно невярно - азбуката е създадена в манастир в планината Олимп в Мала Азия. Невярно е и това, че Наум и Климент се върнали в родината си Македония. Всъщност и двамата са родом от Северна България и са изпратени в Македония от цар Борис I, което почти не се споменава. 

Съседите представят Илинденското въстание като македонско, без уточнение, че Илинденско-Преображенското въстание e българско,  организирано от една и съща организация.  В учебника са публикували позива на ЦК на ВМРО при разгрома на въстанието, в който призовават България да се притече на помощ на братята българи в Македония. Това фигурира във факсимилето, докато отстрани в текста на учебника въстанието е обявено за македонско.   

В учебниците на съседите се говори много за българските репресии срещу македонците, не се споменава обаче и дума за сръбските репресии на всички хора с българско национално самосъзнание - от завладяването на Македония през 1912-1913 г. до Титовия период включително. Никъде не се споменава, че жестоко са били преследвани всички хора с българско национално самосъзнание, вкарвани са в затвора за притежаване на български книги.  

- Какви са пък техните забележки към нашите учебници?

- Забележките им бяха, меко казано, смешни и като цяло дребнави. Например защо в нашите учебници пишело, че българи и турци живеели в отделни махали по време на османското господство, а всъщност живеели и в смесени махали, което е вярно. Защо сме говорели, че събирането на деца за еничари било данък, а то било рекрутска политика.  
Възразихме, че задачата ни са българо-македонските отношения, а не  българо-турските.

- Какви са претенциите за езика на Кирил и Методий? 

- Те смятат този език за славянски и тук са прави, има известно основание. Защото никъде в изворите, чак до 11. век, не се говори за български език. Говори се, че българите говорят славянски език.  Това е точното му наименование в изворите. Само в нашите учебници има уточнение, че този славянски език е от българската група.

- Смятате ли, че ще намерим компромис за ожесточения спор чия е Самуиловата държава? 

- Колегите от Скопие показаха доста  ясно, че им е пределно ясно чия е държавата. Смятаме, че по този въпрос би могло да се постигне консенсус. Но въпросът при тях е много страшен - ако съседите признаят, че Самуиловата държава е българска, рухва цялата конструкция за средновековието им. Така че промени ще има, ако има политическа воля. Без нея нищо не може да се направи. 

Нито колегите от Скопие, нито ние, българските участници в комисията, сме упълномощени да даваме нареждания на министерството какво да се промени в учебните планове и как да се пишат учебници. Това може да се направи само на политическо ниво. Ние даваме препоръки. В някои неща ще се стигне до съгласие, в други - сигурно не.  

Все пак обаче има надежда - наскоро премиерът Зоран Заев  заяви на официален форум, че е дошло времето да се преразгледат старите митове и да се тръгне към нов, обективен прочит на историята. Само преди година подобно изявление би било немислимо. 

- Кое най-трудно ще преглътнат съседите? 

- Всичко трудно ще преглътнат. От 1913 г. досега, като изключим краткия период за по 3 години през Първата световна война и Втората световна война, в Македония българска книга не е влизала.

Не е влизал български учебник, не е имало българско училище. Целия този период съседите са били учени, че българите са най-големият им враг. Всъщност в македонските учебници няма толкова силна антигръцка  пропаганда, колкото антибългарска.

 Бившият им премиер Любчо Георгиевски беше писал, че в казармата го учили как първият враг на Македония е България. Това е било основата на обучението им. Това много трудно ще се промени - на практика това са четири поколения, които са били обработвани по един начин, много е слаба надеждата нещата бързо да се променят. Знаете каква буря се разразява у нас сред родителите, когато посегнем да променим нещо в учебниците по история, което вече да не е това, на което са учени предишните поколения. Може да си представите какво ще стане в Македония. Задачата е сложна. 

- Ще успеят ли обаче съседите да преглътнат новото име Северна Македония? 

- Смятам, че ще го преглътнат. Не е сигурно обаче дали гърците ще го преглътнат, това е по-сериозният проблем. 

Не са страшни твърденията на съседите,  че са наследници на Александър Велики. Не твърдим ли ние, че сме наследници на траките?! Страшното е, че Скопие е осеяно с паметници на хора, които яростно са изявявали своята българска принадлежност и изведнъж, 100 години след смъртта  им,  са обявени за македонци. В Скопие е издигнат паметник на Григор Пърличев, влязъл в затвора, за да не се откаже от това, че е българин.

Обсъждаме разширяване на кръга личности,  чиито годишнини можем да отбелязваме заедно. Премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев дадоха пример със Самуил и Гоце Делчев. Предлагаме заедно да бъдат чествани Григор Пърличев, братя Димитър и Константин Миладинови, 24 май, който до Балканската война винаги се е празнувал заедно в Македония и България,  но не и в Сърбия. Сближаването ще бъде бавно, не могат да се очакват бързи резултати. 

- Имат ли шанс Балканите да се сдобият с нов, по-позитивен имидж? 

- Има симптоми, все пак положението на Балканите е по-добро, отколкото беше преди 20 години. Но за съжаление албанският въпрос винаги стои на преден план.  Албанците, които плътно населяват Южна Сърбия, са на около 60 км от българската граница.  Така че трябва да бъдем изключително внимателни. 

- Как ви изглеждат протестите в  България  през погледа на историк? 

-  Почти няма случай в историята, когато някой да е управлявал 10 години и да не е омръзнал на гражданите.  Така е в Англия при управлението на Желязната лейди Тачър, в Германия при Меркел, във Франция, където Дьо Гол бе принуден да отстъпи властта след недоволства.  

Явно и на  българите им писна, а и скандалите станаха твърде много. За съжаление обаче не виждам да се ражда нещо ново и в момента властта се крепи именно на усещането, че при избори конфигурацията ще е същата. 

Издадохте дневниците на баща ви, който е бил министър в кабинета на  Жан Виденов.   Какво е  личното ви впечатление? 

- Лично не познавам Жан Виденов. Отношението на баща ми към Виденов е било винаги много благожелателно, а оценката му - балансирана.  

По принцип политиката е неприятно занимание, затова нито за секунда  не съм имал амбиция да участвам в нея. Със сестра ми бяхме категорично против участието на баща ни в кабинета "Виденов". Предвиждахме какво ще стане - загуби си здравето.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?