49

Здравеопазването у нас: Лесен достъп до лекар, много болници, а накрая - болна нация

„Вода газим, жадни ходим“ ​- така изглежда ситуацията в родното здравеопазване. България е на второ място в Европа по брой болници на глава от населението, сочи статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). На всеки 100 000 души у нас се падат по над 5,2 болници. Пред нас е само Кипър, а след нас - Франция и Финландия. Средният показател за ЕС е двойно по-нисък - 2,9 лечебни заведения на 100 000 население.

Според данните, публикувани през 2020 г., само у нас се наблюдава тенденция за разкриване на нови клиники всяка година. Правилото в Евросъюза е точно обратното ​- за рязко намаляване на болничните заведения. България има близо 350 болници (специализирани и многопрофилни) с около 55 000 легла. Само в София-град лечебните заведения за болнична помощ са 66, а в Пловдивска област ​- 34. Логично, големите болници са съсредоточени в големите центрове - Варна, Бургас, Стара Загора. В цялата Видинска област например има само две болници, в Разградско и Силистренско - по три.

Количеството болници обаче не осигурява качествено здравеопазване. Част от причините са липсата на концентрация на медицински случаи в отделни болници, невъзможността да се концентрира ресурс и разпиляването му между множество лечебни заведения, както и невъзможността на всички болници да осигурят адекватни кадри, коментират анализаторите. За липсата на медицински кадри се говори от години, като най-застрашително е положението с медицинските сестри. 

Лекарското съсловие е под 30 000 души, а специалистите по здравни грижи - малко над 44 000 

На теория България има и лесен достъп до лекари за първична медицинска помощ. Данните за общопрактикуващите лекари показват, че в страната на един общопрактикуващ лекар се падат средно 1727 души от населението.

На фона на всичко казано дотук,  резултатите от работата на системата на доболничната и болничната помощ са слаби ​- смъртността, включително детската, е на високо ниво, а продължителността на живота ​- най-ниската в ЕС. Българинът живее със средно 6 години по-малко от хората в ЕС. Това пък е заключението в доклада „Кратък преглед на достъпа и ефективността на здравеопазването“, изготвен от Института за пазарна икономика по поръчка на Националната пациентска организация.

Ако се приеме, че най-общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво. Продължителността на живот в добро здраве у нас е 66,3 години (за 2019 г.), което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз. По отношение на очакваната продължителност на живот обаче България се представя най-зле от всички страни. 

Средната стойност от 75,1 години продължителност на живот е най-ниска от всички страни  

- с 6 години по-ниска от средната стойност за Европейския съюз и с 8.9 г. по-ниска от тази на първен​еца Испания. "Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ - активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността й", отбелязват от Института за пазарна икономика. 

В сравнение с държавите от ЕС общият размер на финансирането на здравеопазването в България не е малко ​- страната отделя над 7% от БВП за сектора. Проблем се наблюдава в структурата на разходите, според която много голям дял от разходите са преки плащания „от джоба“ на пациентите -основно за лекарства и лекарствени продукти. България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства, а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15,6% от общите разходи, което отново е най-висок показател. Данните показват, че основните разходи от джоба са тези за лекарства и лекарствени продукти, свободно търгувани в аптечната мрежа. 

 Сгрешеният БГ модел

Друго важно различие в разходите за здравеопазване между българския модел и този на други европейски държави е несъщественият дял на разходите за дългосрочни здравни грижи у нас (това са здравни грижи и услуги, свързани с долекуване и грижи за хора с хронични заболявания и увреждания, които имат затруднения да се грижат сами за себе си). На практика изглежда сякаш такива грижи у нас почти не се предоставят, а целият разход е насочен към активно лечение. Този факт не е интуитивен, тъй като населението на България е едно от най- застаряващите в Европа и необходимостта от дългосрочни грижи у нас е висока, но данните не доказват тази хипотеза. Що се отнася до европейските държави, прави впечатление, че онези с най-големи общи разходи за здравеопазване имат и най-съществен дял на разходите за дългосрочни здравни грижи - Швеция, Германия и др.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
с Ковида лъсна всичко

с Ковида лъсна всичко

26.05.2022 | 19:46

Бяла мафия -червеносковци с по 4-5 апартамента, по три гаража и соросоядски медии, здрава пропаганда на страх! Добре дошли в соросоядската матрица!

Отговори
3 2
Болници

Болници

26.05.2022 | 17:21

Хората са так където има пари, явно здравна каса има достатъчно пари и затова болниците се превърнаха едва ли не като производствени предприятия.

Отговори
3 2

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?