Подай сигнал

Проектът Въча ще осигури стабилност на ВиК мрежата

За такива обекти трябват държавна стратегия, инженерен капацитет, опит и пари, категоричен е експертът

Интервю

от Илияна Караланова 3629 прегледа 0

Д-р инж. Петко Иванов е един от водещите специалисти у нас в областта на водоснабдителното проектиране. По негови разработки са проектирани и изградени значителен брой водоснабдителни системи на населени места и селищни агломерации. Има и активно участие в проектирането на водоснабдителната система на град Пловдив и прилежащия район.

Инж. Иванов е кандидат на техническите науки (доктор). Член е на Съюза на учените в България, НТС по водно дело и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Работил е последователно като проектант, ръководител група, главен проектант и ръководител-направление „Водоснабдяване и канализация“ в Териториална проектантска организация - Пловдив (Държавна фирма „Пловдивпроект“). Понастоящем е главен инженер в „Екоинтеграл“ ЕООД - Пловдив.



-Инж. Иванов, напоследък все повече се говори за предимствата на гравитачното водоснабдяване. Ние в Пловдив също можем да се възползваме от тях, ако се реализира проектът Въча. Доколко е реално това?

-За проекта Въча се говори още от 60-те години на миналия век. По онова време държавата възлага разработката на два варианта за водоснабдяване на Пловдив. Единият е гравитачно, от повърхностни води на каскадата, а другият - помпено, от подпочвени води на терасата на Марица. Известно време обаче по идеята за гравитачно водоснабдяване на Пловдив не се работи. Доста по-късно - към 1984 година, държавата и Окръжният съвет възложиха на Териториална проектантска организация технико-икономически доклад за водоснабдяване от каскада Въча.

Този доклад стана настолна книга за тези, които по-нататък работиха по проекта. Той се утвърди на много високо ниво - от Върховния експертен съвет на Министерството на строежите и от Висшия експертен технико-икономически съвет на Държавния комитет за планиране - най-висшата инстанция по онова време.

-Какви са основните компоненти на проекта?

-Каскадата се състои от четири язовира - Доспат, Цанков камък, Въча и Кричим. Оттам водата се довежда до питейно-пречиствателна станция по гравитачен път, а след това - по магистрален водопровод, отива до голям резервоар. От този резервоар се подава по хранителен водопровод до мрежата на Пловдив.

Тя обаче не би могла да поеме цялото това количество вода и ще грохне за няколко дни. Затова предвидихме един пръстен, който да разпредели водата по цялата мрежа. Обосновахме водоснабдяване не само на Пловдив и община Пловдив, а и на всички селища по пътя на водата - Кричим, Перущица, Брестовица, Стамболийски, всички села от Родопската яка плюс селищата от т.нар. тогава селищни системи Асеновград, Садово и Първомай - почти до Хасковска област.

Разработката беше за население от порядъка на над половин милион души със захранване на цялата тогавашна мощна промишленост с питейна вода.

Този доклад се утвърди, след което престоя доста години в чекмеджетата и се събуди отново в края на 90-те години.

- Защо не се реализира още тогава?

-А защо стадион „Пловдив” не се довърши? По същите причини. Според мен имаше много фактори. Със смяната на системата приоритетите се промениха.

-Имаше ли финансови причини?

-Да, на онези пари проектът излизаше от порядъка на 120-130 млн. лева. Сега не мога да прогнозирам колко би струвал.

- Какви са проблемите на този проект?

-Проблемите са в два основни аспекта - процедурно-административен и инженерно-технически. Никой до момента не е изяснил технически откъде ще става самото водовземане. Това са язовири, които са собственост на държавата и се поддържат от НЕК. За да се вземе разрешително за водовземане, има специална процедура, тъй като трябва да се отнеме определен обем вода от каскадата. В зависимост от коя точка се отнема водата, е възможно да се наруши, макар и малко, енергийният баланс. Това трябва да се съгласува с много институции, тъй като каскадата е водоем с комплексно предназначение - за питейно водоснабдяване, за енергодобив и за напояване. И въпреки че приоритет в Закона за водите има питейното водоснабдяване, по всички действащи правила, наредби и закони такова разрешително трябва да има и да се издаде от МОСВ.

Тогавашното разрешително беше за водовземане от ВЕЦ „Въча - Стара“ - последното стъпало на каскадата. През последните години, доколкото разбирам, идеята е била да се взема вода от т.нар. изравнител Кричим, но според мен това не е най-подходящото място.

Друг проблем e къде ще бъде площадката на пречиствателната станция. Тя зависи от пункта на водовземане, но и от възможностите, които предоставя самата топография. Процедурно пак е сложно, защото трябва да се отнемат няколко декара, да се отредят, но някои от тези терени може да са общински или частни. В тези случаи процедурата също е много дълга и сложна. По подобен начин стои и въпросът с площадката на бъдещия резервоар. Друг проблем е откъде ще мине трасето на магистралния водопровод. Веднъж - като инженерно решение, и втори път - като имоти, които ще бъдат засегнати. За утвърждаването на това трасе също има процедура. Не на последно място е и въпросът с трасето на хранителния водопровод от резервоара до градската водопроводна мрежа и начинът на разпределяне на водата в нея.

-Може ли да се спести някоя от тези процедури?

-Абсурд. Те трябва да вървят паралелно със самото проектиране.

-От какво да се притесняваме?

-За да имаш разрешение за строеж, трябва всички процедури да са минали. Един проект, който е на хартия, но не е подплатен с изпълнението на тези процедури, е нещо като макет, служи за украса, но не може никога да влезе във фаза строителство.

-Възможно ли е да се разшири обхватът на проекта?

- Проектът може да обхване и северната страна на Марица, където през последните години се появиха икономически зони. Възможно е да се помисли и за етапно строителство, така че като следващ етап проектът да стигне чак до Хасково.

-Кой може да изработи този значителен хидротехнически обект като проектиране?

-Няма много такива колективи. Ние го работихме повече от 2 години в постоянен състав от 30-40 души. Такъв проект изисква целия спектър от строителни специалности - водоснабдители, архитекти, конструктори, геодезисти, геолози, химици, ОВИ, електро. Вярно е, че всички тези големи проекти трудно се реализират. Тунелът под Ламанша е замислен още през 1805 г., а се реализира едва преди 20-ина години. За такива обекти трябват инвестиции, инженерен капацитет, опит и мощ. Областният управител Здравко Димитров се е заел сериозно с този проект, а той определено е последователен човек. Това му прави чест. Трябва обаче да доведе нещата до реални действия.

-Какви ще са ползите, ако проектът ще се реализира?

-Ще имаме сигурност, гарантирано и надеждно водоснабдяване. Налягането на водата във водопроводната мрежа също ще се стабилизира, защото котата на резервоара ще бъде фиксирана. Сега помпените станции тласкат водата към един водоем на Бунарджика, който е с много малък обем - 8000 кубика, а на този ще са му нужни 100 000 кубика. Вече няма да зависим от електроенергията. Ще имаме стабилитет във функционирането на водопроводната мрежа. Тя вече ще работи на един и същи режим, а не на тласъци. Другото предимство е, че себестойността на водата би трябвало да стане по-ниска.

-За колко време може да се реализира един такъв проект?

- Зависи от финансирането, но със сигурност ще отнеме няколко години, и то при перманентна работа. Изпълнението му не бива да се прекъсва, защото един проект, и най-добрият да е, престои ли известно време, губи актуалността си. Може би е разумно да се помисли за създаването на специално звено, което да движи цялостната работа по проекта.

Коментари