Почетохме Бураго, забравихме Душо

Паметният знак зад мантинелата на новото кръгово в Остромила осъмна с едно цвете насред бръшляна, обхванал камъка

Докато политици и общественици се редяха на опашка, за да положат венци пред паметника на капитан Бураго в Дондуковата градина, на лобното място на Душо Хаджидеков и посечените 123 невинни българи в местността Остромила имаше само едно-единствено цвете.

Паметният камък е лесен за откриване. Намира на новото кръгово кръстовище между улиците "Димитър Талев", "Остромила" и "Беломорска". Да стигнеш до него обаче, се оказва доста трудно начинание. Първата защита, която е поставена на мястото, е защитна пътна мантинела. Градостроителите въобще не са се съобразили с паметта на видния възрожденец и са поставили металната конструкция на сантиметри от паметния камък.

Пътека до мястото няма, а малцината, които бяха пожелали да отдадат почит на Душо, са принудени да газят в калта. Мястото се оказва опасно, понеже през кръговото постоянно летят джигити. Паметният знак съвсем скоро ще загуби битката с времето, както и самият Душо. Камъкът е погълнат от бръшляна, който пълзи по него.

Самият Душо Хаджидеков, като борец за свободата на българската църква, никак не се е нравил на силните на деня в Пловдив. Находчивият в търговията чирпанлия станал трън в очите на гърците. Мълвата за дейността на революционните комитети на Левски, с когото Душо често се срещал, дала добър повод на гръцките първенци да представят Душо пред турската власт за опасен бунтовник. Така големият дарител и благодетел, който построи четири училища за Пловдив, докато живееше под наем в пристройката на църквата "Света Петка", бил заловен от турската полиция и хвърлен в затвора „Таш-капия”. В тоя влажен зандан прекарал като същински мъченик цели две години.

Още по-мъченически бил краят на живота му. Рано сутринта на 16 януари 1878 г. - деня, в който бил освободен Пловдив, Душо бил изваден от килията. Изнемощял и бледен, но с вяра в правата българска кауза, заедно със 123-ма клети българи крачели обругани, блъскани и шибани с камшици към лобното място. И там до воденицата в Остромила в крайнините на сегашния "Кючук Париж" били насечени на късове.

В месеците на войната преди това стотици хора са избесени по улиците на града, други са пратени на заточение, а затворите били препълнени.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?