Глад за началници в общинското здравеопазване

Проваленият на 3 декември заради липса на кандидати конкурс за управител на МБАЛ "Свети Мина" е най-ярката илюстрация за състоянието на общинското здравеопазване.

Фактът, че няма желаещи да оглавят общинското здравно заведение в Пловдив, показва, че състоянието му, меко казано, не е цветущо.

Тежкото финансово положение на МБАЛ  "Свети Мина", с дългове от над 2 милиона лева, едва ли може да бъде мотив никой да не иска да се нагърби с тази отговорна дейност. 

За сравнение, кандидатите за ректор на Медицинския университет, който е в блестящо финансово състояние, бяха четирима, по трима се готвят да станат декани на факултети. 

Но да се върнем към МБАЛ "Свети Мина". С нейното спасяване ще трябва явно да се занимава новата местна власт. А това няма да бъде никак лесно, но не е невъзможно.  

Болницата бе разтърсена през годината от протести на персонала, заради ниските заплати и недобрите условия на труд, а някои лекари и медицински сестри напуснаха. Въпреки тежкото положение медиците, които останаха в болницата, успяваха да се справят с тежката ситуация и да привличат пациенти.

Това показват и усвоените 2 842 958 лв. по клинични пътеки през първите девет месеца на тази година. Сумата обаче не е достатъчна, за да може МБАЛ "Свети Мина" да се стабилизира окончателно и да започне регулярно да изплаща дълговете си. Явно ще се разчита отново на помощта на Общината. 

Много е важно и как ще се справи новото ръководство, на което няма да бъде никак лесно. Стига да се намери подходящ кандидат да оглави болницата. В случая с МБАЛ "Свети Мина" здравната система в Пловдив се прочу в страната.

След като, както и по другите места в страната, в лечебниците под тепетата има недостиг на лекари, медицински сестри и санитари, ще се окаже, че няма желаещи и за директори. Това показва и ситуацията в общинските ДКЦ-та и диспансери, където също не се явиха много мераклии за шефските постове и в голямата си част старите управители запазиха местата си.

През тази година поне едно нещо стана ясно - няма да има обединение на болниците "Свети Мина" и "Свети Пантелеймон".

Дълго рекламираното от предишната общинска управа сливане на двете общински болници явно на този етап няма да донесе нищо добро на нито една от тях. Според експерти МБАЛ "Свети Пантелеймон" просто ще потъне, ако към нея премине затъналата в дългове МБАЛ "Свети Мина", и двете лечебни заведения ще фалират. Иначе самата  бившата Втора градска стои стабилно, след като през двата мандата на бившия си вече управител доц. Петко Недев успя да се модернизира и привлича все повече пациенти. За първите 6 месеца успя да усвои 6 353 627 лв. по клинични пътеки от Здравната каса.  При нея интересно бе, че след като доц. Петко Недев отказа да се бори за трети мандат, за неговия пост се яви само един кандидат - д-р Константин Сапунджиев. Той беше избран за нов управител на общинската болница с голямо мнозинство.  Положението на общинските здравни заведения не позволява в тях да бъде извършена сериозна реформа и тя е сведена до оптимизация и премахване на губещите дейности. 

Диагностично-консултативните центрове, обслужващи жителите на отделните райони, се държат на прилични ниво, но нямат възможност например да инвестират в разширение на дейността, а за закупуването на модерна техника разчитат основно на средства от Общината. Не по-различно е положението и с диспансерите.

Комплексният онкологичен център безспорно е най-добре представящото се общинско здравно заведение. Той успя да се справи с медийните атаки през последните години и се радва на добро финансово здраве. През първите девет месеца на тази година КОЦ е привлякъл 12 763 628 лв. 

Бъдещето, пред което са изправени общинските здравни заведения, съвсем не е розово и блестящо и те ще трябва да решат много сериозни проблеми, ако искат да се конкурират с големите държавни болници и частните лечебници. През последните години са наблюдава намаляване на броя на пациентите, които ги посещават. По-младите и заможни хора предпочитат да се лекуват в по-нови и модерни болници, а възрастните и социално слабите търсят лекарска помощ обикновено в краен случа​й, нерядко и когато положението стане непоносимо.

Проблемът с недостига на кадри, тормозещ цялата здравна система, е още по-сериозен в общинските здравни заведения. Повечето от работещите там са в предпенсионна и пенсионна възраст, а с тяхното напускане няма кой да ги замести.

Много малко са младите специалисти, постъпили на работа там, след като имат избор - чужбина или големите частни и държавни болници. Медицинското оборудване също изостава, като се разчита основно на общината да отпусне средства за нова техника. Необходимо е през следващата година новата общинска управа на Пловдив да организира дебат по проблемите на общинското здравеопазване с участие на водещи специалисти от града и да бъде начертана стратегия за неговото развитие. Иначе то ще се превърне в здравеопазване със затихващи функции. 

 

Държавните болници удържат на конкуренцията 

Най-голямата държавна болница в България - УМБАЛ "Свети Георги", стои стабилно на пазара, като успя да стопи сериозна част от дълговете си и инвестира значителни средства в своята модернизация. Университетската болница привлича много пациенти от цяла България и е на първо място сред лечебните заведения у нас с привлечени средства по клинични пътеки от Здравната каса. Само за първите девет месеца на тази година е привлякла 79 558 293 лв. за болнична медицинска помощ (БМП) - клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури.

УМБАЛ "Пловдив" успя да се стабилизира финансово, след като през последните години беше в тежко положение. През първите девет месеца на тази година привлече  23 225 748 лв.

Двете държавни болници се конкурират в трудна среда в съревнованието за привличането на пациенти с 14 частни болници. От тях УМБАЛ "Пълмед" успя да привлече през тази година най-много. Другите частни болници също успяват да се справят, привличайки ​пациенти от цяла Южна България.  Това показва, че в бъдеще те ще се превърнат в основни играчи на здравния пазар в Пловдив.

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?