1939

Проф. Николов от УМБАЛ „Свети Георги”: Пациентите търсят кардиолог, когато настъпят тежки усложнения

На 17 май отбелязваме Световния ден за борба с хипертонията. Тази година за първи път се организират три дати за масово измерване на кръвното в Пловдив – на 14 и 28 май на Гребната база и на 17 май площада пред общината от 10 часа , като част от националната кампания „Май месец за мерене”. 

Екип от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ също ще участва в събитието и ще помогне на гражданите в прегледите и отговарянето на въпроси. Днес разговаряме с началника на клиниката проф. д-р Федя Николов и засягаме въпроси за методите на лечение и защо все по-млади хора стратат от хипертония. 

-  Проф. Николов, кога говорим за хипертония?

- Когато артериалното налягане е над 140 на 90, измерено в базисни условия и в поне три прегледа по различно време.  

-  Има ли хора, които през годините боледуват, но не знаят?

- Да, много честа практика. Обикновено пациентите идват при нас, когато са настъпили някои от тежките усложнения – инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност, излизане от ритъм. Обичайният ход на хипертонията е да протича дълги години безсимптомно. Най-честото оплакване е тилно главоболие, популярен симптом при високо артериално налягане. 

-  Това означава ли, че и млади хора са засегнати?

- Да. Процента на хипертониците при млади се увеличава.

  - Има ли яснота защо това е така? 

- Обяснението е в социалния статус. Увеличаване на  стреса и други заболявания, които зачестяват в нашето съвремие. Става дума за наднормено тегло, диабет, разпространението  на някои вредни навици, като пушене, алкохол, употреба на стимулиращи субстанции.

-  Има ли иновации в лечението на хипертонията?

- Има нови методики за лечение на тежките форми – като, ренална денервация, барорецепторна стимулация, но те са инициирани за малка група от хора.
Хипертонията се лекува успешно, но лечението продължава цял живот. Лекарствата трябва да се да се приемат ежедневно, и при нормално артериално налягане. Това не означава, че разчитаме само на лекарствата. Началната форма на хипертонията е едно предизвикателство и за лекар, и за пациент, защото лечението може да бъде повлияно от немедикаментозни средства. 
Ако един пациент свали теглото си с около 10 кг, може да понижи с 5 мм налягането на кръвното. Така че регулирането на теглото е важно. Вторият момент е солта -  категорично трябва да се контролира, да се яде безсолно, което се оказва трудно.  Трето – ежедневната физическа активност, 30 мин на ден поне бягане или някакъв еквивалент на усилия. Четвъртият фактор е алкохолът – прекомерната му употреба. Това са методите извън лекарствата, на които можем да разчитаме, за да се справим с ранните стадии.

 - Влоши ли се хипертонията по време на пандемията? 

- Определено.  Ковид засяга често сърцето и сърдечно-съдовата система, независимо от тежестта на протичане. Пациентите в условия на пандемия посещаваха по рядко личните лекари и здравните заведения. Освен това тревожността сред населението нарасна, което определено влоши контрола на хипертонията.

-  Пациентите отговорни ли са в това да си обръщат внимание и да се следят? 

- Аз бих ги разделил на две – Пациенти, които  много не се интересуват за  здравето си. Някои от тях се грижат повече за автомобила, отколкото за сърцето си.
Има и такива, които разбират важността на този проблем  и активно участват в лечението. Те са мотивирани, променят коренно начина си на живот и сътрудничат. Срещата с лекаря е само част от дългия път на лечението на хипертонията. 

Проф. д-р Федя Николов е завършил „Медицина" в Медицински университет - Пловдив, през 1985 г.Признати специалности по: „Вътрешни болести“ (1989 г.); „Кардиология“ (1991 г.). Доктор по медицина (2000 г.). През 2003 г. придобива научно звание „Доцент“. През 2011 г. придобива научно звание „Професор“.

Завършил е специалност „Здравен мениджмънт" със степен магистър в Медицински университет - Пловдив, през 2010 г. Носител на наградата на името на проф. Чилов за 2018 г. 

Член на: Управителния съвет на Националното дружество по кардиология; Дружеството по инвазивна кардиология; Европейското кардиологично дружество; Европейското дружество по ехокардиография, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония. Fellow ЕSС, специалист по хипертония към Европейското дружество по хипертония.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
мнение

мнение

17.05.2022 | 13:05

Всичко което професора говори е вярно , но трудно се спазва.

Отговори
0 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?