Търсят 3 млн. лева от европрограми и дарители за Спортния диспансер ВИДЕО

Близо 3 млн. лв. са необходими за оздравителния план на спортния диспансер. Само 2,5 млн. лв. от тях ще отидат за строителни дейности. Средствата няма да бъдат търсени от общинския бюджет, а от европейски програми, уточни д-р Калин Калинов. По думите му той не иска да утежняват и без това проблемния след ковид бюджет на града.  Единият от обсъжданите варианти е да се кандидатства по проект „Зелена България“. Освен това ще бъде създаден и дарителски Фонд „Пловдивски спортен диспансер“.

Едва след като се осигури добра сградна база ще се започне и към медицинското оборудване. Вече са водени разговори с трите водещи фирми в света за физиотерапевтични апарати. Като важно условие те са поставили не начина или срок за плащане, а къде ще бъдат ситуирани.

„Никоя фирма не иска апаратурата й да бъде с балатум от 60-те години. Предоставят ни много добри финансови условия с приходите ние можем изплащаме без да извадим нито един лев“, отбеляза д-р Калинов. д-р Влатко  Глигоров, който е управител на спортния диспансер, подчерта, че той е люпилня на бъдещи кадри, защото за да има високи спортни постижения, трябва да се полагат грижи за спортистите. „Тук е мястото, където можем да ги насочим, че структурата им е подходяща за щанги например“, каза д-р Глигоров.

Управителят на спортния диспансер подчерта, че през 2020г. е успял да стопи загубата на лечебното заведение от 15 000 лв. на 9 000 лв. Той подчерта още, че центърът разполага с достатъчно средства, за да обезпечи фонд работна заплата, която е около 35 000 лв. В момента там работят 28 души. За сравнение в миналото медиците са били 120 души.  „За първи път от 20 години в банковите сметки на дружеството има над 50 000 лв. Не искам да съм поредният управител, който да нахрани хората, които са на хранилка“, каза д-р Глигоров.

Другият основен проблем е с набора на медицински кадри. Средната възраст на персонала е 72 години. Затова са водени предварителни разговори с Медицинския университет в Пловдив. Идеята е спортният диспансер да бъде използван като база  за обучение за рехабилитация по спортна и физикална медицина. Ако Медицинският университет няма желание, то те ще се обърнат към другите в Южна България.

Част от оздравителния план е и възстановяване на водолечението - хидромасажни бани, водни колелета, пътеки в басейните.  Също ще се разшири  броя специалности, с които Спортният диспансер ще разполага, като се включат колеги пулмолози, невролози и други, които са ни необходими за работа по амбулаторната кардио-пулмонарна рехабилитация "СOVID-19 REHAB". Тя е насочена към пациенти, прекарали КОВИД-19, с цел по-бързо възстановяване, както и борба с последващи усложнения на инфекцията при хора с придружаващи заболявания.

От 2000 г. диспансери вече не не съществуват. Оттогава те отиват в графата медицински център и така губят своята специфика. Това е причината от 13 да останат само три центъра в България, сред които и „Медицински център за рехабилитация и спортна медицина І – Пловдив“. Като медицински центрове обаче нямат работещи в тях общопрактикуващи лекари, както и клинична и образна диагностика.  Друг проблем е, че прегледите на спортистите не се заплащат – нито от НЗОК, нито от Министерството на младежта и спорта. До момента той е подпомаган от общината и въпреки че работи на загуба, няма дългове.