Следвайте ни

Добрите лекари: Анна Стайкова-Петерманн: Бялата престилка като начин на живот

Хората имат нужда не само от лекарства, но и от топла дума и усмивка

viber icon

Покрай ковид кризата в обществото ни се отприщи търсене на идеали. Когато беше най-тъмно пред очите ни, надеждата се крепеше на „Ангелите в бяло“. Това бяха и са онези самоотвержени и жертвоготовни лекари, които последваха дълга си да спасяват животи дори с цената на себеотрицание.

На този фон не е никак чудно, че редица конкурси признаха добрината у много представители на лекарското съсловие. Въпреки множеството скандали, свързани с източването на Здравната каса, лекарите ни захраниха с вяра, че ще преминем през пандемията с тяхна помощ. Най-хуманната професия демонстрира на обществото истинското значение на добродетелите. Именно затова медиците са много повече от просто хора с лекарски дипломи. Те са въплъщение на емпатията. Добрите лекари не са единици, но не чуваме често за тях, защото просто си вършат работата, без да търсят популярност.

Затова от ‚Марица“ ви срещаме с личностите зад медицинските униформи. Нека почерпим малко от тяхната мъдрост и мотивацията им да лекуват!

 

 

Анна Стайкова-Петерманн е друг пример за добрите хора в бели престилки. Миналия месец тя беше една от отличените в конкурса „Пловдив - град на доброто“ в категорията „Добротворчество“.

Анна Стайкова-Петерманн е пенсионирана медицинска сестра, която продължава да оказва подкрепа по всички възможни начини на най-нуждаещите се. Днес това прави като доброволец в БЧК. Казва, че усеща правенето на добро като свое призвание, и с искрена мъка споделя, че понякога и 10 деца не могат да се погрижат за една майка, която пък самичка е успяла да отгледа всички тях. Затова целта й е простичка - да даде поне топлинка на самотните в немилост, без да търси отплата.

Според нея грижата и терапията в медицината вървят ръка за ръка и имат еднакъв принос за това човек да се почувства по-добре. Затова казва, че си е избрала професията със сърцето, тъй като вярва, че хората имат нужда не само от лекарства, но и от топла дума и усмивка.

За съжаление, открива редица пороци в здравната ни система, които не позволяват болните да получат човешкото внимание, което зарежда с така необходимата за възстановяването положителна енергия. Това, според нея, се случва поради лошата система, недостига на персонал, ниските заплати и почти липсващата мотивация на лекарите.

Сама се опитва да компенсира пропуските в здравеопазването, като запълва, доколкото е възможно, зейналите бездни с… човещина. По време на голямото затваряне заради ковидвируса Анна с готовност се включва в редиците на доброволците, които откликват на нуждите на възрастните в това тежко време. Прави това въпреки риска за самата себе си, защото не може да остави хората в нужда. За съжаление, не успява да се съхрани и се разболява тежко от вируса. С излизането си от болницата веднага се връща в БЧК, за да продължи да помага.

Грижата за другия води пенсионираната медицинска сестра като кредо и в по-ранните етапи от житейския й път. Преди да се пенсионира, създава модули за обучение по първа долекарска помощ в завода, в който работи, като със „сандружинниците“ й след обучението успяват да помогнат неведнъж при възникнали инциденти на работното място. Още по-рано пък оставя следа като преподавател по теория и практика на студентки, които се подготвят за медицински сестри.

Споделя впечатленията си от работата си в Германия, където упражнява професията на медицинска сестра в интензивния сектор на една от болниците, както и в дом за възрастни хора по-късно. Казва, че физическите страдания са еднакви за всички стари хора, но социалната система у нас прави живота на възрастното население много тежък.

По повод на последните събития смята, че пандемията е подействала по много различен начин на хората. „Родиха се много истински хора, както и много фалшиви показаха истинските си лица“, обяснява Анна Стайкова-Петерманн.

И уточнява, че доброто се прави тихо, а другото е театър.

 Докторе, благодаря! 

Въпреки големия си принос в най-трудните месеци от пандемията, Анна Петерманн запазва духа си смирен. Благодари горещо на екипа, който се грижи за нея в ковид отделението при  МБАЛ "Св. Иван Рилски", когато е повалена от инфекцията. Тя е изключително признателна на всички лекари и сестри, които въпреки тежката обстановка успяват да й вдъхнат кураж с топла дума и усмивка. Това отношение връща надеждите й, че България все пак има бъдеще. Благодари на целия екип и специално на д-р Трендафил Тонков за професионализма, емпатията и всеотдайността, с която работят.

Живка Гецова

Живка Гецова

Сътрудник

Живка Гецова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно прави магистратура по международна сигурност в Sciences Po, Париж, с насоченост към въпроси от сферата на глобалното здраве. Работила е за две европейски агенции и има опит в различни медии в страната и чужбина.   Още

Още от категорията

Виж всички

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?