Дарина Гочева, психолог: Няма нищо срамно да преживееш паник атака или да си в депресия

Кампанията „Прегръдка за душата - психотерапия навреме! Психологическа подкрепа за жителите от Смолянска област“, организирана от вестник "Марица", стартира на 17 февруари. За психичното здраве на хората в малкия град, нуждата им от помощ и подкрепа разговаряме с психолога Дарина Гочева.

 

При сблъсък с реалния свят днешните тийнейджъри се пречупват, агресията е резултат от това 

 В Родопите консервативността и отдалечеността пречат да се потърси психологическа помощ 

Хората с тревожност и депресии са се увеличили неколкократно за последните 3 години 

 

 - Какво ви накара да се включите в кампанията ни за психологическа подкрепа на жителите на Смолянска област?

- Разбрах за кампанията от мой познат. Желанието ми да помогна и да бъда полезна ме мотивира да се включа в нея. 

- Вие сте хипнотерапевт, психосоматик, клиничен психолог. Може ли да ни разкажете как стигнахте до избора на тази специалност и каква е вашата професионална история досега?

- Преди 14-15 години самата аз страдах от паническо разстройство, агорафобия, булимия. Тогава все още не се знаеше много за тези състояния, диагностицирането беше трудно. С  месеци  посещавах лекари, правех изследвания, скенер, ЯМР, а състоянието ми се влошаваше. Диагнозата ми я постави мой познат, също с паническо разстройство, и той ме насочи към психиатър. Тогава видях и колко други хора са в същата безпътица като мен. Реших да дам медийна гласност, водена от желанието да помогна на тези хора. Станах първият човек в България, който застана с лицето си и разказа за паник атаките, за задушаващия страх да излезеш навън или да останеш сам, за ужаса, че губиш контрол над себе си. Болшинството от хората ме питаха: „Ама как така, защо разказваш за тези неща, ще ти се смеят!“. 

И до ден днешен нашето общество все още не е осъзнало, че психическото ни състояние е по-важно, или поне равно по важност, на физическото. И че и двете са в пряка връзка помежду си. Впоследствие създадох група в социалната мрежа с конкретна насоченост към паническото разстройство, фобиите и депресиите. Хората търсеха контакт и съвети от мен, така осъзнах огромната отговорност, която нося към тях. Започнах да се образовам по темата, да посещавам курсове и семинари. Открих за себе си хипнотерапията и бях изумена и възхитена каква необятна тема е, колко бързи и ефективни са резултатите от нея, колко важна е ролята на подсъзнанието ни. След това започнах да изучавам психосоматиката - това е начинът, по който тялото ни реагира на нашите емоции. Днес медицината категорично признава, че 75% от болестите ни са психосоматични, в това число рак, хипертония, диабет, ПМС, всички хормонални проблеми, кожните проблеми, алергиите, мигрената, бронхиалната астма, гастрит и язва, както и автоимунните заболявания. Последва обучението ми по метафизична анатомия - техника, създадена от Ивет Роуз, чрез която се работи директно с травмата, но без да е необходимо да се преживяват отново травматичните събития. Преминах обучения по работа с тревожност, фобии, депресии и ОКР, психопрофилактика на детството, психопатната личност.

- А каква е житейската ви история? Вие сте с корен от Родопите. Това има ли връзка с мотивацията ви да се включите безвъзмездно да помогнете на родопчани? 

-  Аз съм родена и живях в Златоград до 17-годишна възраст. Винаги с гордост съм заявявала, че съм родопчанка. Обичам топлината и всеотдайността на родопчани, гостоприемството, възхищавам се на дълбоката мъдрост, която носят в себе си. Въпреки че десетилетия не живях в родния си град, се чувствам дълбоко свързана с него, с хората тук. Участвала съм и съм инициатор на благотворителни инициативи, за мен е привилегия възможността да помогна. Никога не бива да забравяме откъде сме тръгнали.

 - Живели сте 31 години извън Родопите, в Пловдив,  сега отново често сте в планината. Можете ли да направите сравнение каква е възможността на живеещите в двата региона да стигнат до психологическа помощ? Както и да споделите наблюденията си търсят ли хората в Родопите помощ от психолог и психиатър в трудни за тях моменти?

- Няма база за сравнение. В Пловдив, в големите градове и вътрешността на страната възможностите са много повече. Там открито се говори и споделя за психологичните проблеми, хората търсят помощ. Тук нещата стоят по друг начин. Консервативността и отдалечеността си казват думата. Прави ми впечатление, че младите хора са тези, които осъзнават, че имат проблем, и искат да работят върху него. Моето поколение и по-възрастните предпочитат да скрият и дори се срамуват от психологичните си проблеми. 

 - Поддържате група с над 22 000 последователи за психологична помощ в социалните мрежи от доста време. Можете ли да разкажете повече за нея. Какво ви накара да я създадете? Помагат ли на хората подобни групи?

- Създадох групата преди повече от 10 години. Към днешна дата е една от най-големите и активни групи. Чрез нея и за членовете в групата съм организирала многобройни срещи в Пловдив, София, Бургас, Русе, обучения с гост-лектори с практическа насоченост, чест​и онлайн сесии и семинари. Определено групата е полезна за много хора. Фактът, че виждаш, че не си само ти в подобно състояние, че можеш да контактуваш с хора с твоята съдба, да потърсиш помощ, съвет и подкрепа, е изключително важен, особено в началния етап. Емоционалната подкрепа и споделяне играят силна роля в оздравителния процес. 

 - Повечето хора не осъзнават, че имат психологичен проблем. А и да осъзнават, не търсят помощ, особено в малките населени места. Защо според вас българинът се срамува да потърси помощ от психолог?

- Все още я нямаме тази здравна култура. Все още не осъзнаваме, че няма нищо срамно в това да преживееш паническа атака или да си в депресия. Според статистиката всеки пети човек е преживял паническа атака, но се срамуваме, че се страхуваме. Звучи парадоксално. И тук значение има културата ни и социалните норми, социалната желателност - желанието да се харесаме, да се впишем в социума, да отговорим на очакванията на другите.

 - Какво трябва да променим в системата ни на здравеопазване, за да има профилактика на тези заболявания?

- У нас все още няма приет закон за психотерапията, който да я регламентира като отделна професия. Професията „психотерапевт“ не е вписана в Националната класификация на професиите и длъжностите в Република България. Има внесен проектозакон, но регулацията се отлага от 2007 г. насам.

 - Какви са вашите наблюдения, има ли ръст на психичните заболявания в последните години?

-  Категорично да. По данни на СЗО процентът на хората с тревожност и депресии се е увеличил неколкократно за последните 3 години. Тук трябва да отчетем и последиците от ковид локдауна. Смятам, че той нанесе много щети и  тепърва ще осъзнаваме и виждаме пораженията върху психиката ни от него. Войната на 500 км от държавната ни граница, опустошителното земетресение в Турция и Сирия също оказват влияние. Близо 40% от европейците страдат от психически дистрес, но само 26% от тях имат достъп до специализирана помощ според статистиката

 - Пада ли възрастта на психичните заболявания? И ако има такава тенденция, на какво го отдавате?

- За съжаление, е така. Израснало във виртуалната реалност, пред таблет, телефон, възпитани  свръхлиберално, младото поколение няма реална оценка за себе си, както и за света. Не умеят да различават истинските си емоции, не правят разлика между виртуалните и реалните отношения. Зрели физически, но не и психологически. При сблъсък с реалния свят те се пречупват и днес 14-15- годишни деца страдат от паническо разстройство, фобии, много често от хранителни разстройства: анорексия или булимия. Зачестяващите случаи на агресия също са вследствие на това.