49
Следвайте ни

Проф. Федя Николов: Дори лек COVID-19 може да засегне сърцето

viber icon

В Световния ден на сърцето отправяме поглед към една по-различна, но не по-малко сериозна пандемия – тази, причинена от сърдечно-съдовите заболявания. За нея алармират лекарите кардиолози, които ежедневно се сблъскват с усложнения сред пациентите.

По този повод проф. Федя Николов от УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив цитира официална статистика, която сочи, че у нас 65% от пациентите загиват от сърдечно-съдови проблеми. На този фон средната стойност в световен мащаб е значително по-ниска - 30%. Най-често причините за фатален край се свързват с мозъчни инсулти или инфаркт на миокарда. За тези състояния проф. Николов признава, че представляват предизвикателство за специалистите.

Според него причината за честотата на сърдечно-съдовите заболявания е широкото разпространение на рискови фактори сред населението и особено сред българите. За рискови фактори той посочва хипертонията, диабета, тютюнопушенето, както и нарушения липиден профил на пациентите. Вероятността от развитие на проблеми със сърцето се увеличава още от наднорменото тегло и нездравословното хранене.

Затова проф. Николов смята, че за подобряване на общественото здраве и в частност за намаляване на сърдечно-съдовите прояви пред здравната ни система стоят две основни задачи. Първата от тях е свързана с нуждата от предпазване и минимизиране на споменатите рискови фактори. Според професора по кардиология това ще допринесе за забавянето на сърдечно-съдовата патология. Втората основна задача пък изисква засилване на вниманието при вече появили се заболявания и разработване на бързи мерки. Идеята е системата да позволява извършването на моментална хоспитализация, която да гарантира максимална ефективност на провежданото лечение.

В контекста на пандемията от COVID-19, сърдечно-съдовите заболявания са особен акцент, тъй като проф. Николов отчита, че сърцето е не по-малко засегнато от белия дроб в следствие на коронавируса. Въпреки че инфекцията най-често се изявява със симптоми на дихателна недостатъчност и пневмония, сърдечно-съдовата система не остава пощадена, коментира лекарят. Неговите наблюдения показват, че COVID-19 се отличава с особена коварност, тъй като усложненията се развиват в последствие. Според него това прави засягането на сърдечно-съдовата система по-трудно за диагностициране. Посочва още, че при такива поражения би могло да се стигне и до случаи с фатален край.

Причината COVID-19 да засяга сърцето е в способността на вируса да прониква в ангиотензин тип 2 рецепторите. Тъй като те са особено концентрирани в сърдечно-съдовата система, тя бива поразена от инфекцията в много от случаите на прекарали заболяването пациенти. В тази връзка след преболедуване от COVID-19 лекарите диагностицират усложнения като миокардити, тромбоемболични усложнения, белодробни емболии, коронарна болест и усложнения в миокарда. Освен това вече има доказателства, че след прекарване на вируса е твърде възможно артериалната хипертония да стане по-трудна за лечение.

Проф. Николов посочва, че появата на проблеми със сърдечно-съдовата система в следствие на COVID-19 не зависи от тежестта на преболедуването. Цитира немско проучване, което стига до извода, че 60% от преболедувалите от инфекцията развиват засягане на сърдечно-съдовата система. Споделя, че диагностиката на усложненията се оказва по-трудна, когато пациентът е преминал леко през вируса. Затова се провеждат различни изследвания, които за съжаление в много случаи са труднодостъпни за пациентите. Това изисква да се мисли повече в тази посока предвид особеностите на ковид, смята още професорът. В тази връзка той и екипът му в УМБАЛ „Св. Георги“ имат амбиция да изучат по-обстойно клиничните прояви след COVID-19 и затова кандидатстват за провеждане на свой проект.

Предвид известните данни до този момент обаче проф. Николов отчита, че сърдечно болните преболедуват ковид по-тежко от останалите заразени. Затова съветва всички свои пациенти да се ваксинират като подчертава, че сърдечно-съдовите заболявания не са контраиндикация за поставяне на имунизация. 

Живка Гецова

Живка Гецова

Сътрудник

Живка Гецова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно прави магистратура по международна сигурност в Sciences Po, Париж, с насоченост към въпроси от сферата на глобалното здраве. Работила е за две европейски агенции и има опит в различни медии в страната и чужбина.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?