На третия ден става ясно грип или настинка ни мъчи

Грипът вече превзе седем области, като освен в Пловдив (19-30 януари), епидемия беше обявена в Добрич (20-25 януари),  Ловеч (18-24 януари), Пазарджик (18-24 януари), Габрово (18-24 януари), Стара Загора (17-23 януари) и Шумен (13-18 януари), където мерките се отменят от днес. 

В същото време лекарите говорят за "букет" от различни вируси и често си задаваме въпроса настинали ли сме, или сме се заразили с грип. Д-р Даниела Меджидиева,  началник на отделението по УНГ и отоневрология в Университетска болница „Св. Иван Рилски”, коментира пред medicaltime.bg как да разпознаем от какво боледуваме и кога е наложително да прибегнем към антибиотици.  

"Настинката е общо понятие. Тя може да се причинява и от вируси, и от бактериални инфекции. Основната разлика с вирусните инфекции е, че настъпва по-бавно. Свързана е с общо неразположение, кихане, обилна носна секреция и често е съпроводена с болков синдром в областта на гърлото, където по-бързо настъпват бактериалните усложнения. Вирусните инфекции са  внезапни, сезонни и се проявяват с остри болки в мускулите и ставите, втрисане, главоболие, обща отпадналост, повишена температура. Понякога има кашлица, която се развива сравнително бързо, още в първите часове. Вирусът се предава по въздушно-капков път и затова директно влияе върху входовете на човешкия организъм - носната и устната лигавица, а оттам вече надолу към белите дробове. Заразяването може да стане от кихане, кашлица, но и от заразени повърхности", обяснява д-р Даниела Меджидиева.

Според нея много е важно да се разграничи остра вирусна инфекция (ОВИ) и възпаление на горните дихателни пътища.  

"При ОВИ обикновено се изчаква, защото при навлизането на вируса организмът  мобилизира всичките си структури, които обикновено успяват да се справят. Важно е човек да се храни добре, да приема достатъчно течности, да почива, а медикаментозното лечение  основно е симптоматично. Когато имаме възпалително заболяване на горните дихателни пътища, с бактериална флора, трябва  да се започне антибиотично лечение. Добре е в този етап да си направим микробиологично изследване, това ще ни помогне да „стреляме директно“, тъй като знаем точно с какво имаме работа", обяснява специалистката. По думите й, у нас  хората масово се самолекуват, купуват си антибиотици, от които нямат никаква нужда, поне през първите 3 денонощия от вирусната инфекция, в които организмът се бори сам. 

Важно е да се прецизира вирусологичната диагностика ​- най-често се взима назален или трахеален аспират за изследване - до третия ден на заболяването. Обикновено третият ден е показателен от какво боледуваме. 

"Ако има по-сериозни прояви:  трудно дишане и преглъщане, заглъхване на ушите, гнойни секрети от носа, конюнктивити, влажна кашлица, продължаваща обща отпадналост и фебрилитет, не бива да се чака, защото едно бактериално наслагване може да стане и много бързо, и  трябва да бъде посетен лекар", призовава д-р Меджидиева.

Епидемията може да погуби 650 000 за година 

Няма нищо необичайно в грипната вълна, просто сме отвикнали грипът да бъде в ежедневието ни. Това коментира вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова, която е сред водещите експерти у нас. 

„Обикновено пикът идва през февруари, макар че този път грипната вълна започна малко по-рано. Най-уязвими са възрастните, децата, бременните и хората с придружаващи заболявания. Грипната ваксина осигурява защита между 40 и 60%, това е най-доброто, с което разполагаме за момента. Дори да не предотврати заразяването, ще предотврати тежкото протичане, усложненията, смъртните случаи. След подобно боледуване се увеличава рискът от сърдечносъдови инциденти, особено при хора с диабет или друго съпътстващо заболяване. Грипът изобщо не е безобиден. Всяка година от грип до 650 000 души може да загубят живота си. В много от случаите причината формално може да е била друга, но е била отключена от грипа“, обясни тя и допълни, че няма заболяване, което е по-добре да бъде преболедувано, отколкото предотвратено.