Подай сигнал

Пловдивският Одисей загина в буря

Стойчо Стойчев прекоси и пустинята Сахара, полетът с балон остана негова мечта

Пловдив през годините

от Хенриета Георгиева 7811 прегледа 0

Освен град на майстори на словото и четката романтичният Пловдив е и град на пътешественици. Търсачите на приключения са мнозина, ала техен безспорен доайен е Стойчо Стойчев - една от най-нестандартните личности по времето на социализма.

Филма за журналиста пътешественик "Да си спомним за Стойчо Стойчев" на Николай Йотов и Иво Йотов ще гледат пловдивчани в Лъки Синема на 3 юни в рамките на Панорамата на планинарското екстремно кино.

Стойчо заслужава този жест. Той е ветроходецът на легендарната пловдивска яхта Хоро, който предизвиква завистта дори на стари морски вълци с обиколките си из водната шир. Той е първият българин, обиколил пустинята Сахара и описал приключението в книга. Стойчев е не само запален търсач на приключения, а вдъхновител на пътешественици - в създадения от него пловдивски клуб “Пътешественик” стотици младежи осъществяват мечтите си да видят нови светове.

Стойчо Стойчев е един от най-авторитетните журналисти в Пловдив, кореспондент на в. “Народна армия”, сътрудник на всички пловдивски вестници, кореспондент на БНТ. Дълги години Стойчо работи в Радио Пловдив - там негови колеги и приятели са култови имена на пловдивски интелектуалци - Кико Папазян, Йероним Тянков, Елена Чакалова, Иван Дионисиев. Стойчо е първият журналист в Пловдив, който предава директно футболни мачове.

Журналистиката обаче е само един от огньовете в душата на този бликащ от идеи човек. Другата му страст са пътешествията - първо из българските планини.

Маршрутите по земя се оказват тесни за Стойчо. Приятелите му го наричат на шега Одисей и Жак Кусто от Тракия. Така през 1970-те се ражда щурата идея за пловдивска ветроходна експедиция “Хоро”, при това с яхта собствено производство. Първите две яхти, 5-6-метрови, са построени на тавана на Профсъюзния дом. Пренасят ги до морето, но тъй като са твърде малки, излизат с тях само за риба. Така се прехранват на базата в Ахелой. Тя се превръща в строителна площадка на големите яхти “Хоро”. Пловдив следи със затаен дъх строежа, който продължава цели 5 години. Не са малко приятелите, готови да помагат, много са и недоброжелателите, които мърморят, че е недопустимо да се трошат пари и време за предварително бита кауза. Строежът върви трудно и бавно, на доброволни начала.

Големите яхти “Хоро” - едната от дърво, другата от стъклопласт, са по 14 метра. Така пловдивчани влизат в историята на българското яхтостроене и ветроходство. Тогава, през 1970-те, строежът на яхти в България е трудноразбираема екзотика.

Незабравим спомен на пловдивските мореплаватели е спускането на “Хоро” на вода. Велик момент, всички ликуват. Не се сбъдват черните прогнози за завистниците, че пловдивската яхта ще потъне. Тя издържа водния тест. Не само не потъва, а тръгва по моретата. Едната от пловдивските яхти стига до Новоросийск и Малта. При това екипът управлява яхтата сам - налага се да минат обучение в Полша, тъй като варненци трудно преглъщат конкуренцията. Много им помагат известните пътешественици капитан Георги Георгиев и Дончо Папазов.

Първото сериозно изпитание на пловдивските ветроходци е в Черно море, спомня си дъщерята на Стойчо Маргарита, един от най-верните му съмишленици. Тръгват от Варна, преди Одеса излиза буря и не успяват да стигнат.

Бяхме на ръба на оцеляването, вълните в морето не са плавни като в океана, отвсякъде те удрят. А тъй като яхтата е от най-примитивните, седиш горе и управляваш, цялото управление е на палубата. И това при минусови температури, разказва Маргарита.

До Одеса стигат през лятото. Организират пътешествия с яхтата до Мраморно море и Новоросийск - сериозно плаване в Черно море, и то във военна зона около Севастопол, където не допускат дори руски яхти.

По-късно пловдивското “Хоро” пътува и до Малта. Експедиция правят само лудите, пишат в паметната книга на екипа околосветските ни пътешественици Юлия и Дончо Папазови.

Последното плаване на Стойчо е чисто мъжко. На яхтата не обичат жените - условията са сурови, няма тоалетна дори, за целта се използва специална кофа. Когато стигат до Истанбул, се поврежда двигателят. Яхтата е на котва, защото стоянките са скъпи. Излиза страшна буря, угасва токът на големия град. Яхтата е на три котви. Двете се късат, остава само третата. Яхтата била на косъм от разбиване, а на борда били 6-7 души. Стойчо бил много притеснен за хората, всички оцеляват, ала от стрес получава инфаркт и на сутринта го намират мъртъв. Само на 50!

Най-хубавото, което Стойчо оставя зад себе си, са десетките хора, които той запалва да мечтаят, да пътешестват, да търсят непознатото. Сред приятелите му са алпинистът Христо Проданов, историкът на алпинизма доц. Сандю Бешев, журналистите Нейко Дамянов, Иван Коджабашев, Тодор Даскалов. Един от най-известните български пътешественици и писатели Теодор Троев също е възпитаник на клуб “Пътешественик”.

Това, което не успява да осъществи Стойчо, е да полети с балон. Съдбата обаче е решила, че духът на Одисей от Тракия трябва да остане завинаги в морето.

Приятел на Бен Бела

Доста години прекарва Стойчо в Алжир, където съпругата му Пенка работи в болницата в алжирски град, недалече от границата с Мароко. Това е златен шанс за Стойчо, който обикаля Сахара с фотоапарат.

Той е приятел на алжирския лидер Ахмед Бен Бела, първия премиер и президент на свободен Алжир. Съпругата на Стойчо лекува семейството на Бен Бела, но пловдивчанинът се сближава с вожда - тогава в Алжир тв операторите се броят на пръсти. Дори предлагат на Стойчев да започне работа в алжирската телевизия. След военния преврат обаче Бен Бела е заточен в пустинята.

Алжирската революция Стойчо описва в книгата “Мъртвите от крепостта”. Тя не вижда бял свят по време на тоталитаризма, издадена е през деветдесетте.

Щастие за 5 франка

Щастие за пет франка не можеш да купиш. Две бутилки вино - да! Три чаши Анизет или Рикар - да! Момиче в къщата на мадам, да! Но щастие за пет франка - това е вече наистина глупава мечта! Така започва една от главите в книгата на Стойчо “Крепостта на мъртвите”. Известният пловдивчанин е наясно, че щастие не може да се купи не само с 5, а и 5 милиона франка. Затова го търси другаде - по върхове, пустини, морета.

Внукът, който носи името на Стойчо, продължава семейната традиция, занимава се професионално с алпинизъм.

Коментари