Преследват Човека птица от Италия до Беларус 10 години

Стайко Иванов отрича да е застрелял македонски шофьор през 1997-а Административният съд в Пловдив отхвърли жалбата му да бъде преместен на общ режим

През февруари 2017-а, след 10 г. издирване, осъденият за убийство Стайко Иванов от Кърджали застана пред  хасковските окръжни магистрати. Той е с влязла в сила 8-годишна ефективна присъда. Окръжна прокуратура - Кърджали поискала от съда да определи в затворническо общежитие от какъв тип да търпи присъдата си. Към момента на определянето на наказанието му Темида не е била длъжна да прави това. 

„Не бягам от правосъдието. Присъдата ми е несправедлива. Нарушени са ми процесуалните права. Невинен съм”, заяви 54-годишният мъж и допълни, че ще внесе молба пред Върховния касационен съд за преразглеждане на делото.

Достойната за филмиране история се случва  на 11 май 1997 г. Тогава Стайко е на 31 години, разглежда Пловдивския технически панаир. Интересът му е към летателните машини, тъй като самият той е делтапланерист, конструктор и изобретател, приятелите го наричат Човека птица. Решил да се прибере към Кърджали на стоп. На протегнатата му ръка спира македонски бус. С шофьора Киро Тодоровски разговарят по различни теми, когато край хасковското село Клокотница ги стопира мъж. Македонецът качва и него и продължават. "На отклонението за Димитровград помолих шофьора да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана дивотията", разказва пред разследващите  Иванов. "Другият стопаджия  извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение. Нямам и много ясни спомени. Единственото, което успях да направя, е да извъртя волана, но челно се ударихме в едно крайпътно дърво", казва делтапланеристът.

Първоначално полицаите смятали, че Стайко е в шок и че македонецът е починал от инфаркт. След аутопсията обаче станало ясно, че Тодоровски е убит. Вторият стопаджия не е открит и Иванов става основен заподозрян. Седем месеца лежи в ареста. Там се разболял от туберкулоза. На 20 декември 2005 година прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Иванов, който през цялото време твърди, че е невинен, решава да изчисти името си и завежда дело срещу държавата за незаконно задържане. Ответната реакция на държавното обвинение е възобновяване на разследването срещу кърджалиеца.

Делото бе внесено в съда през 2006 г. Година по-късно Хасковският окръжен съд налага 8 г. решетки за Стайко. Наказанието е потвърдено от Пловдивския апелативен съд и от ВКС.  През 2011-а присъдата влиза в сила. "Отказвам да поема чужда вина. Аз съм невинен и ще дам живота си, за да го докажа", казва Иванов на приятелката си Славка Динева и изчезва яко дим.

След дни на тел. 112 се обажда мъж, представил се за Стайко Иванов, който съобщава, че е поставил бомби в Хасково. Взривни устройства не са открити. "Направи го с надеждата обществото и медиите да обърнат внимание на случая му. Видяхте и сагата с Ивайло Зартов - едва когато си отряза пръст, бяха зададени въпроси относно пропуски в процеса срещу него", сподели Динева, която и до днес вярва в невинността на Иванов. Славка е участник във фейсбук група в подкрепа на Стайко.  „Бил е до полицейска кола, когато е стопирал микробуса. Ако е имал намерение да убива, щеше ли да стои спокойно до патрулката”, коментира Динева.

След бягството Стайко Иванов успял да се добере до Италия. Заживял в Анкона с променено име. Сръчният мъж си намерил работа в машиностроителна фабрика. Извоювал си слава на човек със златни ръце. Спокойствието му приключило, след като се свързал със свой стар познат от Банкя. Дължал му дребна сума от години и решил да му се реваншира. Предложил му да му съдейства за осъществяването на бизнес контакт с италианския му работодател. Мъжът съобщил в полицията къде се крие Стайко. По искане на нашите власти чрез Интерпол подготвили арест. В последния момент Иванов се усетил какво става и се измъкнал, без да успее да вземе нито пари, нито дрехи.

През 2016-а обаче издирваният е арестуван в Беларус. Там прекарал 5 месеца. „Условията в ареста били отвратителни. После го върнали в Полша, откъдето го екстрадираха у нас”, сподели Славка.

Същата година Човека птица бил пребит в килията си в Пазарджишкия затвор. Нападението станало в неделя. За случилото се тогава сигнализираха негови близки в социалните мрежи, а по-късно информацията им беше потвърдена от пресцентъра на Министерството на правосъдието.

Иванов бил настанен в лечебницата на мястото за лишаване от свобода с комоцио. Споделил, че атаката е поръчкова и ако се върне в килията си, ще бъде убит. Затова близките му настояваха да бъде преместен в Пловдив.

Пак през 2017-а обявява гладна стачка, при която сваля над 30 кг. Подава молба за помилване, но тя е отхвърлена от вицепрезидента Илияна Йотова, която посочва в отговора си: „Не намирам основания да упражня правото си на помилване“.

Преди това е отказана и молбата му да бъде преместен в Пловдивския затвор с мотива, че там той няма роднини, макар че и в Пазарджик няма. Близките му са писали и до омбудсмана Мая Манолова, която им отговаря, че няма право да се намесва при произнесена присъда.

Най-накрая Стайко е преместен в затвора под тепетата.

Това лято пък Административният съд в Пловдив отхвърли жалбата на делтапланериста Стайко Иванов, с която иска да бъде преместен от „строг“ на „общ“ режим под тепетата. Човекът птица протестира срещу отказа на началника на затвора в Пловдив гл. инспектор Запрян Илиев за замяна на режима му. 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?