Пловдивчани си искат лятното часово време

Печелим по-дълъг туристически сезон, повече светлина за работа и наспиване сутрин, казват в анкетата на MARICA.BG

Спомняте ли си прочутия регламент 1677/88 на ЕК, който заклейми кривите краставици? Дори българският законодател, който е виждал какво ли не, беше хванат неподготвен от правилата за съблазнителен вид и перфектни мерки на родния корнишон. И за съжаление, се оказа, че какъвто и дебат да се заформи оттам нататък в ЕК, призракът на „правата краставица“ ще остане да витае над всички бъдещи регламенти и директиви. Приеме ли те човек веднъж несериозно, това не подлежи на промяна. Особено ако човекът е българин. Недоверието ни към преценката на ЕК донякъде обяснява слабия интерес към въпроса за смяната на часовото време. Допитването до гражданите приключи на 11 октомври, а едва няколко хиляди българи взеха участие в националната анкета.


Анкетата на „Марица“ обаче даде един ясен и категоричен отговор - пловдивчани си искат лятното часово време. Първоначално то е въведено с практичната цел да спести електроенергия, възползвайки се максимално от светлата част на деня. Идеята на закона никога не е била да се наслаждаваме на дългите слънчеви дни и романтични късни залези. Била е да спестим пари.

Добрата новина е, че българинът дълги години тренира в тази дисциплина, защото и без друго вече спестява пари от всичко. Храна, дрехи, книги, почивки, здравеопазване - енергоспестяваща нация като нашата би могла без проблем да добави и уличното осветление към списъка. Лятното часово време се появява на шега - Бенджамин Франклин предлага французите да бъдат принудени да стават с топовни гърмежи, за да спестят пари от свещи вечер. Знаейки колко много наши сънародници живеят на ръба на мизерията, шегата на Бенджамин не е забавна у нас. С типичното си чувство за хумор обаче българинът успява да намери предназначение на лятното часово време. Печелим по-дълъг туристически сезон по морето, повече светлина през работния ден и повече поспиване сутрин. Всеки втори пловдивчанин в анкетата на „Марица“ дава същия отговор.

Контрапункт се явява зимното часово време. Някои лекари го подкрепят с тезата, че би намалило случаите на сърдечен удар, инсулт, преумора и стрес. В действителност рисковете за здравето идват не толкова от избора на часово време, колкото от постоянното превключване от зимно в лятно и обратно. По правило зимното часово време се предпочита от балтийските и скандинавските държави, а е трудно да повярваме, че в тези страни народът масово измира от инфаркт и инсулт. За българите ползата от зимното часово време е малко по-различна. Щом по-рано се стъмва, по-рано можем да окупираме масата, кръчмата или съпругата. Как бихме използвали дългите вечери, си е строго индивидуален казус, но като нищо зимното часово време да стимулира раждаемостта и да помогне на естествения прираст. Около 34% от анкетираните пловдивчани се съгласяват, че дългите вечери има с какво да се запълнят.

Както обикновено се случва, в моментите на раздвоение опираме до по-висши сили, които да решат проблема. 6.6% от пловдивчани предпочитат да оставят самия Бойко Борисов да поеме въпроса в свои ръце, нещо, което той със сигурност би направил с радост. Стига да му остане време.

На последно място в анкетата ни се нарежда отговорът, който всички очаквахме  - „Все ми е едно“. В края на краищата установяването на единно часово време няма да преобърне живота ни. Както сме намирали време през лятото да седнем на маса с приятели, така намираме и през зимата. Разликата е единствено какво питие поръчваме. С еднакъв успех можем да се успим за работа през юли и през декември. Доколкото сами успяваме да организираме личното си време и не ни се налага да сверяваме биологичния си часовник два пъти годишно, наистина можем да кажем, че ни е все едно коя везна ще надделее. Помогни си сам, за да ти помогне Юнкер.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?