Подай сигнал

Преходът на маймуните в родината на Будителите

Коментари

от Красимир Димовски 1230 прегледа 0

Какво се случи с един народ за 30 години преход в държавата, възкресена преди това от своите Будители след 5 века робство?

Ето какво:

Българите бързо се приспособиха към новите икономически условия и се преориентираха от предишния затворен пазар към модерния европейски. Парламентът прие специален Закон за насърчение на местната индустрия. Той даде широки привилегии за внос и снабдяване с машини и суровини на български предприятия, които разполагат с до 20 наемни работници. Протекционизмът създаде благоприятни възможности за леката промишленост и преди всичко текстилната, която се разви с високи темпове.

От голямо значение беше и законът за насърчаване на местната промишленост и търговията, гласуван с мнозинство от депутатите.

Още в началото на прехода властите определиха благоприятни условия, за да могат българските фермери да купуват изгодно земя. Тази смяна на собствеността беше с мащаба на аграрен преврат. След осъществяването му рязко се промени аграрната структура в българските земи в полза на дребните и средните ферми. А през 90-те години се засили и вносът на селскостопанска техника, което е сред причините производството да се увеличи с цели 50 на сто в сравнение с периода преди промяната.

И всичко това стана, защото веднага след началните политически сътресения българската държава се зае приоритетно с икономиката. Тя отдели специално внимание на индустрията, която още в началото на новия век изживя истински икономически подем, който с право се определя от наблюдатели и историци като “икономическо чудо”.

Това ли се случи наистина по времето на трийсетгодишния преход? Точно това. Само дето се отнася за прехода от Освобождението от турско до Балканската война.

Как дедите ни за същия период от време успяха да изградят държава върху гола поляна, да удивят Европа с икономическите си успехи, а след това - и с военните? Да ни наредят до "икономическите тигри", после - до прусаците. И то без да усвояват на корем евросредства, без да се отказват от армията като излишен харчлък, без да са наследили заводи и фабрики, които юнашки да приватизират. Нямали са хората и какво да реформират, тъй като първо трябвало да го изградят - от съдебната система до здравната и прочие. И представете си, не можели поне да се оправдаят, че поради комунизма и последващия остатъчен социализъм в страната нямало истинско дясно и поради това работата се закучвала цели трийсет лета. И наум не им дошло да се оправдават с агентите на султана, че били внедрени в демократичните им редици. Или с вездесъщите руски агенти. Нямало и паметници, за които да спорят три десетилетия да ги бутнат или не. Почти нищо, заради което политически да си чешат езиците. И поради това онези наши предци наивници се занимавали главно с една дейност - със съзидание.

Въпреки байганьовщината, в политиката имало и такива, които твърдели, че в тази държава не бият, а в предприемачеството - бизнесмени като Калпакчиеви, които си вдигат собствена къща двайсет години след начинанието. И тези, качествените, по някакъв начин надделели.

Май това ще е, което отличава двата прехода. И за това при единия резултатът е бил "тигър", а при другия - малко като историята с пловдивската зоологическа градина. Планирана, конструирана, пустееща и особено важно - не се предвижда лъв или тигър, защото много ядели. Маймуни обаче ще има.

А и това е някаква утеха - да станеш маймуната на Балканите.

Коментари