2374

Войната в Украйна може да доведе до нов пандемичен бум, здравните системи не са готови

В последно време историята не спира да ни изненадва. Коронакризата, която обхвана света в последните 2 години, както и войната между Русия и Украйна опровергаха известната теория на Франсис Фукояма от 1992 г. за края на историята. Според нея широкото разпространение на либералната демокрация и капитализма трябваше да сложи край на социокултурната еволюция на човека. Колкото и устойчива да е демократичната форма на управление, събитията от 2020 г. насам нееднозначно показаха, че сигурността на благосъстоянието е твърде крехка в здравно и икономическо отношение. И колкото и здравната политика до този преломен момент да беше маргинално поле в международните отношения, то случилото се и случващото се застрашават сериозно стабилността на здравните системи - у нас и повсеместно.

Вирусът, причиняващ COVID-19, обърка сериозно уж подреденото ни ежедневие. Ако на пръв поглед основният проблем касаеше невъзможността за оказване на неотложна помощ на заболелите, то в дългосрочен аспект съществува риск от възникване на забравени епидемии, заради намалелия ваксинационен обхват при рутинните имунизации. Предупреждение за това са наблюденията на експертите и случаят на полиомиелит в Малави при 3-годишно момиченце от последната седмица. Той беше регистриран след повече от 5-годишно отсъствие на вируса сред населението в страната и ваксинационно покритие от над 90% според данни на СЗО и УНИЦЕФ от 2020 г. (https://www.who.int/immunization/monitoring_surveillance/data/mwi.pdf) Заплахата е сериозна, защото много от прекаралите инфекцията получават трайни парализи.

Обобщената информация за поставените ваксини в България показва, че и у нас процентът на имунизирани по време на пандемията е спаднал. За 2021 г. обхванатите от трети прием на ваксината срещу полиомиелит са 89.5%, при 92.8% през 2019 г. Подобна тенденция за намаляване на ваксиналното покритие се наблюдава и в други държави. Причините за това най-вероятно са свързани със затруднения достъп до здравни грижи по време на пиковете на заболеваемостта от COVID-19. Възможно е обаче колебливостта и скептицизмът по отношение на ваксините срещу коронавируса да са се разширили и към детските имунизации. 

На този фон СЗО инвестира усилия върху разработката на глобална система за дигитални ваксинационни сертификати, които да удостоверяват защита не само срещу COVID-19. Така експертите възнамеряват да улеснят уточняването на ваксинационен статус за редица заболявания с отражение върху общественото здраве, сред които и полиоинфекцията и жълтата треска. За целта организацията е сключила договор с компанията T-systems, която има опит с предоставяне на услуги за валидиране на здравен статус в Европа. Въпросът дали иновациите ще разрешат проблема, който се задава в социално отношение, или ще увеличат скептицизма, остава отворен.   

Въпреки неяснотите за ползите от подобен подход, насочеността на политиката илюстрира доколко здравният сектор се е превърнал в област, зависима от комуникациите и международното положение. От поле, резервирано основно за компетенциите на тесни специалисти по здравни грижи, здравеопазването претърпя глобална трансформация в мултидисциплинарно отношение и днес въпросът как то ще се повлияе от случващото се в Украйна не е без основание.

Заради пряката опасност за живота на украинските граждани противоепидемичните мерки във връзка с коронавируса, естествено, останаха на заден план. Струпването на хора, опитващи се да напуснат Украйна, обаче крие рискове от усложняване на епидемичната обстановка не само в страната, но и в Европа, която отвори вратите си за бежанци. Невъзможността за спазване на дистанция в превозните средства за евакуация и липсата на налични маски благоприятстват разпространението на вируса. Най-голям риск от възобновяване на епидемията има в съседните на Украйна държави, но България също не е застрахована. Дори и без натиска на пандемията, прибирането на повече от 200 хиляди от сънародниците ни, които живеят там, ще промени съществено демографската структура у нас, което пък ще даде отражение и върху здравеопазването. За да успее да обгрижи всички нуждаещи се при това положение, системата ни ще има нужда от преорганизация и увеличаване на ресурсите - човешки и материални.

Освен това поскъпването на петрола също крие пряка заплаха за здравната ни сигурност. Вдигането на цените на горивата неизбежно ще повлияе всички сектори, както и този на фармацевтичната индустрия. Това означава, че и без това скъпите лекарства ще натежат още повече на бюджета на българина и болниците.

Въпреки че здравната криза беше изместена от новините за нападението над Украйна и вниманието в момента се фокусира предимно върху военните действия там, проблемите на здравеопазването остават нерешени. Планирането в перспектива, което се оказа наша слаба страна в контекста на COVID-19, налага паралелен поглед върху двата проблема в глобален мащаб. Линията на медийно отразяване, което по традиция акцентира върху събития с разтърсващ характер, за да задържи вниманието на потребителите, не е в интерес на обществото и неговото здраве. В момента за много от хората плочата просто се е сменила и вместо с починалите от COVID-19 ни занимават с ужаса на украинците.

Затова журналистическата отговорност изисква да се правят задълбочени анализи, които да напипват връзките между проблемите. Само по този начин ще съумеем да отговорим правилно на заплахите не само в здравеопазването. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
7 коментара
Здравчева

Здравчева

11.03.2022 | 22:31

Може, ама на дали!

Отговори
2 0
Опоркин

Опоркин

08.03.2022 | 16:15

А бе, какво стана с Ковида, че го претупахте така, Путин ли му видя сметката?

Отговори
0 0
Здравчева

Здравчева

11.03.2022 | 22:32

Доктор Путин

Отговори
2 0
Пандемията от Украйна

Пандемията от Украйна

08.03.2022 | 12:53

Повече факти за биолаболаториите в Украйна (на английски) на: https://trud.bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%89%D0%BE%D0%B6%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B2-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%B0%D0%B7/

Отговори
1 2
Вова

Вова

08.03.2022 | 12:50

Рискът от пандемии на е от краварския ковид поради струпване на хора, а заради 15-те американски военни биолаболатории в Украйна, при чието обезвреждане може да изтече някоя от многото развъждани там зарази (включително и COVID).

Отговори
2 1
Бъдещето

Бъдещето

08.03.2022 | 11:48

Май някой е решил да си играе с планетата на пандемия-война-пандемия-война........Кой ли?

Отговори
9 1
МАЙКА МУ

МАЙКА МУ

08.03.2022 | 11:44

СЛУШАЙТЕ МАТЕМАТИКАТА.....

Отговори
4 2

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?