Пловдивска адвокатка обиколи света, гушка гепарди в Замбия

В Намибия победих на рали с джипове, танцувах на фестивал в пустинята, казва Анна Йорданова

Анна Йорданова е адвокат по професия, но артист и фотограф по душа. Вечно търсещият дух, неизчерпаемата енергия и изследователската  страст я отвеждат към непознати светове. Обиколила е много страни по света, но в сърцето завинаги остава Африка.
 

Анна Йорданова  се впуска в екстремни и продължителни пътешествия, без дълго да се подготвя. Купува билет и тръгва. Понякога сама, друг път - с приятели, а целта е една и съща - да се потопи в атмосферата на държавата, да опознае живота на местните, да направи снимки и филми. Щом се завърне, с дни наред разказва на близки и познати за емоцията и преживяванията си. Има приятели от цял свят.

Сред опознатите от нея държави са Южна Африка, Зимбабве с водопада Виктория, Малави, Танзания, Занзибар. През 2011 година е единствената жена, участвала в рали с джипове, и сред всички мъже от Унгария, Русия, България печели първо място. Четири пъти посещава Египет. Получава специалната награда на National Geographic за фотос от пътуването в Тунис, откъдето се завръща със снимки и филм. След пътешествието  из Йордания  прави първата си изложба от фотоси, а лично почетният консул на Йордания в България я открива. Досега е представила общо 11 изложби от различни държави - 10 в България и една в Мароко.

На 9 февруари тази година показа на пловдивчани чара, красотата и колорита на Мароко с изложбата „Приказка между океана и Сахара“. Тя се реализира под патронажа на посолството на Кралството в София, а десетки адвокати, приятели и почитатели на фотографското изкуство дойдоха  в артгалерия „Signa“ в Грандхотел "Пловдив" да я поздравят. Изложбата ще остане в галерията до 8 март.

Адвокатката пътува четири пъти до Мароко. За пръв път се влюбва в страната по време на конгрес на Международния адвокатски съюз във Фес. Опознава Маракеш - едни от имперските градове в страната, отива до града мегаполис Казабланка на брега на Атлантическия океан, обикаля столицата Рабат, потапя се в света на берберите и пренася в дома си известните им килими.  

Ани обиколя Индия, Мумбай, великия Тадж Махал,Танзания. 

През 2011-а решава да посети Мали и се впуска в голяма авантюра. Разбира, че  в пустинята Сахара, близо до Тимбукту,  всяка година в началото на януари се провежда музикален фестивал, където се събират музиканти от Мали, Нигер, Алжир, Мавритания, Мароко, Сенегал, от Европа и Америка. Решава да тръгне и преди Коледа се обажда в консулството в Москва, а оттам казват да прати документите, без да уточнят кога могат да извадят визата. Точно за един ден си купува билет за Бамако - столицата на Мали, и навръх Нова година заминава за Истанбул. Няколко часа преди полета на 1 януари получава визата по куриер в турския град. 

„Приземихме се на летището в Бамако в три през нощта. Черна нощ,  хора носят фенерчета и табели с името на човека, когото чакат на аерогарата. По едно време гледам три момчета търсят Ана Джордън.  Качих се в джип, пътувахме около  час и ме настаниха в хотел.  На следващата сутрин  с двама водачи поех през пустинята за Тимбукту. Минахме през земите на догоните - платото Бандиагара към Тимбукту. Пътят беше дълъг и прашен. Самият фестивал беше страхотно изживяване. Сприятелих се с местните  туареги. На шестия ден не можахме да се разделим. Всяка вечер танци, песни, смях до три-четири през нощта.  През деня се разхождах из пустинята с камила. Един туарег с меч ме придружаваше между дюните. Беше голяма авантюра“, спомня си пловдивчанката.

Признава, че Африка е на сърцето. Ходила 17 пъти и се чувства като у дома си. Саваните, пустинята, водопадите на Виктория, езерото Малави предлагат на пътешественичката незабравими преживявания. 

„В Замбия и Кения си играх с лъвове и гепарди, прегръщах ги, гушках ги. Беше голямо забавление. Разбира се, имах и трима придружители, въоръжени. Бяха готови всеки момент, в който дивите животни станат агресивни, да стрелят“, спомня си пътешественичката.

„В Намибия отидох на рали с джипове заедно с мой  приятел и братовчед ми и спечелихме първото място. Сменяхме се на три часа, а аз имах възможност да снимам. Като свърши ралито, тръгнахме да обикаляме и по една случайност навлязохме в Ангола.  Един от граничарите ни спря, предупреди ни, че сме минали границата, ала бързо се сприятелихме, накрая даже се и почерпихме“, смее се Ани.

"Съветвам всеки, който има възможност, да обикаля света. Една масайска поговорка гласи: “Единствено мъдро е окото, което е пътувало”, казва пловдивчанката.

Тя си е донесла сувенири и картини от различни държави. Щом мине Атанасовден - променя интериора вкъщи с вещи от Африка, за Великден слага картини на български автори, а през септември нарежда всичко в арабски стил. 

Отдава се на благотворителни каузи. Средствата, събрани от изложбите през годините, отиват за Детската клиника на УМБАЛ „Свети Георги", за  камерни и театрални спектакли, дарява на учители и родители на загинали военнослужещи, за изпаднали в нужда хора на изкуството, за издръжка на дете от дома „Мария Луиза“, за специалното компютърно приспособление с брайлова азбука за незрящ студент. Прави дарения на Висшия адвокатски съвет.

Страст към пътешествия

Страстта към пътешествия запалва у нея класният  ръководител в училище „Лиляна Димитрова“, сега СУ „ Патриарх Евтимий“. „През уикендите и през ваканциите той ни водеше по екскурзии, в планината, на море. Децата сега нямат това удоволствие, а трябва да ги научим да уважават природата, да я пазят, да се наслаждават", споделя пловдивчанката

Упоритият Козирог

Анна е зодия Козирог и щом си науми нещо, го прави. Още като ученичка шокира родителите си, че няма да учи математика или физика, както нейните съученици, а право. След като завършва в София, се връща в Пловдив и става съдия, 15 години след това се отдава на адвокатска практика.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?