49

Лечебница за ранени души създава таланти

Светлана Желязкова лекува пациентите от ЦПЗ с рисуване и музика

Някои наричат мястото психиатрия, други за по-кратко - Психото, за трети е  “диспансера”, а за лекарите и чиновниците е сухото, служебно ЦПЗ /казано на разбираем език - Център за психично здраве/. Има и такива, които от висотата на своята „нормалност“ му лепват най-простото - лудницата.

 Мястото е отделението, наречено дневен стационар. Той е спасение, отдушник, оазис, превърнал се по-скоро в „дом за нежни души“. Хората в него изглеждат по-нормални от някои, които срещаме в магазините по време на големи промоции, по улиците в час „пик“  или в автобусите, където поводи за избиване на лошо настроение и  реални поводи за скандали - дал Господ. Просто изглеждат затворени, тихи, невидими. Тук търсят спасение хора, които не са обременени по рождение или с необратима диагноза. Режимът е свободен. Пациентите идват сутрин, вземат си лекарствата, следва визитация на лекуващите лекари и арт- и музикотерапия. Последните са по желание.

В Дневния стационар попадат хора с по-чувствителна психика, които трудно се приспособяват към резки промени, или такива, които са получили изненадващ удар от живота.

Има пациенти, претърпели загуби на любими хора, изоставени от партньори, предадени от хора, на които са вярвали, има останали без близки, такива които губят работата си на възраст, в която никой след това не иска да наеме… За терапия идват и млади хора с деспотични родители, които ги поставят в зависимост, обсебват ги с грижите, казват им какво да правят, как да го правят, превръщат ги в социопати, неспособни да създават приятелства и да работят в колектив. При други - наркотици отключват психични разстройства. 

Все неща от живота, срещу които никой не е застрахован

В дневния стационар работи от 12 години културтерапевтът Светлана Желязкова, която, освен дипломиран психолог, е и художник. Тя не е лекар, не изписва лекарства, не лекува мозъка… Лекува душите. С изкуство.

„При мен хората идват, след като са разговаряли с лекарите, които са им назначили съответното лечение. Те ги насочват след интервю - как се е появило заболяването, какви интереси е имал пациентът преди, би ли желал да се включи в някоя от терапиите, които предлагаме. Никой не очаква от тях да направят произведение на изкуството, но много често се получава точно това. За нас това е част от терапията, с която те изразяват емоцията си. Целта е  да получат удовлетворение от това, което правят, да добият самочувствие. Отначало започват с оцветяване на фигури или се вдъхновяват от чужди творби, комбинират орнаменти, влагат нещо свое. Постепенно започват сами да решават какво да рисуват“, разказва психоложката.

На ден през арттерапия минават над 10 човека. Сесиите протичат по предварително определено време с пациентите, а тяхната продължителност е съобразена със способността им за концентрация и спрямо потребностите им. Никой не очаква раждане на шедьоври.

Докато разговаряме, до нас седи дама на средна възраст. Чака да я приберат у дома. Преди една година започнала да рисува, въпреки, че от ученичка не била хващала четка. Изчервява се, когато харесваме картината й на статива. Пролетни цветя - нежни, живи, красиви…

В съседното помещение е нова пациентка. За пръв път оцветява картинка с цветни моливи. 

Съчетанието на цветовете, които подбира, е изумително

На друг статив е картината на млад мъж от нетолкова близък град. Пътува през ден - не само заради лекарствата и консултациите. Няма търпение да завърши маслена картина - Венеция. И да започне нова.

„Цветовете имат особена лечебна сила и колкото повече се занимават, толкова интересът им се засилва и стават все по-добри. Рисуват с маслени бои, пастели, акварели, акрилни бои… Предпочитат акрилните, защото съхнат по-бързо, а те нямат търпение да завършат започнатото. С част от пациентите се познаваме по-отдавна и аз виждам как те постепенно се откриват, отварят се към хората и света, връщат се… Добиват самочувствие, че могат да правят нещо сами, че са творци. Разказвам им за известни художници и след време разбирам, че са се записали в библиотеката и вземат техни биографии, четат, разказват, обсъждаме ги после“, разказва Светлана Желязкова.

Заради хората с интерес към музиката в центъра има още йоника,  ударни инструменти, слуша се музика, на която често акомпанират. Преди пандемията са се организирали тържества на различни теми - за морето, любовта, приятелството, и тогава пеят, рецитират, правят скечове, сценки, пишат стихове, играят спортни и народни танци. Правят го много емоционално, отдават се изцяло и отговорно. В момента подготвят коледна украса, изработват играчки, оцветяват жълъди и шишарки, правят гирлянди, аранжират ги…

Всяка година творците от центъра правят изложба. Преди месец във фоайето на Общинския съвет подредили около 100 картини. Продадени са почти всички. Провеждат се и литературни конкурси, на които четат свои стихотворения, разкази, мисли… и всичко е, както при „истинските“ - има комисия, награди, поощрения…

„Тук всичко трябва да се случва с много любов и желание, с търпение и разбиране. Говорим за лечение чрез изкуство“, разказва психоложката.

Защото мястото не е просто болница. То е лечебница за ранени души.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?