Помощ, социалните ме обслужват! 4 месеца ходене по мъките за чифт ортопедични обувки

Майка пак е на изходна позиция и почва процедурата, докато болките мъчат 12-годишния й син при всяка стъпка

Близо 4  месеца ходене по мъките на майка, за да осигури ортопедични обувки на сина си, завърши с пълно фиаско. Сега се налага да мине процедурата пред социалните втори път от самото начало.

„Синът ми е на 12 г. Изпитва огромни болки в стъпалата и подбедриците при ходене и тичане. Не може да върви повече от час без почивка. Понякога болките са толкова силни,  че трябва да облива краката си със студена вода няколко минути, за да продължи да се движи. След 3 години тренировки по фехтовка се наложи да прекъсне, защото не издържаше на огромните болки, които му причиняваше натоварването”, описа жената.  

Причината за тях е вродено плоско стъпало. Момчето е с най-високата, трета степен изразена деформация тип плоско стъпало метатарзоабдуктус валгус на петите. За облекчаване на болките му ортопедът препоръчал да се изработят ортопедични обувки.

Процедурата, оказа се, е дълга и отнема много време, казва майката. На 25 август

 завела сина си на Лекарска консултативна комисия

(ЛКК) в ДКЦ-7. След обстоен преглед и рентгенова снимка им обещали протокол с решение след 1 месец. На уречената дата - 25 септември, се явих пред кабинета на ЛКК и след  час вече стисках в ръце заветния документ, описа майката. Оказало се обаче, че сагата едва сега започва.

„Следващата стъпка беше да си изберем ортопедична работилница, където да занесем протокола от ЛКК и да получим протокол за изработка на ортопедичните обувки по индивидуална мярка и проформа-фактура. Направихме го 2 дни по-късно в работилница на ул. „Пещерско шосе” 66”, продължава разказа си майката.
Новите

два документа отнесла в служба „Социално подпомагане”,
откъдето също дали срок за отговор до 1 месец.  

След потвърждението, че момчето е одобрено, последвало ново посещение за получаване на заповедта от социалните, която после да занесе в работилницата. „Тук вече ударих на камък. Два дни поред взимах сина си по-рано от училище, за да успеем да направим поръчката на обувките преди края на работното време в 17 ч. Първия път бяхме там в 16,20 ч., но беше затворено. На следващия ден бяхме пред вратата точно в 15 часа, но тя пак беше заключена”, описва жената.

Позвънила на Маргарита Димитрова на номера от дадената от нея визитка, на която пишело, че е координатор за Пловдив на Национален алианс за интеграция и политики за здраве и активен живот след ампутации и протезиране. „Няколко дни не ми отговаряше, още няколко дни телефонът беше изключен. Започнах да се притеснявам, защото има 3-месечен срок за изработка на обувките. След още няколко дни успях да се свържа. Тя ми обясни, че била в болница с детето си. Почувствах се виновна, че я притеснявам. Димитрова ме успокои, че няма да изпуснем срока, да се обадя следващата седмица. Когато го направих, ме увери, че в момента не работят, защото

чакат машини от Германия.

Нека се обадя следващата седмица. Изчаках и отново я потърсих след 7 дни, а Димитрова ми каза, че машините още ги няма. И пак ме посъветва да се обадя следващата седмица. Този път не се съгласих  и настоях да ми каже могат ли въобще да направят обувките. Тя обаче просто ми затвори и въобще не отговори на последващите ми две обаждания”, описа патилата си майката.

Сериозно притеснена, потърсила в интернет организацията от визитната картичка на Маргарита Димитрова - Сдружение „Национален алианс за интеграция и политики за здраве и активен живот след ампутация и протезиране”, и разговаряла с Иван Иванов от националния офис.  „Той направо ми каза, че няма повече да правят обувки и да се обърна към друга фирма. На въпроса ми защо не са ме информирали за това обстоятелство, се извини и каза, че колежката му в Пловдив Димитрова е трябвало да ми каже. И допълни, че ще говори с нея за това. Така 3 месеца след началото на процедурата за изработка на нужните за детето ми обувки аз бях

стигнала ДОНИКЪДЕ.” 

След като потърсила съвет от „Дирекция „Социално подпомагане”, оттам поискали майката да върне със заявление до директорката издадената от тях заповед за изработка на обувки от Национален център за протезиране и рехабилитация - Горна баня и да поиска нова. Преди това с детето трябвало да намерят друга ортопедична работилница, която да издаде и нова проформа-фактура. С нея на 6 декември се върнали в социалната служба и получили нова заповед.  „Дотук ни отне 3 месеца и половина. Одисеята ни започна през август, а сега е средата на декември и синът ми още няма обувките, които да намалят болките му. Как се чувствам, може да си представи всяка майка”, обобщава жената.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?