Следвайте ни

Средната възраст на джипитата ни е 53 години

До 10 години страната ще остане с много малко общопрактикуващи лекари

Лекарите от първичната медицинска помощ трябва да са най-подготвените, да имат широк кръг от познания в областта на медицината, защото първи посрещат пациентите. Около тази идея се
обединиха участниците в XI научна среща-обучение на Сдружението на обучителите и изследователите в България по обща медицина (СОИБОМ), в която се включиха представители на над 30 държави. 

Едва в 50 лекарски практики в страната обучават общопрактикуващи лекари, като всеки от тях има право на трима специализанти. Данните показват, че 150 семейни лекари годишно може да завършват.  Средната възраст на общопрактикуващите лекари у нас е 53 г., а за тази година 66 млади лекари са записали специализация по обща медицина. От съсловието прогнозират, че до 10 години страната ще остане с много малко джипита.

Според студентката по медицина от IV курс в Медицинския университет Пловдив Петя Конакчиева още от студентската скамейка се насажда у младите медици неглижираност към специалността, независимо че тя е обширна и изисква широки медицински познания. В университетите открито превеждат GP като лекар „джаста-праста“, а това е обидно. Мнението за тази професия трябва да се промени в цялата гилдия и в обществото. Фамилният лекар не е само този, който ти дава направлението, за да отидеш на лекар, а може пълноценно да ти помогне, заяви тя.

В нейна подкрепа беше изказването на д-р Милен Чолаков, председател на общопрактикуващите лекари в Шумен, който заяви, че заради неглижирането на професията гилдията умира. В момента средната възраст е 55-60 г., а в тяхната област практикува 86-годишен доктор, който обслужва 4000 пациенти, и то в селата, а сега му изискват да защити специалност.


По време на форума специалистите споделиха проблемите от различно естество, като наблегнаха на недостатъчната координация между отделните институции, включени в обучението. Според последните изменения в наредбата за специализациите общопрактикуващият лекар и специализантът са в трудово-правни отношения, т.е. специализантите трябва да бъдат наети от общопрактикуващия лекар, който трябва да плаща заплата, застраховка гражданска отговорност и прочее.


Дискусия предизвика Наредба 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, която урежда и реда за специализации на Общопрактикуващите лекари. Според голяма част
присъстващите документът е добър, но са необходими някои корекции, свързани с трудовите договори, професионалните отговорности и задължителните застраховки. Медици от акредитираните обучителни практики по обща медицина възразиха, че биха могли да назначат по трима специализанти, но нямат необходимите условия за това - изискват се оборудвани кабинети, а и административното натоварване нараства.

 

През последните 4 години в Наредба 1 три пъти е променян редът за специализациите по обща медицина с идеята да бъдат привлечени млади хора в професията, изтъкнад-р Росен Радев, съветник на министъра на здравеопазването. Според него 66 медици са заявили желание да специализират, което е крайно недостатъчно, въпреки че финансовите условия са приемливи. Важният въпрос е какво ще се случи с лекарите след обучението.

 

Според председателя на БЛС д-р Иван Маджаров с Наредба 1 държавата за първи път подпомага обучители и специализанти, тъй като при семейния лекар започва работа млад колега, който може да го замества при нужда.

Проф. Иван Дечев, ръководител на Урологична клиника и на сектора по обща медицина в Медицински университет-Пловдив, заяви, че 30 часа лекции и 30 часа упражнения са недостатъчни за качествено образование. Освен това не кореспондират с нуждите и интересите на студентите. Затова академичната общност иска да бъде увеличен
хорариумът въпреки опасенията на управляващите, че студентите може да се претоварят. Професорът посочи, че е направено предложение да се променят единните държавни изисквания за обучението. Ако това не стане, може да се въведе свободно избираме дисциплина по обща медицина и студентите да се обучават в акредитираните практики.

 

Чуждите гости определиха дискусията като много полезна и изпълнена със страст. Увериха, че в почти всички страни от ЕС има сходни проблеми, но единственият начин да бъдат решени е като се правят такива обсъждания, където ясно и точно се поставят въпросите за решаване. Посочиха, че в страни от ЕС практиката за всяка медицинска специалност е 4,5 месеца, а това е времето, което дава възможност на студента да възприеме начина на мислене на лекаря и да се научи да говори на един език с него. Те предложиха подобен модел да се въведе и тук.

 

 



Румен Златански

Репортер - екип "общество"

Румен Златански е здравен репортер от екип "Общество". Завършил "География" в СУ "Климент Охридски". Работил като репортер и кореспондент в много вестници и агенции.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?