Пловдивчанката Ирмена Чичикова мечтае за "Оскар"

Обичам да работя с хора, които виждат отвъд видимото Най-ценното на филма „Не ме докосвай” е, че е смел, експериментален

Пловдивчанката Ирмена Чичикова е една от най-успешните ни млади актриси.  В звезда я превръща участието й в румънската копродукция "Не ме докосвай", който спечели голямата награда "Златна мечка" на кинофестивала в Берлин - едно от най-големите постижения за българското кино. Завършила е НАТФИЗ в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Получава награда "Аскеер" през 2009 г.  за ролята на Мариане в „Изкуството да смиташ боклука под килима” от Ингмар Бергман, постановка на  Десислава Шпатова в Пазарджишкия театър. Името й нашумя с роли във филмите "Аз съм ти", "Вездесъщият", "Виктория", който пожъна успех на  филмовия фестивал Sundance в САЩ през 2014.

- Какво е усещането на 33 да си с награда на червения килим на един от най-престижните кинофестивали?

- Усещането е страхотно. По някакъв начин е естествено продължение на работата, която съм вършила до момента, на творческия път, който съм изминала. Бях и много развълнувана, и много спокойна  в Берлин. Нека не прозвучи като хвалба, но вече 10 години съм активна актриса и това беше едно от нещата, за които съм си мечтала. Може би на 10-ата година беше време да ми се случи.

Филмът „Не ме докосвай” е доста провокативен. Трудно предизвикателство ли беше?

- Едно от най-ценните неща на филма е, че той е смел, експериментален. Това е новаторски, неконвенционален опит в киното. Всички, които участваха в него и които го подкрепят, са напълно наясно, че няма да е лесен за възприемане от първо гледане и ще предизвика разнопосочни мнения и реакции. Мисля обаче, че в нашето общество подобна кинотворба е много навременна - със заряда си да разбуни духовете. За мен важни са онези неща, които истински ме провокират.  
Не обичам да ми е скучно в работата, искам да се развивам. „Не ме докосвай” беше възможност за такова развитие.  

- Изненадахте ли с нещо сама себе си? Приличате ли си с Мона?

- Както зрителите ще видят,  в крайния вариант във филма имена почти няма. Те бяха на фаза сценарий, работен процес. Сега нашите персонажи нямат имена, а и някак си не е нужно това. Моята героиня е амалгама от написаното в сценария, от първоначалната идея на режисьорката Адина Пинтилие и мен самата - такава, каквато съм като човек, актриса, дори както изглеждам чисто визуално, физически. Това беше едно от най-интересните неща - постигането на образа такъв, какъвто е в момента на екрана, беше взаимна работа между мен и режисьорката, която ме водеше в исканата от нея посока. 

Всички Ваши филмови роли досега са нестандартни. Това ли е най-голямата провокация? 

- За мен всяка следваща роля е най-голямата. Не искам да си казвам: това е най-провокативното, което ще направя! Или най-трудното. Всяка роля ме предизвиква по различен начин. А и винаги ми е било много приятно да работя с хора, които виждат отвъд обвивката, отвъд онова, което се вижда на пръв поглед. Обичам работата с режисьори, които искат да извадят от мен нещо, което друг не е видял. Този проект беше точно такъв. За пръв път работих извън пределите на България, което беше много важен опит за мен.

- Можем ли да говорим за  ренесанс в българското кино в последните години?

- Подкрепям развитието на българското кино, вярвам в него. Има много талантливи млади режисьори и хора в нашата сфера, които имат амбиция да правят кино, което да бъде гледано по цял свят. Смятам, че българското кино върви в тази посока. Имаме невероятни примери в последните две-три години -например чудесния филм „Посоки” на Стефан Командарев, на когото съм истински фен. Имах удоволствието да гледам филма „Ага” на Милко Лазаров, който закри фестивала в Берлин. Изключително красиво заснет, поетичен филм! Накара ме да се чувствам наистина горда, че съм българка, че съм част от българското кино, което върви в тази посока.

- Вече имате поглед и върху механизмите на киноиндустрията навън. Има ли шанс най-сетне да ни забележат?

- Истината е, че ни забелязват по света. В последните години има много примери за това  -  „Безбог” на Ралица Петрова спечели "Златен леопард" в Локарно. Филмът, в който и аз участвах - „Виктория” на Майя Виткова, пожъна успех на фестивала за независимо кино Сънданс в САЩ и обиколи почти 40 фестивала. Беше много сериозен претендент да бъде излъчен като български представител   за оскарите. Бих посочила и филма „Отчуждение” на Милко Лазаров, всички филми на  Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Историите и посланието в киното са много важни.  Както и усещането, което остава у зрителя. 

Фестивалът в Берлин е място, където талантите се забелязват. Имате ли вече предложения за нови проекти?

- Нещата не се случват толкова бързо. На фестивала в Берлин успях да се срещна с колеги от киноиндустрията, да установя контакти. А „Не ме докосвай” тепърва ще тръгне по световните фестивали. Държа да подчертая, за да спестя на зрителите свръхочаквания, че ролята ми не е толкова голяма. За мен обаче тя е истински съществена и много важна. Особено след участието ми във „Вездесъщият” на Илиян Джевелеков съм убедена, че малки и големи роли няма. 

В момента участвам в снимките на нов български пълнометражен филм - „Писма от Антарктида” на режисьора Станислав Дончев, с много интересен сценарий. Антарктида присъства и реалистично, и метафорично в него. Върху това работя в момента. Щастлива съм, че то ми се случва.   

- Всеки актьор тайничко си мечтае за "Оскар". Не е ли време за българска статуетка за пълнометражен филм?

- Защо пък не! Истински се радвам за Тео Ушев, който вече получи номинация за "Оскар" за анимация. Имах честта да работя с него в първия му киноопит, който е отново по разказ на Георги Господинов и е част от омнибуса 8’19”. Пловдивските зрители ще имат възможност да го гледат на откриването на СФФ Пловдив на 15 март в "Лъки Синема". 

Наградите не се случват една след друга, минава време. А работата винаги се отплаща - в ранен или в по-късен етап на кариерата. 

- Бихте ли сменили България с работа навън, ако получите покана?

- Не бих казала сменила. Искам просто да се развивам. Не се отказвам от работата си в България по никакъв начин. Никога не съм си представяла, че няма да бъда българска актриса. По-скоро бих искала да съм световна актриса. В днешно време е все по-възможно да работиш извън собствената страна, но и да оставаш в родината. 

- Каква тръпка е родният Пловдив за Вас?

- Зарежда ме невероятно, а най-близките ми приятели си остават тези от Френската гимназия. Прибирам се често, но недостатъчно. Пловдив ми дава особена сила и енергия - семейството ми, любимите места, улиците.

Помага ли рядкото име да Ви забележат?

- Дава тласък. Много обичам името си. Благодарна съм на родителите си, че са ми дали име на героиня на Елин Пелин. Смятам, че точно симбиозата между име и фамилия са изиграли важна роля при мен. За чужденците е трудно за произнасяне, но го запомнят. 

- Защо чаят е толкова важен за Вас?

- Това е спомен от детските ми години. Родителите ми и моята любима баба Йорданка Чичикова, преподавател по български език и литература, не ме пускаха да изляза без закуска и чай. Това се е загнездило у мен и постепенно се оформи някаква страст към пиенето на чай, опитването и събирането на видове от цял свят. Имам лична колекция и свои собствени ритуали. 

Защо сравнявате любовта с цвете?

- За мен любовното чувство, любовта като човешко усещане е нещо много  съкровено, деликатно, което трябва да се пази. Независимо в какви форми го изпитва човек. Любовта е крехко цвете - заставам зад това. Жалко, че доста съвременни хора са нехайни към това чувство. 

Каква е мечтата ви след 10 години?

- Задължително "Оскар"!  (Смее се.)

Пловдивчанка с "Оскар" в Лос Анджелис - стискаме палци да стане! С такива проекти имате шанс, но няма да вирите нос, нали? 

- Разбира се! Доказала съм на себе си, че колкото големи и вълнуващи неща да ми се случват, не забравям откъде съм тръгнала. Знам коя съм и къде се намирам в света.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?