Подай сигнал

Предизборното изтрещяване на политиците

Коментари

от Руслан Йорданов 3790 прегледа 0

„Тоя цирк сме го играли и ще го играем пак. Сега има хомофобски скандал, после ще набием някой циганин в Столипиново, след това ще има протести за градинки. Знам темите на всяка партия до изборите." Така кметът Иван Тотев обобщи ситуацията в Общинския съвет по време на заседание в понеделник, на което уж трябваше да се води дискусия каква я вършат в ОФ "Пловдив 2019", за да не се изложим като Европейска столица на културата. Разкривайки собствените си душевни трепети, кметът неусетно повдигна завесата на интимния механизъм на политическия живот у нас.

Бързо след избухването на демокрацията партиите откриха, че избирателите кълват, когато си играеш със страховете им, а не когато предлагаш компетентни решения на проблемите им.

От няколко години трендът е ясен - народът най се плаши от бежанци, джендъри и роми (случаите в Габрово от тази седмица и във Войводиново от зимата напълно потвърждават тезата). Затова с наближаването на изборите размахването на плашила ще се превърне в дежурно занимание на кандидатите за политическа слава и управленски кабинети.

В Пловдив бежанци, слава богу, няма, но другите две съставки, необходими за качествено политагитационно шоу на ужасите, са налице. Затова и някаква маргинална изложба със снимки за гей паради се превърна в грандиозен скандал, намерил място даже на страниците на „Гардиън".

Пренията в Общинския съвет, посветени на културната столица и отчетите на „Пловдив 2019", също се завъртяха около розовите сюжети и единствено съобразителността на Тотев, който се запъна и отказа да каже и дума по темата, предотврати пълното фиаско на дебата. В другата си част споровете около финансовите отчети заприличаха на разговор между глухи. Опозиционните съветници задаваха въпроси за пари и договори, а управляващите отвръщаха: Тези документи вече сме ги чели и гласували!

Тотев успя да извърти нещата така, че да се изкара жертва на злонамерени политици, които, нападайки него, хвърлят кал и по Пловдив. В съзнанието си той отдавна асоциира Пловдив единствено със себе си. Патриотите пък, които направиха от гей мухата слон, се ядосаха на артдиректора Куюмджиева, че давала интервюта пред „Гардиън" и така сама зацапала имиджа на Европейската столица на културата.

И тази нелепа клоунада, по думите на кмета, следва да се приема като подгряваща фаза на предизборната кампания. Отговорното поведение на мераклиите да поемат отговорността за съдбините на Пловдив обаче би било да се задълбочат в градските проблеми, да се срещнат с хората и да предложат решения. Вместо това връх отново взима демагогията, съчетана с нахалство, ниска политическа култура и липса на всякаква експертиза по важните за града теми.

Още по-неприятното е, че заради наближаващите избори гилотината на политическата целесъобразност може да обезглави историческата инициатива - Европейска столица на културата. Въпрос на тънки сметки е дали унищожителните критики ще уязвят Тотев, или пък ще се изтълкуват като предателство и оплюване на любимия град и ще превърнат кмета в страдалец и истински защитник на пловдивската идентичност. Политиците, които ще се хванат на това хоро, следва да са наясно, че в ЕСК са хвърлили титанични усилия водещите творци и културни институции под тепетата, и то в продължение на години.

Смешни са и сезонните смени на настроенията в местния парламент. При нормални обстоятелства човек почти по нищо не може да различи опозиционерите и управляващите в ОбС. В края на мандата обаче тонът се изостря, конфронтацията ескалира и политиците всячески се опитват да зареждат с адреналин прозяващата се публика. Може би е скоро денят, в който гражданите ще престанат да се хващат на номерата им, ще им потърсят сметка и ще искат от тях спешно решение на проблемите от службите, които се издържат от техните данъци. Тогава ще стане ясно кой колко може в политиката и управленските дела.

Коментари