Общинското здравеопазване - реформа веднага или катастрофа

Трябва политическа воля да бъдат извършени необходимите реформи в общинското здравеопазване, за да стане то по-модерно и конкурентоспособно.

Управителите на лечебни заведения проспаха най-активния период за усвояването на европейски средства за разработването на съответните проекти

 

Здравеопазването не се дели на държавно, частно или общинско. То се подчинява на обща национална стратегия, която трябва да осигури достъпни и качествени медицински грижи за всеки и профилактика Според конституцията и закона за местното самоуправление обаче Общината е натоварена да се грижи за всички публични служби на своята територия, включително и за здравните заведения, които администрира. И ако не работят добре, да ги реформира.

В Пловдивското общинско здравеопазване през последните години реформата е сведена основно до оптимизация и закриване на губещите дейности. В същото време демографските данни по отношение на раждаемост и смъртност стават все по-тревожни, а ситуацията е още по-притеснителна, когато към тях се добавят тези за здравния статут на населението. През годините характеристиката на  регистрираните заболявания и заболеваемостта се променят към зле.

Например - онкологичната заболеваемост в сравнение с 1971 година е нараснала пет пъти през 2018 г., като заболеваемостта е много над средната за страната.През последните два мандата Пловдив ликвидира една ключова болница като Белодробна и едно ДКЦ. Във фактически фалит отдавна е и "МБАЛ "Св. Мина", което поставя града пред опасността да остане само с една общинска болница. Диспансерите също съществуват по ръба на оцеляването. В същото време в града се роят и разрастват частните болници, което показва, че причината за кризата в общинското здравеопазване не е пазарна, а чисто управленска.

В общинската администрация няма нито един безспорен авторитет в здравния мениджмънт. В състава на отиващия си местен парламент пък имаше само един лекар, и то в напреднала възраст. Така гилдията под тепетата, известна с блестящи медицински специалисти и здравни мениджъри, е оставена далеч от проблемите на сектора. В резултат местната власт пропусна да води истински дебат по най-важните теми в здравеопазването.

 

А именно:

1. Медицинските проблеми

Никой не следи за целесъобразността в диагностично-лечебните процеси, провеждани в общинските лечебни заведения.

 

2. Кадрите

Няма задълбочен анализ за средната възраст на лекарите и медицинските специалисти по здравни грижи в общинските лечебни заведения. Кога и какви са последните назначения на млади лекари, медицински сестри и лаборанти. Какво е текучеството на кадри. Не се полага грижи по отношение на квалификацията и стимулиране на младите кадри.

 

3. Модернизация на общинските заведения и техническа обезпеченост

Избраните управители на лечебни заведения проспаха най-активния период за усвояването на европейски средства за разработването на съответните проекти, които да гарантират модернизация на медицинската техника и подобряване на средата, в която се лекуват пациентите.

 

4. Мнението на експертите

В общината от години липсва дебат по проблемите на общинското здравеопазване, а  те не са един и два. В резултат повечето общински лечебни заведения са със затихващи функция по отношение на пазара на медицински услуги, а в икономически план са на огромни загуби. Неслучайно в последния работен ден от мандата си като управител на МБАЛ“ Св. Пантелеймон“ (защо ли точно тогава?!) доц. Петко Недев изрази безпокойството си, че без спешна реформа и сериозна ангажираност от страна на Общинската администрация здравеопазването в града върви към катастрофа.

 

5. Здравният мениджмънт

Не на последно място, като причина за затихващите функции на общинското здравеопазване е слабият здравен мениджмънт.  

 

А ето ги и резултатите: 

В ДКЦ-тата се очертава траен спад на дейностите. 

Първични прегледи:  

ДКЦ 2016 г. 2018 г.

ДКЦ 1 29 012 28 046

ДКЦ 2 26 624 25 633

ДКЦ 5 27 318 26 295

ДКЦ „Изток“ 14 071 12 732

За всички 160 903 146 825

Общински болници:

Хоспитализации 2016-а  2018-а

МБАЛ „Св. Мина“ 6460 5664

МБАЛ „СВ. Пантелеймон“ 13 064 12 633 

 

Иначе ни очаква катастрофа. И тя е нещо реално, което чука на вратата в следващите 5-10 години. Това го твърдя отдавна, доказвам го с аргументи и факти пред ръководните органи и се надявам те да се вслушат в думите ми и да вземат необходимите мерки", заяви в интервю за "Марица" преди време бившият управител ва МБАЛ "Свети Пантелеймон доц. д-р Петко Недев.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?