Подай сигнал

Проф. Биолчев: Човещината е последното пристанище на цивилизацията

Литературата оцелява, когато има читатели. Само написана тя е като мъртъв текст в архивите

Интервю

от Цветана Георгиева 365 прегледа 0

Проф. Биолчев: Човещината е последното пристанище на цивилизацията


Проф. Боян Биолчев е новият носител на Вазовата награда за литература в надпреварата, организирана от община Сопот.

Боян Биолчев е филолог, писател и сценарист. Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. От ноември 1999 година до 14 ноември 2007 година е ректор на Софийския университет. Извън рамките на университета Боян Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция.

Автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения и на 20 белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. От 2018 е председател на Обществения съвет към БНТ. На Боян Биолчев е кръстен връх на Антарктическия полуостров.


-Професор Биолчев, получихте Вазовата награда за литература за 2018 година. Какво е за вас този приз?

-Това винаги е най-трудният въпрос, защото каквото и да кажа, ще бъде като клише, колко и да е сърдечно това, което мисля. Невероятно съм поласкан от вниманието, от това, че получавам наградата точно на името на Иван Вазов.

-Вие сте приятел на Сопот от доста време, усещате ли атмосферата, духа на Вазов, когато сте тук?

-Разбира се. Когато вървиш по улицата, лицата се сливат и в крайна сметка имаш чувството, че си видял един човек. И този един човек може да бъде замислен, тъжен или пък интровертен, но във всеки случай тука имам усещането за особен въздух, атмосфера на интелигентни хора. И това наистина се усеща и си го обяснявам с факта, че българската култура до голяма степен се е породила в Подбалкана, в Сопот и другите малки днес градчета като него. И в тази атмосфера човекът, който е роден и израснал тук, е Патриархът на българската литература. Значи Сопот представлява един истински храм на културата.

- В ерата на информацията и новите технологии ще оцелее ли литературата, слово, което буди ума и държи душата ни жива?

-Литературата оцелява, когато има читатели. Защото само написана, тя е като мъртъв текст в архивите. Иначе всичко зависи от начина на създаване на информацията за литература, от образователния ценз на едно общество и степента, в което това общество не е дехуманизирано. Дехуманизацията става и когато се създаде, когато влезем в една свръх затворена технологизация на обществото. А това си е вторична неграмотност, развиване само на едното полукълбо на мозъка, а онази част, която е отговорна за емоциите, закърнява. Това е истината и тук са нещата.

Иначе що се отнася до отношението към литературата, словото остава, независимо дали е на хартия, или на компютър. Въпросът е да се съхрани отношението към словото, а не към начина, по който то достига до съзнанието на човека.

-Вие през целия си живот преподавате на студенти, общувате с тях, няколко поколения младежи са израснали пред очите ви, виждате и усещате накъде върви светът. Имате ли опасения, че следващите поколения все повече ще се стремят и ще принадлежат само на технологиите?

- Това не само аз или хуманитарните дейци в България го виждат. Като ректор съм имал контакти с представители на множество големи университети в Европа и света. В най-високо разгърнатите висши училища също имат това опасение. Това е страхът от предразсъдъка, който се създава, че хуманитарното образоване не носи доходи. А това е предразсъдък и той е много глупав. Защото емоционалният човек с богата душевност дава и повече производство във всички сфери и открива нови насоки. Иначе се превръщаме в пружини на една машина, които само се сгъват и разгъват.

-Кои са стожерите, които трябва да ни опазят, да ни задържат в света на хуманизма?

-Опасявам се, че това е най-трудното нещо. Първичният материален стандарт, първичните неща, те имат превес винаги, те се възприемат по-бързо и по-лесно. Затова първоначално превес има този, който създава първата степен от един стандарт на живот. А всъщност истинският стандарт се получава след години на духовно израстване.

Ние вече виждаме резултатите от опростачването на обществото. Наблюдавайте по какъв начин говорят хората и как в рамките на доста малко години отпаднаха основни възпитателни стожери - приветливост, уважение към възрастния, уважение и интерес към това, което би могъл да чуеш, а не самонаслаждение от това, което казваш. Това са нещата и това се вижда ясно. Но да се надяваме, че след като човечеството е преминало през различни големи кризи и катаклизми, ще съхрани тези ценности. Човечество е оцелявало, но нека не забравяме, че е минало през много тежки периоди. Аз съм роден по време на един такъв огромен катаклизъм - Втората световна война. Представите си какво е било тогава! И хората все пак са успявали да надмогнат, да се справят. И все пак грубостта, налагането на и диктатурата никога не са имали дълъг живот. Човещината е последното пристанище на цивилизациите.

-Може би вечното пристанище?

- Да, да. Това е. То е като вълните на морето, които идват и си отиват, като пороите, които завличат всичко.

- Значи смятате, че има надежда, защото според много хора нещата в съвременния свят изглеждат направо апокалиптични, като че ли не се вижда никакъв изход, спасение за духовността?

-Апокалиптични изглеждат, защото се създава виртуален пласт на търпимост. И така се стига до сеене на омраза. Загледайте се и ще видите, че има хора, които са постоянно в публичното пространство, че има поведение на гледане през рамо, презрителен поглед, преди да започне другият да говори. Това се наслагва и хората имат чувството за апокалипсис. А всъщност ние сме апокалипсисът. С нежелание да види какво се случва, с неразбиране, че това, което става, е за всички, с омраза нищо не може да се постигне.

Коментари