Проекти за професионално образование наливат вода в пясъка

Подготовката по дефицитни професии - с осигурено общежитие, за да се откъснат децата от средата, която ги дърпа надолу, предлага експертът по професионално обучение

Кирил Тюлев е експерт по професионално образование. Завършил е химия. От 1993 г. е управител на Център за професионално обучение в Търговско-промишлената камара. От август 2015 г. работи с  „БГ Алтернатива” ООД.

Г-н Тюлев, заседанията за обсъждане на план-приема в гимназиите често минават безкритично, вие сте сред малкото експерти по професионално образование, които взимат отношение. С какво не сте съгласен?

- Много е лесно да изискваш от образователната система, без да си дал нищо на нея. Все се оплакваме, че регулацията пречи, че законите са неправилни. След толкова години опит в сферата на професионалното образование аз много се дразня от фразата „Бизнесът ни подкрепя”. Какво значи това? Бизнесът е партньор и за това има наредба, в която са разписани правила и ангажименти. Несериозно е  „Техно Акташ” да даде съгласувателно писмо за паралелка с 29 ученици в Куклен, а да вземе 1-2 деца, при това за нискоквалифициран труд, за който дори не е нужно да се учи 4 г.  

Тук ролята трябва да не е на отделни фирми, а на национално представените работодателски организации и синдикати, които се регистрираха миналата година и представиха огромна членска маса. Има такъв работещ модел на гимназията по дървообработване и браншовата  организация на дървопреработвателите и производителите на мебели. Бизнесът извървя дълъг път и вече разбра, че трябва да си създава кадри. Но аз съм против предприемачът да дава информация на училището. Той трябва да я дава на браншовата организация, в която членува. А какво става сега - съдът дал подкрепящо писмо за паралелка в Търговската гимназия. Приемаме 29 деца. Търговска камара също подкрепя тази нова паралелка за съдебни служители, надявам се да има експертна оценка за това. В същото време 98 на сто от завършващите НТГ отиват в университет. Колко служители в съдебната администрация ще ни останат в крайна сметка?

Нужно е в тези процеси да има по-широк поглед от гледна точка на цели браншове, не на отделни потенциални бъдещи работодатели. Сега големите браншови организации с по 1000 фирми ги няма.

- Адекватен ли е според вас план-приемът в Пловдивска област?

- Добър е, но дотук. Като пастори обикалят по фирмите и всеки, за да се отърве, дава становище. Но никой не поема истински ангажимент. Изцяло в момента план-приемът е легнал върху Регионалното управление по образование и на оскъдната информация от социалните партньори.

През 2013 г. с партньорството на бизнеса и КТ "Подкрепа" Пловдив подложих на гласуване новата паралелка за електронна търговия в Асеновград, която искаха да отрежат. Наложихме се с 3 гласа. Тази година децата завършват. Някои ще следват, другите още юни ще подпишат трудови договори. Тази година я направихме с 15 деца. Трябва системата да се регулира. Имаме и модела на КЦМ - когато се тръгна към новото производство, се направи паралелка, която да подготвя нужните кадри в  ПГ „Цар Иван Асен” в Асеновград.

- Как може планирането да е по-ефективно?

- Ще дам пример с асансьорните техници. В асоциацията на територията на областта  има 48 лицензирани фирми. Ако всяка днес отдели по 2 лв., стават стотина лева. 22 дни по 100 лв. прави над 2000. В Професионалната гимназия по битова техника 15 деца учат асансьорна техника. Повечето са от селата - пътуват или са на квартира, трябват им и джобни. Ако тези 2000 лв. ги разделим на тези деца според успеха, ще получават от 130 до 180 лв. месечна стипендия.

Оказва се, че завършилите през годините не се реализират в тази сфера. Има застаряване в сервизите, изискванията  се завишават и някои от тях могат да загубят лиценза. Те имат интерес да си отгледат кадри, могат да ги взимат на практика и после да останат на работа. Когато работиш, освен че се учиш, виждаш, че можеш да се изхранваш с професията. Има още много модели, които могат да излязат от работодателските организации.

- А защо не става?

- Защото търсят високобюджетни нискоефективни проекти. Например Център за кариерно ориентиране. Сложат табела, пишат във вестника. Нулев резултат.

Сега държавата започна да издирва децата, които не ходят на училище. Но може ли  дете от село или от малцинствата 12 г. да го държиш в клас? То не иска да ходи. За тях трябва друг модел - след 5. клас да изкарат още 2 г. и да получат първа степен на професионална квалификация още в края на основното образование. И докато навършат  години, да чиракуват и да учат занаята.

- И сега има такива професионални паралелки в  „Столипиново”.

- В ОУ „Пенчо Славейков” са 3 специалности - шивачи, дърводелци и металообработване. Децата завършват основно образование и част от тях отиват да доучат в СУ „Найден Геров”, където специалностите са две - за шивачи и дърводелци. В това има потенциал. Иначе влачиш едно дете 12 г. и го изпускаш. Колкото по-рано му дадеш занаят, толкова по-добре.

Без една стотинка да получавам, аз ходя в изпитните комисии на държавните зрелостни изпити по чл. 35 от Закона за професионалното образование. И се питам защо едни такива хубави деца от ОУ „Пенчо Славейков” и СУ „Найден Геров”, като излязат на улицата, стават вредни за себе си. Не знам колко хора си дават сметка за усилията, които полагат директорите и учителите в тези училища. Преглеждайки писмените работи, съм възхитен от краснописа и професионалните умения на учениците. Защо тези деца не се реализират?

Защото навън започва да доминира средата.

- Затова си мисля защо такива деца не ги изведем на общежитие. Така ще се откъснат от средата, ще са полезни за себе си и за околните.

Това не изисква ли база? 

- Има свободни училища, например оздравителното  училище в Хисаря с учебен корпус и общежитие. Иска се малко да се стегнат сградите.

В Пловдив Професионалната гимназия по машиностроене е за 1900 ученици, сега са около 300. Три етажа, свободна и запазена производствена база.

Трудните деца, първо, не искат да идват на училище. Второ, родителите не могат да ги издържат. Като ги настаним в общежитието - сутрин на училище, следобед - на работа, те ще си заработят издръжката. И ще са отделени от вредната среда. Можем да ги подготвим по дефицитни професии. Всички търсят заварчици. Защо не я развиваме тази професия?  

- Защото никой не иска да я учи, отиват на по-лесното.  

- Защото не сме ги изкушили.  Ако направим Професионалната гимназия по машиностроене  привлекателно място, децата от селата ще дойдат, защото ще са нахранени, устроени и ще учат.

- Както бедни семейства пращат децата си в семинарията заради социалната подкрепа?

- В ПГМ всички учители са специалисти по металообработване или пътно-подемна и транспортна  техника.  Една година можем да инвестираме в подготовка на заварчици, след 2 г.  - нулев прием по тази специалност, но разкриваме паралелка за кранисти, багеристи или мотокаристи. Учителите са същите. Много бърза смяна на специалности в годините ще даде ефект. Нека имат слети паралелки - 6 деца искат да учат за кранисти, 7 за заварчици, другите - друго.

- И сега има 2 в 1.

- Нека се разслои още, защото има учебни заведения, в които по първо желание се записват 7 деца. Казват им: „В тази специалност не може, запиши другата”. Не бива.  

Работодателските организации трябва по-широко да отварят вратите за стажове и практики. Защото професионалните гимназии изостават със своето оборудване и  децата трудно могат да се обучат. Работодателските организации трябва да обучат и наставници във фирмите. Закъсваме и с преподаватели по някои специалности, защото ги няма полувисшите учебни заведения, които подготвяха такива. Има училища, където по професията няма достатъчно специалисти преподаватели. Добрите треньори са в бизнеса. Не може той да иска да участва в изпитните комисии на държавните изпити само за да си харесва деца.

Някои казват, че не можело след училище учениците да работят, трябвало да си учат уроците. Че нашите деца в чужбина какво правят? Когато той отиде във фирмата и започне да работи, вижда, че има пропуски в знанията. Затова заляга повече и в училище. Преподавателите от своя страна трябва да гарантират, че всеки завършил ще може да заработи заплатата с това, за което е учил. Иначе наливаме вода в пясъка.  

- В последните 2 г. се успокояваме с превеса на професионални паралелки над профилираните. Но не се ли обърна съотношението само привидно, понеже вече няма прием след 8-и по новия закон?

- Реално няма превес. Освен това в професионални паралелки в СУ-тата няма такова ниво на подготовка като в професионалните гимназии. Може ли да съпоставим учебната кухня на гимназията по туризъм с едно СУ, което има два тигана и една печка?! А децата получават еднакви дипломи. СУ-тата трябва да останат за тези, които смятат да следват, другите да отиват в професионалните училища. Успешно професия дава СУ „Братя Миладинови”, което работи с Грандхотел Пловдив. Децата отиват в  световна верига. С дипломата могат да работят навсякъде по света в нея, защото стандартът е този. И работодателите, и образованието трябва да са по-взискателни към материалната база и нивото на преподавателите в професионалните паралелки.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?