46

Скокът на цените стресира повече от войната

Най-опасна е фалшивата информация, твърди психологът Петя Горчева

Маркос* е чужденец, който живее в България. Всеки ден чете новините за войната в Украйна и следи наравно българската преса и западните информационни източници. Обикновено научава за всички събития в реално време, дори когато нещата се случват през нощта. Прекарва часове, взирайки се в телефона си. Казва, че изпитва необходимост да бъде напълно информиран, най-вече заради опасността от изтичане на радиация при атаките на атомните електроцентрали в Украйна. Смята, че така ще има време да реагира, преди облакът да достигне България.    

Цвета* пък е българка, която живее зад граница. Общото между нея и Маркос са страховете от покачване на радиационния фон. Въпреки че домът <210> в момента е в най-западната част от Европа, където опасността радиацията да достигне е доста по-малка, тя се чувства разтревожена от перспективата да се стигне до употреба на ядрено оръжие, а оттам - до световна война. Тогава според нея никой няма да бъде в безопасност. 

Сред българите у нас обаче такава паника не се забелязва масово и хората, които мислят в подобна посока, са по-скоро единици. Това констатира от практиката си психологът Петя Горчева. Въпреки че България е много по-близо до конфликтната зона, у нас самата война като че ли не тормози до такава степен психиката на хората. Най-вероятно причината за това не е по-крепкото ментално здраве на българина, а грижата за оцеляването при така поскъпващите горива и основни продукти на пазара, както се случи с олиото. Именно тези тревоги са в основата на палитра от негативни емоции, сред които обаче страхът не е така ярко изразен. „Сред българите в момента не се забелязва особена тревожност, че се намираме под заплаха. Затова пък налице е тревожността от поскъпването на бензина и стоките от първа необходимост“, коментира Горчева. 

Въпреки разликите в причините, които безпокоят Маркос и Цвета и средностатистическия българин, хората в момента навсякъде са под непрекъснато напрежение чрез информацията, която им се предоставя. През всички медии виждаме и чуваме стряскащи неща, което няма как да не се отрази на мислите и поведението ни, обяснява специалистът. Дори когато информацията не е пропагандна, новинарските емисии залагат на предварително подбрани емоционални кадри, а акцентът при всички предавания се поставя върху ужаса на войната. Разбира се, на този информационен фон стресът от поскъпването естествено се увеличава, а вътре в нас се заражда усещането за безпомощност. Навярно няма човек, който все още да таи илюзии, че имаме средствата да се защитим.

Затова Петя Горчева не се изненадва, когато в ежедневието си се сблъска с прояви на лесна раздразнителност и избухливост. Тълкува ги с безсилието, което ни е обзело на подсъзнателно ниво. Може би затова и някои от нас се втурнаха да търсят йод в аптеките, колкото да усещат, че са направили каквото зависи от тях, ако все пак се стигне до необходимост от този продукт. От друга страна, Горчева казва, че войната естествено провокира смирение и желание да бъдем по-емпатични.

Въпреки тежестта на безсилието, страх в момента сред повечето хора все пак няма. За това значение имат навиците за употреба на информационни източници. Докато Маркос следи в реално време всичко случващо се, повечето хора разчитат на новините, които събират важното от деня в 30-ина минути. Така те не добиват усещането, че смъртта от войната се случва наистина.

Тъй като последните 2 години бяха изключително натоварващи, Петя Горчева прави паралел и сравнява емоциите от 2020 г. с ответните реакции на войната в момента. Според нея страхът по време на пандемията завладя общественото съзнание по невиждан начин, тъй като  заплахата от вируса се материализира в ежедневието ни. Това стана, когато лицата ни изведнъж се скриха зад маските и чрез нашия собствен опит и този на близки и познати, пострадали от ковид. За разлика от сега, тогава ние не виждахме с очите си лицето на смъртта, тъй като то оставаше скрито зад стените на болниците, обяснява психологът. До нас стигаха единствено зловещите числа за броя на загубилите битката с вируса. В момента обаче събитията се представят с живи картини на жестокост, отбелязва специалистът, което може да ни травмира.    

За да осмислим трезво ситуацията и да реагираме адекватно на случващото се, безспорно трябва да сме информирани. Това, което Маркос е превърнал в свой навик, обаче само и единствено разстройва способността за реалистична оценка. Дали ни манипулират с новините, които достигат до нас, Горчева не може да каже със сигурност, но съветва всички да подбират внимателно информацията, която потребяват, за да съхранят психиката си. По-предпазливи трябва да бъдем със социалните мрежи, където заглавията и изображенията в много от случаите умишлено ни подвеждат, играейки си с емоциите ни. За ориентир при селекцията може да служи балансираното представяне на позициите, в което присъстват и двете страни на монетата. Най-опасна остава фалшивата информация. Също така психологът съветва от време на време да изключваме телевизора, например, когато вечеряме. По този начин ще си осигурим по-спокойна обстановка и ще се фокусираме върху хората около нас.

И все пак, ако сме се претоварили с негативните новини, има начин да се възстановим. За целта можем да се опитаме да помогнем на нуждаещите се с каквото можем. Според Петя Горчева само така ще се справим с усещането за уязвимост. В крайна сметка, всеки може да подаде ръка, но най-важно остава да продължим да бъдем човеци и да не се разединяваме, както напоследък се случва по много теми. Трябва да знаем, че сме устойчиви и ще се справим, както доказахме и по време на локдауните.

*Имената са променени.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?