Пловдивски стоматолог патентова робот, който преглежда и лекува
Д-р Христо Грозев може да задмине по слава своя адаш, който взе "Оскар"
- 13:50, 16.03.2023
- 14:27, 16.03.2023
- 2684
- 4
Пловдивският зъболекар д-р Христо Грозев патентова уникален робот, който преглежда и лекува, ако наблизо няма стоматолог. Свидетелството за регистрация от Патентното ведомство е успешен финал на 4-годишни усилия. Резултатът е истинска революция в медицината, което е повод приятели и колеги на д-р Христо Грозев да сравняват постижението му със спечеления "Оскар" от пловдивския разследващ журналист Христо Грозев за филма "Навални". Засега по-известен от двамата адаши е носителят на статуетката от Холивуд, но с времето медикът може да го задмине по слава.
В началото д-р Грозев започнал проекта като хоби, тъй като, освен че е отдаден на професията си, е увлечен и по техниката. Помогнали му приятели инженери и програмисти.
Идеята на лекаря била да се помага на пациентите в случаите, когато имат проблем, но личният им зъболекар е извън града, като им се спести ходенето до спешния кабинет.
Започнал без външно финансиране и вложил в изобретението си близо 17 000 лева. Поръчал части от Китай, а за сглобяването му помогнал инженер Пламен Райнов, който е асистент в Университета по хранителни технологии.
Така се родил многофункционален робот, оборудван с няколко камери и сменяема глава. Освен камера, като накрайници могат да се поставят лазер, спринцовка или пинсета, което позволява извършването на различни манипулации. Роботът има ръчно и автоматично движение, като може предварително да се въведат стъпки, които да следва. Камерата му има функцията на микроскоп, който може да увеличава образа до 500 пъти.
„Най-важното е, че машината може да се управлява от разстояние. Отивате в кабинета и се намествате пред апаратурата. С дистанционно специалистът управлява камерата и ви преглежда. Освен това роботът може да извършва и някои манипулации, като
поставяне на упойки, лекарство чрез инжекция и дори брекети“,
разказва за изобретението си стоматологът и обяснява, че човешката ръка няма толкова фина моторика, докато роботът позволява поставянето на упойки и инжекции с прецизността на микрони. Освен това подобна машина е един по-бърз и ефикасен начин за провеждане на прегледи", разказва за апарата д-р Грозев.
Изобретението е стъпка напред в телемедицината, която е начин за предоставяне на медицински услуги без физически контакт между лекаря и пациента. В началото роботът е тестван единствено на фантомна глава, каквато се използва за обучение на студенти, тъй като в България няма закон, който да разрешава упражняването на такъв тип лечение.
„Реалността в други европейски страни е различна. Например във Франция телемедицината е разрешена със закон и процедурите се поемат от Здравната каса. На лекарите се плаща като за редовен преглед, но те го извършат от разстояние. Това е от полза за пациенти в отдалечени райони, старчески домове или на кораби. Необходимостта от подобен вид връзка между лекар и пациент се доказа по време на пандемията. Липсата на регулация и мисленето на хората бяха най-големите проблеми, докато работех върху изобретението си“, разказва д-р Грозев за трудностите, с които се сблъскал в България.
„Младите посрещат подобни иновации с ентусиазъм, докато по-възрастните колеги изразяват голяма съпротива. Глобализацията на пазара не ги устройва, технологиите ги плашат и най-вече не желаят да променят мисленето си“, спомня си стоматологът времето, когато е разговарял за идеята си с колеги. Въпреки скептицизма и отпора, които срещнал, стоматологът решил да опита да патентова робота.
Патентното ведомство, където д-р Грозев е започнал проучване, за да регистрира робота си като полезен модел, установило, че
в България не е предприемано нищо подобно досега.
Имало данни единствено за робот за вземане на кръв и изследване на вени, който е близък по конструкция, но не може да се управлява дистанционно.
"Всичко е въпрос на прецизност на иглата и камерата. Брекети или филъри в устните биха могли без проблем да се поставят от разстояние. Приложение устройството може да намери и в инженерните науки, ако се смени накрайникът. В бъдеще подобен тип устройства могат да се използват за очни, уши-нос-гърло и кожни прегледи, както и за естетически процедури", разкрива д-р Грозев.
„От дълги години работя с всякакви машини, но досега не съм виждал нещо толкова впечатляващо, твърди Димитър Димитров от „Изоматик Комплект“ - фирмата, която д-р Грозев е избрал за програмирането на робота.
Въпреки че в началото сюжетът звучал като научна фантастика, д-р Грозев успява да го превърне в реалност, след като успява да защити проекта си и да се сдобие със заветния патент.
„За въвеждането на телемедицината в България обаче е нужна система за онлайн идентифициране. Така лекари и пациенти ще са сигурни кой седи отсреща. Вече има подобна система в България, но тя все още не се разработва активно въпреки наличието на европейски и национални финансирания“, казва д-р Грозев.
„Трябва да сме в крак с новите технологии, защото бъдещето е в тях“, убеден е д-р Грозев, който го доказа с полученото признание и узаконяване на революционния си проект.
Д-р Христо Грозев е завършил дентална медицина в Пловдив през 1986 г. Вече 36 години практикува, като е работил по разпределение в Созопол, Ямбол, в Транспортна болница в Пловдив, а до ден днешен - в 4-то ДКЦ. Има и частен кабинет на бул. „Христо Ботев“.
Апарат поставя диагнози от разстояние
Устройство, което дава възможност за осъществяване на връзка и споделяне на медицински показатели между лекар и пациент, когато ги разделят големи разстояния, е създал Христо Бучков. Той завършва маркетинг в УНСС и здравен мениджмънт в Медицинския университет в Пловдив. През 2008 г. създава фирмата за медицински софтуер „Хъбис“ ЕООД, където вече работят десетина души. Тя си партнира с „Медицински център Телемедицина България“ ООД, който извършва медицински прегледи.
„Hubis Telemedicine“ Station е устройство за дистанционно диагностициране, с което след въвеждане на акаунт и парола може да се снемат няколко медицински показателя: ЕКГ (5 и канално), пулс, кръвно налягане, температура, кръвна глюкоза, рутинна урина, белодробна дейност, височина, тегло, холестерол и индекс телесна маса. Резултатите от прегледа може да бъдат качени в платформата за електронно медицинско досие и анализирани от медицинско лице. Станцията вече успешно функционира в ДКЦ-та, бизнес сгради, общински центрове, домове за стари хора и предприятия“, разказва за устройството Христо Бучков.
Устройствата за телемедицина помагат на хората да имат достъп до медицинска помощ на база снети медицински показатели дори в отдалечени райони, където няма достатъчно медицински персонал.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни



