46

Здравеопазване с една доминанта. Накъде след COVID-19?

Вече две поредни ковид кризата държи здравните работници на предела на силите им, а краят на пандемията така и не се вижда. Пандемията извади на бял свят много недостатъци на здравната система - липса на стратегия за профилактика и подобряване на общото здраве, откъдето идва бомбата с високата смъртност, подценяване на важни медицински специалности, недофинансиране на ключови пътеки от Здравната каса. Оказа се, че в България няма достатъчно инфекционисти, пулмолози, анестолози и т.н., а причината е банална - ниското заплащане.   

Цялото здравеопазване е подчинена на една доминанта - пандемията от коронавирус. Това обаче кара много специалисти да се запитат накъде ще тръгне секторът след COVID-19 и взехме ли си поуки от провалите, които претърпя България в процеса на имунизация и справянето със здравната криза, която на моменти се превърна в хуманитарна. 

За това дали най-лошото вече е зад гърба ни, или то тепърва ще ни застигне, след като се справим с COVID-19, попитахме доц. Красимир Коев, който се занимава с въпроси от естеството на здравната сигурност. Той признава, че от 2020 г. насам COVID-19 действително измества фокуса от останалите заболявания, а това води до нарушаване на съответния режим и контрол на лечението при тях.

„Получиха се затруднения при осъществяване на контролни прегледи и консултации и провеждане на лечение на пациенти с други заболявания. Това доведе до по-висока смъртност сред населението,“ обяснява специалистът. За да бъде по-конкретен, посочва, че

при средна годишна смъртност от 107 хиляди души в годините преди пандемията, през 2021 г. у нас са починали 147 727. 

Това означава, че през изминалата година сме загубили около 40 000 българи повече, а през 2020 г. броят им се изчислява на около 20 000.

Тази черна статистика до голяма степен отразява високото ниво на лечима смъртност в България, пряк резултат от приоритетизирането на COVID-19 като основна доминанта за здравеопазването. По правило в момент на криза вниманието е съсредоточено към потушаване на пожара, а всички останали грижи се третират като второстепенни. При пациентите с напреднали заболявания чакането обаче може да е фатално.

В същото време скокът в общата смъртност маркира и сериозен проблем, свързан с недофинансиране на системата. Ако средният разход на човек от населението в ЕС е 2987 евро, то у нас сумата възлиза едва на 625 евро, като половината от парите идват от джоба на пациентите, изтъква доц. Коев. Като специалист поддържа тезата за

пряка зависимост между ниските разходи за здравеопазване на човек от населението и високата смъртност.

За това, че вирусът се превръща в основен акцент за дейността на здравната ни система, доц. Коев не се изненадва. Това се случва не само у нас предвид факта, че пандемията от коронавирус беше неочаквана и постави на изпитание всички здравни и социални системи в страните по света. На фона на примера от Италия и Испания за натиск върху болниците в резултат на неовладяна пандемична вълна той смята, че сериозността, с която посрещнахме вируса у нас, в началото не беше неоправдана в контекста на широко възприетото усещане за неподготвеност. „През втората и третата вълна разбрахме, че не е било неоснователно,“ допълва анализа си специалистът.

Всъщност според експерта по здравна сигурност именно COVID-19 обостри съществуващите проблеми в здравния сектор и ги направи очевидни. На фона на недоброто заплащане на услугите в здравеопазването се открои и силният cтимyл зa надписване на фиктивни пpoцeдypи c цeл пoлyчaвaнe нa пълния paзмep нa клиничните пътeки, смята доц. Коев. Това е практика, която съществува от години, но в условията на криза и дефицити проблемите натежават повече.

Ръка за ръка с недъзите на системата и злоупотребите в нея обаче доцентът припомня, че COVID-19 привлече вниманието и донякъде проправи път към разрешаването на дълго игнорирани проблеми в сектора. За пример посочва извървените стъпки в посока разширяване достъпа до здравни грижи на неосигурените българи. Освен това с откриването на ковид зоните, макар и в по-късен етап, биват обхванати и пациенти без личен лекар.

Не на последно място доц. Коев подчертава, че COVID-19 разгърна завесите за отдадеността на медицинския персонал

и неуморните грижи, които здравните специалисти полагат за нуждаещите се. Така наред със страха и предизвикателствата, които неизбежно излязоха на преден план и разклатиха и без това нестабилното здравеопазване, успяхме да видим измежду другото и лицето на човечността - за кратко забравено в коловоза на ежедневието отпреди кризата.

За това какво предстои след залеза на COVID-19, доц. Коев няма съмнения -

отстъплението на вируса ще даде пространство за разгръщане на така необходимите реформи.

Ако преди вируса властите ни закриваха инфекциозни отделения, след кризата ще се търси начин те да функционират към общественото здравеопазване, техният брой да се увеличава, както и да се осигурят кадри в тази специалност. Само по този начин ще се гарантира наличието на ресурс. Това ще бъде и моментът за връщане към дейността по дългосрочните цели на здравеопазването, свързани с увеличаване продължителността на живота, разширяване на достъпа до най-добро здраве и намаляване на здравното неравенство. „Трябва да се обърне по-голямо внимание на здравната сигурност на населението. Да се акцентира повече върху превенцията и промоция на здравето. По-голяма здравна информираност на населението за значими заболявания, да се работи за повишаване здравната култура на населението за различни заболявания“, допълва още доц. Коев. Очакванията му са в крайна сметка резултатът от всички изпитания да бъде изграждане на една по-устойчива здравна система.

Начинът това да се случи според специалиста е само един - да се премине към модел, при който

здравеопазването се финансира изцяло от данъците,

както е в държавите с най-ниска смъртност, е Европа. Това са Швеция, Дания, Финландия, Испания, Италия, Португалия, Ирландия, Латвия, Малта и Кипър, където не се плащат здравноосигурителни вноски. Новият подход би гарантирал пълен достъп до здравеопазване на всички, като премахне бариерите за здравнонеосигурените лица в България. Въпреки прогреса, на който вирусът проправи път, тези хора все пак не можаха да се възползват от безплатни лекарства. Затова доцентът вижда необходимост след кризата да се довърши започнатото в тази важна посока, като се намали и доплащането от страна на пациента. В момента процентът на доплащания у нас възлиза на 46,6% от всички разходи за здравеопазване при средно 15,8% за ЕС. Целта ще бъде да се доближим максимално до дефиницията за достъпно здраве на най-високо възможно ниво за всеки, за да отбележим положително развитие в здравен аспект.

Така според доц. Коев поставен едновременно в центъра на всички сфери от живота, COVID-19 неизбежно промени не само разбиранията за здравеопазване, но и всички нас като граждани и общество. „COVID-19 ни научи, че нашите системи и политики трябва да защитават хората непрекъснато, не само по време на криза, и че трябва да обединим усилията си и на международно ниво за търсене на начини за възстановяване и предотвратяване завръщането на здравна криза, за да положим основите на едно по-добро бъдеще,“ завършва специалистът.

ВИЗИТКА:

Доц. д-р Красимир Коев, д.м. д.н. е доцент по очни болести и доктор на науките по национална сигурност. Експерт е по здравна сигурност. Продължително време е бил на специализация в Париж, където защитава дисертация за докторат в университета “Рене Декарт” и националната очна болница на Франция “Кенз Вент”. В продължение на над 30 години е бил преподавател, доцент по очни болести в МУ-София, както и в клиниките по очни болести в УМБАЛ “Александровска”, и в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”.

Има 6 признати полезни модела, 1 патент и 6 заявления за патенти, създадени в последните години в Института по електроника на БАН. Има 200 реални научни публикации, 5 монографии и един учебник по очни болести.

През 2018 г. става доктор на науките по национална сигурност в УНИБИТ, където е преподавател. През 2018 г. издава монография “Здравеопазване и национална сигурност”.

Още интересни четива от сферата на медицината вижте в новия брой на "Марица Здраве"

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
петцифрени суми

петцифрени суми

03.02.2022 | 14:31

Давайте петцифрени суми като заплата само на ритнитопковците и на техните „треньори”, за по-сигурно взети от чужбинско, а не на лекарите и медицинския персонал! Така бързо ще отчаете всеки българин от мерака му за образование и полезен труд в полза роду!

Отговори
0 0
Какво е това  ??

Какво е това ??

01.02.2022 | 20:24

УНИБИТ, някакво ново направление в медицината ..?

Отговори
0 0
какво е това ??

какво е това ??

01.02.2022 | 20:19

УНИБИТ,.. някакъв здравен термин ?

Отговори
0 0
Стефан

Стефан

02.02.2022 | 15:33

Университет по библиотекознание и информационни технологии.

Отговори
0 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?