Следвайте ни

Тревожно! Все по-млади хора развиват сърдечна недостатъчност

viber icon

Не са рядкост  по-младите хора, които развиват Сърдечна недостатъчност (СН). Те са в активна работоспособна възраст, от 40 до 60 години. Не си обръщат внимание, не идват на профилактични прегледи и за съжаление диагнозата се поставя случайно. Кризата с коронавируса допълнително влоши състоянието на тези пациенти, те престанаха да идват в кабинетите. Обездвижиха се, а наблюдението ни върху тях изостана. Необходимо е болните със СН да посещават един и същ кардиолог, да следят редовно теглото си, да се обучават за заболяването заедно с техните близки.

До тези изводи стигнаха общопрактикуващи специалисти и специалисти-кардиолози от Пловдив по време на виртуална среща „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“. Срещата е част от пилотен проект на Института за здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България. Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението. 
Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.
Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите  умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Тези прогнози са по-неблагоприятни дори от редица ракови заболявания, а обществото все още смята рака за най-опасен. СН инвалидизира пациента тотално, поражда множество проблеми, особено сред лежащо болните. Когато е установена по-навреме, постиженията в овладяването й са много добри, има нови терапии, които драстично подобряват качеството на живот, посочи д-р Бистра Яцева, специалист-кардиолог в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Характерни симптоми за влошаване са тежест в коремната област, отоци, задух, особено през нощта, добави тя. 
„В моята дисертация съм изследвал кои заболявания са приоритет за общопрактикуващите лекари. На първо място са тези с висока смъртност, следвани от инвалидизиращите. Сърдечната недостатъчност попада и в двете. Би следвало това заболяване да подлежи на палиативни грижи. Това ще промени мисленето и нагласите на пациентите и обществото – то не ги приема като раково болни, а реално те са такива“, посочи д-р Георги Цигаровски, личен лекар в ДКЦ 4. 
Да се премахнат лимитите за диспансерно болните от СН, да се организират училища за пациенти и техните близки, да има добър контакт и проследяване, както и надеждно систематизиране на данните с помощта на софтуер, коментираха още лекарите. Много е важна ролята на кантара – пациентите трябва да се теглят всеки ден и ако забележат покачване на теглото от 2-3 килограма без промяна в начина на хранене, трябва незабавно да се обърнат към своя лекар. Най-добре е проследяването да става от един кардиолог, който ги познава и знае как се развива заболяването им във времето, а не да се посещават различни специалисти. „Всички ние – лични лекари, амбулаторни кардиолози и кардиолозите от болничната помощ сме един отбор в помощ на пациентите“, каза д-р Златка Лазарова, личен лекар във Второ ДКЦ.
Участниците в срещата бяха категорични, че пловдивските пациенти се отличават с много добра информираност и имат доверие на своите лекари. 
През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите, в които приемат предписаните медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. Те трябва да се придържат към дадените препоръки за лечение и съвети относно начина на хранене и физическата активност. При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина) трябва незабавно да се обърнат към своя лекар. 
Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиката, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве. Нужна е по-добра информираност на пациентите и техните близки за сърдечната недостатъчност и живота с нея. Инвестициите в нови здравни технологии, които доказано намаляват смъртността и удължават преживяемостта, водят до подобряване както на  здравните, така и на демографските показатели в национален план. 
Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог. В Пловдивско това са 11 713 души. По-голямата част от тях се проследяват при своите лични лекари. 90% от болните със сърдечна недостатъчност са над 60 години. Жените са повече от мъжете – 6411 на 5302. През 2019 г. пловдивски болници отчитат 11 363 случая на приети пациенти по повод Сърдечна недостатъчност. За лечението им здравната каса е заплатила близо 38 млн. лв. 

Текст под снимка: Д-р Георги Цигаровски

Румен Златански

Румен Златански

Репортер-редактор - екип "Общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?