Парамедик: Спасих задушен в пожар мъж

В Ирак плащат $500 дневно на тези специалисти, а у нас още няма държавно училище за тях, казва Мирослав Георгиев

Единственият в Пазарджишко и Пловдивско парамедик 4-а степен получи шанс да приложи на практика почти всички умения по специалността малко преди да се дипломира. Съдбата запраща Мирослав Георгиев в центъра на огнен ад, завършил с щастлив край. Той успява да извади от горящата къща мъж, който е на ръба на клиничната смърт. Пострадалият оцелява благодарение на това, че в критичния момент случайността изпраща на мястото подходящия човек.


Драмата се разиграва на 24 декември миналата година в пазарджишкото село Црънча. Къщата на 48-годишния Атанас пламва, а стопанинът остава заклещен вътре, упоен от гъстия дим. В този момент оттам минава с колата си Мирослав Георгиев, след като току-що е закарал съпругата си -  акушерката Йорданка Станоева, на работа в Областната болница.

„Къщата беше обгърната от гъсти облаци дим. Веднага спрях колата, взех каквито пожарогасители имах и тръгнах. Отпред цареше невъобразима паника. Жена, очевидно изпаднала в стрес от случващото се, успя само да ми каже, че вътре има човек, ала не можели да му помогнат. Действително пушекът беше толкова гъст, че беше прекалено опасно да се мине през него“, разказва Мирослав.

Той обаче не се разколебава и минава от задната страна на сградата. Успява да се покатери по стената до втория етаж, разбива прозорците и влиза. Сред непрогледния дим се добира до мъж, свит на топка, който не дава никакви признаци на живот. "Вече не дишаше, а дори човек със средна медицинска култура знае, че без кислород мозъкът загива за броени минути", казва Мирослав. Той го изнася навън и започва да го реанимира. Освобождава дихателните пътища, на няколко пъти предизвиква самостоятелно дишане и така свестява колабиращия. 

„В този момент теорията, която уча вече две години, се наложи да приложа на практика. Така пострадалият пое спасителната си глътка въздух, отвори очи, постепенно се стабилизира. След малко дойдоха пожарна и линейка, колегите от Спешна помощ го поеха и го откараха в болницата. Ако в тази ситуация на мое място беше неподготвен човек, краят щеше да е фатален, при такива състояния не всяка минута, а всяка секунда е решаваща“, заявява Мирослав.

Огнеборците носели бутилки на гърба, но пълни със сгъстен въздух вместо с кислород.

„Бях смаян, когато момчетата ми отговориха, че могат да подадат само най-обикновен въздух, какъвто човекът така или иначе вече самостоятелно вдишваше и нямаше нужда да му се подава от бутилка. Не се сдържах и ги попитах: „А какво ще стане, ако някой от вас пострада и се нуждае от кислород?“. Обясниха, че в такъв случай разчитат на линейките, оттам ползвали кислород. Жалко е, че няма достатъчно загриженост дори за безопасността на огнеборците!“, казва парамедикът. 

Дни след инцидента той отива да види какво е състоянието на обгазения мъж. От близките му научава, че все още показва симптоми на силна интоксикация, отказва да се храни, нуждае се от лечение.

„Пушекът съдържа силни токсини и е нужно доста време, докато организмът се изчисти, обяснява Георгиев. Роднините на пострадалия обаче споделиха, че нямал осигуровки и не можело да се лекува в болница“, разказва той.

Мирослав е разочарован, че и от спешния екип не знаят достатъчно за парамедиците и тяхната роля в критични ситуации. Лекарите изобщо не се доверили на неговата анамнеза (основни данни за здравословното състояние на пациента) и предпочели да снемат своя. И това донякъде било обяснимо. След толкова години напразно говорене обучение на такива специалисти в обществени учебни заведения все още нямало. Двегодишна подготовка за най-високата четвърта степен предлагал само един колеж, и то частен. За да учиш, трябвало да си плащаш. 

„Все още се броим на пръсти парамедиците четвърта степен в цяла България, именно защото обучението е само в един частен колеж. Доколкото знам, държавата обучава, но само до трета степен. То е за шофьорите на линейки, които учат най-важните неща и много помагат, но имат по-ограничени функции. Докато четвъртта степен означава, че можеш да асистираш лекаря в Спешна помощ и да действаш самостоятелно с прилагане на всички реанимационни методи - интубиране, дефибрилация, кардиопулмонална реанимация, правене на електрокардиограма, вземане на венозен път за поставяне на системи и каквото е необходимо за спасяването на живот. Ако трябва да цитирам официалните документи, парамедиците с 4-та квалификационна степен при спешно състояние оказват самостоятелно първа помощ и специализиран транспорт. При отсъствие на медицински специалист парамедикът действа самостоятелно и носи персонална отговорност. Самостоятелно или с помощта на медицински специалист трябва да извършва първоначална оценка на състоянието и да оказва помощ на пострадалия на мястото на инцидента и по време на транспортирането му до лечебното заведение. Трябва да следи жизнените функции на пациента по време на транспортирането и да му оказва помощ в рамките на своите компетенции“, разказва Мирослав. 

Доскоро Георгиев е бил емигрант и пребивавал в различни страни. Там видял как на терен ходят само парамедиците. Лекарите стояли в болницата, където са по-необходими. За спешната долекарска помощ се разчитало на специално обучените асистенти. Тази система била добре разработена в държави като Германия, но също и в новите членки на ЕС като Словакия и Румъния.

Мирослав харесал професията заради адреналина. Занимавал се с парашутизъм, запален е и по бойните изкуства. Парадоксът е, че от тези спортове е научил как най-бързо и с най-малко усилия да повали човек, а сега допълва със знания как най-бързо и с най-подходящите според случая животоспасяващи способи да изправи човек на крака. Харесва му призванието да спасява, да помага. И си плаща, за да учи нещо, което безспорно е обществено полезно, но у нас няма да му носи кой знае какви приходи.

На въпроса дали са необходими повече парамедици в страната ни, Мирослав отговаря: „Фактите говорят сами. Реформата в Спешна помощ започна с обучение на такива специалисти трета степен, то е задължително за шофьорите на линейки. Ала при този недостиг на лекари само това не е достатъчно“.

За успеха на реформата обаче е важно и хората да разберат истинската същност на парамедицината и да осъзнаят колко е важна тя за обществото, да  се доверят, подчертава Георгиев.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?