Подай сигнал

Правили немския шампоан "Голд" от български домати

По времето на ТКЗС-тата тонове от зеленчука се изнасяли от Чешнегирово за Германия и бившия СССР

Агро

от Мария Петрова 1231 прегледа 0

Правили немския шампоан "Голд" от български домати

Шампоан от български зелени домати се правел преди време в Германия. Години наред зеленчукът се изнасял с тонове за тамошно козметично предприятие, но след разпада на ТКЗС-тата експортът секнал. Ценната суровина се изкупувала от района на Чешнегирово. Любопитната история разказа Костадин Радков - потомствен фермер и производител на различни зеленчуци в Чешнегирово. На 55 декара той и семейството му отглеждат няколко вида пипер, домати, зеле, пъпеши, зелен лук и др. Плътно до него в бизнеса са съпругата и синът му. Фамилията бе домакин на открит ден на тема "Добри производствени практики и правилна растителна защита".


Няма да забравя прочутия немски шампоан „Голд“, който се правеше от зелени домати, които гледахме с хиляди декари. Още е пред очите ми неговата картинка. Бях дете на 8-9 години и помагах на баба ми при беритбата на доматите. Тогава тя работеше в бившето ТКЗС, отделно всяко семейство можеше да си гледа домати на акорд (дейност по предварително споразумение за заплащане според обема на работата, а не според времетраенето <210>). Германците бяха толкова доволни от нашите зелени домати, че

за една Коледа бяха изпратили за подаръци няколко кашон​а с шампоан

и за всяко семейство от селото имаше по два броя, спомня си Костадин Радков. За разлика от сега през онези години не е имало проблем с реализацията на продукцията. Освен за Германия нашите домати заминавали и за бившия СССР. За западната страна се ​изпращали само зелени, а за Съветския съюз заминавали полуузрели - с т.нар. червена звезда в основата.


Сега е обратно - трябва да се борим с вноса. Ние горе-долу сме добре, защото имаме договор с Кауфланд, но реализацията на продукцията е проблем пред повечето от колегите. Вносните зеленчуци се продават на по-ниска цена от българските, поради което сме принудени и ние да намаляваме цените. В тази връзка бихме искали правителството да прояви разбиране и да регулира пазарите, както и да ограничи вноса, който убива българския производител. Съгласен съм, че без внос не може, всички производители заедно не можем да изхраним България, но

вносът трябва да е контролира

Още повече че през зимата метеорологичните условия не предполагат масово производство. Но ако се създадат добри условия, младите хора, вместо да ходят навън, да стават чираци и да се отделят от семействата си, ще остават тук, ще имат по-добро бъдеще и нещата като цяло ще тръгнат по-добре, категоричен е Радков. Той е сред малцината земеделски производители, който няма и лев кредит. Не е усвоил и европейски субсидии по Програмата за развитие на селските райони. Всичко постига със собствени средства, а част от печалбата реинвестира в стопанството.

Субсидиите за зеленчукопроизводството са нищожни

Средствата стигат само са едно оране и чизеловане на площите. А себестойността на декар от сеитбата до брането, с включени торове, препарати и други необходими производствени консумативи, излиза от 800 до 1000 лв. на декар. Оттам нататък всичко зависи от природно-климатичните условия. Тази пролет беше много лоша, имахме много дъждове. Наложи се да направим много допълнителни разходи, основно за препарати за растителна защита. Някои площи бяха залети с вода. На част от пипера листата окапаха, другия успяхме да го спасим. Мога да кажа, че засега смогнахме с болестите и се надяваме да няма повече аномалии с времето, за да можем да продължим напред. Костадин Радков почти целогодишно осигурява работа на 10 до 15 души. В зеленчукопроизводството има много ръчен труд. Като цяло земеделският труд е тежък. Не е като приказката „Бодни пръчка, пийни винце“, иска се постоянство и упоритост.

Кооперативите ще улеснят продажбите

Относно по-лесната реализация на продукцията фермерът ​препоръчва у нас да се сформират кооперативи, каквито има в други страни. По този начин всеки от нас ще знае каква култура и колко декара от нея ще отглежда. Да има изкупвателни пунктове както едно време, защото на нас, производителите, работата не ни е да ходим по борси и пазари, за да продаваме, защото после сме неработоспособни. Затова смятам, че бъдещето е в кооперативите. Да се обединим, да даваме продукцията на едно място и да сме единни на пазара. Ако има гарантирани пазари, сигурен съм, че хората ще се върнат към земята и ще отглеждат много повече, убеден е Костадин Радков.