Подай сигнал

През 1890 г. се ражда Чудомир

България

от Екип Марица 411 прегледа 0

През 1890 г. се ражда Чудомир

На днешния ден през 1890 г. се ражда Димитър Христов Чорбаджийски - писател хуморист, художник и краевед, известен с псевдонима Чудомир.Той е седмото от 8 деца в семейството. Бащата му настоява да стане офицер или търговец, майка му го подкрепя да се занимава с рисуване. Завършва Държавното художествено училище, но се дипломира едва през 1919 г. заради мобилизацията през Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.


През 1921 г. се жени за художничката Мара Нонова. В периода 1920 - 1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък. През 1932 г. се налага да напусне учителското място. По онова време действа закон, според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа.


Чудомир е поканен да поддържа хумористичната страница на вестник „Зора“. През 1940 г. пише до главния редактор: „Настъпи период на преоценка на ценностите. Не съм съгласен с политиката на в. "Зора“. Не съм доволен от постигнатото. Изобщо гражданинът Димитър Чорбаджийски не може повече да понася твореца Чудомир". Негови карикатури и римувани злободневки са публикувани още във всекидневника „Балканска трибуна“, а фейлетони, разкази и епиграми - в списанията „Барабан“, "Въртокъщник", „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и във вестниците „Слово“, „Искра“ (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази - те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време са преиздадени многократно.


Най-известните си произведения в изобразителното изкуство той представя през последните години на живота си. Цикълът „Нашенци“ включва предимно акварели, рисувани в периода между 1932 г. и 1960 г. Третата му самостоятелна изложба е с произведения именно от този цикъл ​- тя е представена през 1965 г. в Стара Загора, Казанлък и Габрово, а през 1967 г. - в Пловдив.


Прякора Чудомир получава през юношеските си години. С връстниците му често попадали на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между Чудомир и младия Димитър била открита комична прилика. Димитър Чорбаджийски е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Ч., Чуд. и др.


Дни преди смъртта си Чудомир дава на Серафим Северняк свитък с листове -„Драсканици в болницата“, включени в книгите „Избрани разкази“ (1967), „Под шарената черга“ (1981) и др. Там с привичното си чувство за хумор отбелязва: „Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „вечното ми жилище“, ако не вали дъжд“. И още: „След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му...“.


В писмо до Константин Щъркелов пък пише: "Помъчих ли се да отразя епохата? Донесох ли полза на народа си? След тая ужасна борба на живот и смърт между двата противоположни свята къде сме ние? На чия сме страна? Кому помагаме чрез изкуството си?". Самоубива се на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора от цяла България изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.