Високите дози на слънцезащитните продукти могат да бъдат и небезопасни за детската кожа

Доц. Румяна Янкова, водещ дерматолог и алерголог, "Пълмед"

- Доц. Янкова, пролетта е сезон, в който се наблюдава бум на алергиите. Кои от тях представляват най-голямото предизвикателство по отношение влошаването на качеството на живот?
- През пролетта се проявява особено силно тъй наречената сезонна алергия или полиноза, която се причинява от полените - малки и леки зрънца. Те са пренасяни като прашец по въздуха и в други сезони (есен, дори зима), но в по-слаба степен. При сухо и ветровито време полените се разпространяват по-бързо, а дъждовете и влагата ги задържат към земята. В края на зимата и през пролетта цъфтят главно дърветата елша, леска, върба, бреза, ясен, бук, дъб, топола, клен, бор, бряст и др., в края на пролетта и началото на лятото – тревите и зърнените култури див овес, пшеница и ръж. По-късно през лятото и в началото на есента цъфтят билките или плевелите като коприва, живовляк, амброзия, ливадна тимотейка, ежова главица и др.
Характерна за поленовата алергия е сенната хрема или алергичен ринит, чиито симптоми са кихане, водниста хрема, запушен нос, възпалени очи (конюнктивит), сълзотечение, подути клепачи, сърбеж в носа и гърлото, понякога дразнеща кашлица. По-тежки симптоми могат да бъдат загуба на обоняние, болки в ушите и ставите, главоболие, отпадналост и общо неразположение. Макар и с неголям риск за организма, алергичният ринит се оказва свързан с други болести като атопичен дерматит, синуит, инфекции на горните дихателни пътища и най-сериозното заболяване сред тях - бронхиалната астма.
Понякога през пролетта се обострят и кожните симптоми на атопичния дерматит със зачервени петна, пъпчици, суха и раздразнена кожа и засилен сърбеж, въпреки че това заболяване е най-силно проявено през зимата. При изнежената и неподготвена за слънчевите лъчи кожа, по-интензивното слънцегреене, съвместно с цъфтящите растения, топлината и използването на козметични продукти, може да предизвика неприятно усещане на дразнене и сърбеж върху лицето и евентуално други непокрити зони, а са възможни и обриви. Тези симптоми обикновено са наречени „слънчева алергия“ от потърпевшите.

- Лесно ли се диагностицират алергиите и как човек може да разбере, че причина за леката хрема, за пъпчиците или сърбежа по кожата са именно някакви алергени?
- Кожното тестуване е лесно изпълнимо, доста точен диагностичен метод. Извършва се в спокоен период, преди или след обостряне на алергичните симптоми. Специалистът алерголог поставя малко количество (капка) от всеки подозиран алерген и се извършва убождане (pricktest), което въвежда в повърхностния слой на кожата минимално количество от алергена. Това следва да породи алергична тестова реакция при наличие на алергична реактивност на изследвания човек. Реакцията се проследява и отчита след 20 минути. За някои алергени се използва тест с вътрекожно инжектиране и реакциите се отчитат и след 24 часа. Възможни са и кръвни тестове за имуноглобулини Е, които могат да дадат данни и за бъдещата прогноза на заболяването. По-различно е епикутанното тестуване (patchtest, пач тест) с камерки и лепенки върху кожата на гърба и отчитане след 48 часа. Този тест диагностицира контактна алергия, т.е. алергия към метали, козметични продукти, локални измивни и козметични препарати, каучук, консерванти, парфюми е др. Пач тестът може да се осъществи и като фото-пач тест, като алергените се прилагат върху кожата в две еднакви успоредни редици, от които едната се облъчва със специална лампа и след това се оценяват разлики в реакциите в облъчени и необлъчени участъци. При съответни положителни реакции се поставя определена диагноза на алергично заболяване.
 
- Има ли ефективно лечение за алергиите?
- Лечението за всеки човек е индивидуално, зависимо от тежестта на алергичното заболяване. Лечението по време на острите прояви е насочено към намаляване на производството на хистамин и други активиращи алергичното възпаление вещества с оглед премахване на симптомите от носната и очната лигавица. Това се осъществява с предписани от лекуващия лекар антихистаминови препарати, отбъбващи и успокояващи носната и очната лигавица локални препарати. Локални противоалергични препарати се предписват и против кожни обриви и сърбеж, когато има такива прояви. При по-сериозни и тежки смущения могат да се приложат и по-активни системни лекарства за потискане на алергичния процес. В периодите на стихване и ремисия се предписват препарати за имунотерапия с насока за премахване на болестната свръхчувствителност. Препоръчва се, по време на обостряне на заболяването, да се избягва престой на открито сред цъфтящи растения, да не се отварят прозорци, да се взема често душ, да се измиват ръцете и лицето, да не се използват козметика и парфюмерийни продукти, билкови отвари, алкохол, както и потенциални алергени като цитруси и други храни.
 
- Колко често слънцето е причина за кожни проблеми и можем ли да се предпазим ефективно, предвид че и слънцезащитните емулсии не са напълно безвредни?
- Слънчевите лъчи, приятно очаквани след студената зима, са затоплящи и съживяващи кожата. Но при прекаляване със слънчево удоволствие, особено в обедните часове, настъпват нежелани явления, част от които бяха вече споменати. Понякога проявите са доста по-сериозни с характер на слънчево изгаряне и добавени симптоми на кожна реакция. Уместно е засегнатите места да се мият само с вода и да не се употребява никаква козметика. Ако описаните смущения не стихнат и се засилят през следващите дни, е препоръчителен преглед при дерматолог - алерголог. Подобни кожни проблеми възникват особено при продължителен престой на слънце в комбинация с изпотяване, обилна козметика, парфюми, контакт със синтетични и силно оцветени дрехи или при въздействия от цъфтящи растения и треви по поляни, гори и ливади.
 
- Кои фототипове кожа са най-уязвими към слънчевите лъчи ?
- Известно е, че силата на слънцегреенето се е увеличавала многократно в течение на последните няколко десетилетия. Така, дори необходимата доза за синтеза на достатъчно количество витамин Д се получава днес за много кратко време върху незащитена част от кожната повърхност – лицето, частично ръцете и краката, от 15 минути до 2-3 часа, в зависимост от цвета на кожата, и то не в обедните часове. Най-уязвими към слънчевата радиация, респективно към ултравиолетовите лъчи, активната синя светлина и дори обилната дневна светлина, са хората с фототипове 1 и 2 от известните 6 стандартни фототипа по световно използваната скала на Фицпатрик. Това са индивиди със светла кожа, руса и рижава коса и светли очи. Удълженото време на слънчево облъчване води до предозиране с всички последствия от необратимо увреждане на клетките на епидермиса и дермата, тяхната ДНК и различни ензимни процеси, които са не само остри и краткотрайни, а често дълготрайни с невъзстановими последствия, включително познатото фотостареене на кожата и кожен рак.
 
- Има ли специфична проява при децата на различните видове алергии? За какво трябва да внимават родителите, особено в този сезон?
- Детската кожа е значително по-ранима от тази на възрастните. Всички въздействия върху нея имат многократно по-силни ефекти, защото при децата е налице по-голямо съотношение между площта на телесна повърхност и телесно тегло. Поради незрелостта на кожните структури и несъвършената имунна система, различни кратковременни или продължителни вредни въздействия от околната среда имат неблагоприятни последствия и провокират различни увреждания. Всички фактори на околната среда – температура, влажност на въздуха, слънчеви лъчи, прах, замърсявания и др., въздействат върху децата още от раждането им. Различни инфекции, насекоми и паразити също атакуват детската кожа. Към слънцето също трябва да се подхожда с още по-повишено внимание, защото високите дози на ултравиолетова радиация представляват сериозна агресия срещу детската кожа с всички непосредствени реакции (дразнене, изгаряне, сърбеж и алергии) или отдалечени във времето и възрастта болестни явления, включително пигментни тумори и кожен рак, за който вече беше споменато. В практиката си често се сблъсквам с недомислена грижа по отношение на слънчевото облъчване – например с използването на голямо количество слънцезащитни препарати при продължителен престой на плажа. Високите дози на слънцезащитните продукти не са безобидни за детската кожа в комбинация с активното слънце след 11:00 ч. и преди 17:00 ч.
Друго често срещано заболяване в ранната детска възраст е атопичният дерматит, за който вече говорихме и който може да бъде част от т. нар. атопична болест или да остане самостоятелно заболяване, което децата развиват след двумесечна възраст. В ранна възраст, най-вече през лятото, зачестяват случаите на алергични прояви на строфулус (детска папулозна уртикария) и други дерматити, причинени от насекоми, треви, пясък и пр.
 
- Може ли да им се дава някакъв медикамент превантивно и изобщо какво поведение се препоръчва при малчуганите, за да се предпазят от алергии или да се избегнат усложнения?
- Превантивната медицина е най-висшата форма на съвременната медицина. Алергичният ринит в детската възраст обикновено не е сериозно заболяване, но ако проявите са продължителни, може да се наруши сънят, ежедневните занимания в училище и изобщо да е смутен цялостният живот на малчуганите. Другите алергични процеси имат подобно въздействие върху ежедневието на децата. В тази насока, методите за предпазване от болестотворните влияния и профилактиката са от особено значение. В световен мащаб се създават групи от различни специалисти, обединени от повсеместно значими програми с оглед ограничаване на алергенната експозиция, приложение на нелекарствени предпазни мерки, информация и обучение на децата заедно с техните семейства. Когато е необходимо, се използват и лекарствени препарати, и хипосенсибилизация при строго специализирани лекарски предписания.

Визитка
Доц. д-р Румяна Янкова, дм, завършва Медицински университет - Пловдив през 1973 г., а шест години по-късно придобива специалност "Дерматология и венерология".
През 1990 г. защитава дисертация на тема: "Методът "кожен прозорец" при проучвания върху контактната свръхчувствителност". През 1993 г. получава научно звание "доцент". Ръководител е на  Центъра по алергология и дерматология в медицински комплекс „Пълмед“.