Следвайте ни

Д-р Юлия Костадинова: Ковид почти винаги уврежда нервната система

viber icon

ДКЦ „Пълмед“ стартира безплатни прегледи за диагностициране и лечение на пациенти, прекарали ковид, през февруари, които продължават и до днес. В интервю за в. „Марица“ д-р Юлия Костадинова, началник на отделението по нервни болести в УМБАЛ „Пълмед“, споделя, че неврологичните усложнения са често срещани след ковид инфекция дори при млади хора. 

 

- Д-р Костадинова, какви са наблюденията Ви относно протичането на постковид синдрома и как най-често бива засегната нервната система?

- Нашите наблюдения са, че в почти всички случаи на ковид инфекция има някакво засягане на нервната система - както на централната, така и на периферната. Поне в случаите, с които сме се сблъскали, както в практиката, така и в обкръжението си, хора преболедували от ковид инфекция, имат някакви симптоми от страна на нервната система. 

- С какви оплаквания пристигат при Вас пациентите?

- Както още в самото начало на разпространението на инфекцията беше популяризирано, сред най-честите оплаквания е главоболието. То може да се яви както в началото на инфекцията и да бъде един от първите й симптоми, така и като протрахирано оплакване в постковидния период.

Така че при нас много често идват пациенти с оплаквания от главоболие

Други чести симптоми са прояви на световъртеж, сънливост, или обратно - някои споделят за силно влошено качество на съня. Има и много симптоми от страна на периферната нервна система. Това са мравучкане, изтръпване в крайниците, стрелкащи, мигриращи болки в различни части на тялото, особено на крайниците. 

- Какво точно прави вирусът с мозъка на ковид болните?

- Има доста проучвания по темата. Основните фактори, които оказват влияние на нервната система, са като на всеки друг орган, тоест по съдов механизъм. Появява се риск от микротромбоемболични инциденти - засягане на малките кръвоносни съдове и увреждане на съдовата стена. Това се отнася и за периферната нервна система, не само за мозъка, защото всяка една клетка, включително и нервните клетки, имат кръвоснабдяване от малки кръвоносни съдове. Увреждането пак настъпва по съдов механизъм, сочат всички проучвания. 

- С каква история на ковид идват пациентите при Вас? Каква част от тях са прекарали заболяването тежкo?

- В повечето случаи идват хора с по-сериозни оплаквания. Хора, които са прекарали в умерено тежка и тежка степен инфекцията. Тоест били са на болнично лечение, имали са дихателни проблеми, диагностицирана е пневмония или са били със сериозна симптоматика, която изисква продължително лечение. 

- Как може човек да се  включи в програмата за безплатни прегледи и лечение след прекаран ковид? Какви са стъпките, които трябва да предприеме?

- Основното е да си запише час на посочените телефони за това или на място в ДКЦ „Пълмед“. Имаме два екипа невролози, като сме създали една форма, съвсем неангажираща, в която се посочват основни данни относно заболяването - кога са го прекарали, в каква форма, как е доказана ковид инфекцията. Дали са имали някакви неврологични симптоми по време на боледуването или след това. Кога са се появили, предприети ли са някакви мерки и лечение. Попълва се тази форма, след което биват преглеждани от нас. Назначаваме изследвания и лечение, ако са необходими.    

- Има ли разлика в заболеваемостта от нервни болести година след началото на пандемията?

- Изключително много са се увеличили като бройка пациентите. Попрегледах малко статистически данни в нашето отделение и мога да кажа, че от януари до края на април миналата година и този период през тази година острите исхемични инциденти - инсулти, са се увеличили около два пъти и половина. Като си давам сметка, че малкото на брой миналогодишни случаи вероятно са заради опасенията на хората от заразяване. Това го споделят всички колеги. Тоест тези две числа не могат да се сравняват по абсолютна стойност, тъй като една част от случаите въобще не са достигнали до нас.

Сега пък ни прави впечатление, че

с много по-големи темпове са се увеличили тези случаи при хора, прекарали ковид инфекция.

Някои от тях не са знаели, че са прекарали заболяването.

Също така са зачестили случаи на едно автоимунно неврологично заболяване, което може да протече с много тежки усложнения и дори с летален изход -Остра възпалителна полирадикулоневропатия тип Гилен-Баре*.

Това е автоимунно засягане на периферната нервна система, като то може да се отключи от различни вирусни агенти. 

Затова в „Пълмед“ сме „отворили вратите“ и популяризираме факта, че приемаме всякакви болни и все още с картина на ковид инфекция и постковидна инфекция, така че не сме ограничили достъпа на никакъв поток от пациенти.  

- Какво лечение прилагате на постъпилите в неврологичното отделение на „Пълмед“?

- Като цяло ние сме ориентирани към спешните случаи и спешната медицина в неврологичната практика. Що се касае до мозъчносъдовите инциденти, работим по най-новите протоколи за лечение - така наречената фибринолиза, след която провеждаме вторична профилактика с продължително наблюдение на пациентите. Откакто стартира програмата за постковидни усложнения преди повече от месец и половин-два, приемаме безплатно пациенти за наблюдение на такива с по-сериозни постковидни оплаквания и усложнения, когато има индикации това да се случи в болнични условия. 

- Споменахте фибринолиза, какво точно представлява тази терапия и как повлиява? 

- Това е единственото патогенетично лечение на исхемичния мозъчен инсулт, пред което обаче има доста препятствия. Има много строги критерии за провеждане на това лечение. Те касаят на първо място времето. От настъпването на острия инсулт до започване на лечението не трябва да са изминали повече от четири часа и половина. Веднага при първите симптоми трябва да се потърси специализирана спешна помощ или да се насочат пациентите към спешните портали.  

Ако се диагностицира мозъчносъдов инцидент, най-важното е да се проведе скенер на главния мозък и един набор от кръвни изследвания. Близките дават сведения за преморбидното състояние на пациента, за да се изключат евентуални противопоказания за такова лечение.

В болшинството от случаите, ако е спазен времевият критерий, те са подходящи за лечение 

Фибринолизата е най-успешното лечение, което може да предотврати тежки последващи усложнения, инвалидизиране на такива пациенти за дълго време. Случаите, в които се прилага обаче, са малко и представляват под 1% от всички исхемични инсулти. Ако от началото на тази година имаме около 250-260 исхемични инсулта с различна степен на тежест, имаме само 6 случая, в които сме провели фибринолиза. Причината често е поради ненавременно довеждане на пациента, предвид времето, необходимо за реакция. Ако има достатъчно информация и близките и пациентите са подготвени да реагират, случаите, в които можем да помогнем чрез този метод, ще стават все повече. Затова е важно популяризирането на този вид лечение. 

- А какви терапии прилагате на постковидни пациенти?

- Обикновено това е симптоматична терапия за различните видове заболявания. Провеждаме и някои изследвания, за да разберем дали наистина състоянието се дължи на постковидния синдром, или са отключили друг вид заболяване. Съществува възможността и някакво заболяване, което е било в латентен стадий, да се изяви след инфекцията. Прилага се електромиография за изследване на периферната нервна система и мускулите, доплерова сонография за изследване на съдовете, а при някои случаи са необходими и образни изследвания като скенер или ядрено-магнитен резонанс. Имали сме пациенти, които постъпиха с усложнение от мозъчносъдов инцидент още по време на лечението в отделението за ковид. В няколко от тези случаи проведохме фибринолиза, но те бяха на територията на болницата и бяха много бързо диагностицирани. Съответно ефектът беше и много добър, независимо че вирусната инфекция персистираше. 

- В каква степен се възстановяват пациентите след прекаран ковид с неврологични усложнения?

- В повечето случаи се възстановяват напълно. Поне в нашата практика тези пациенти, които лекувахме със Синдрома на Гилен-Баре, за който стана дума, имат остатъчна симптоматика, която търпи добро обратно развитие, и смятам, че в близките месец-два до три ще се възстановят почти напълно.

Разбира се, това изисква много работа и много рехабилитация

Така че в следващите месеци очаквам те да се възстановят напълно.

По-леките случаи, които имаха само субективна симптоматика от различни периферни нерви, главоболие или замайване, се възстановяват сравнително бързо.

Що се касае до психоемоционалната сфера, там нещата са малко по-трудни. В по-изявените случаи търсим съдействието на колегите психиатри и психолози, но смятам, че с отпадането на някои мерки, с по-хубавото и слънчево време и тези случаи ще се развият благоприятно. 

- Имате ли някаква универсална рецепта за поддържане на здрава нервна система в тези условия на стрес?

- Рецепта е трудно да се даде. Основното, което се отнася за всички, е да имат позитивно мислене, да си следят основните показатели, като например кръвното налягане, а за диабетиците - и кръвната захар, да си правят профилактични прегледи, да се хранят здравословно, да се обграждат с позитивни хора, да посещават културни и други мероприятия, които носят позитивни емоции.

------------

*Синдром на Гилен-Баре - остро автоимунно заболяване, което се изразява най-общо в мускулна слабост и сетивни нарушения (изтръпване, мравучкания) в крайниците.

Живка Гецова

Живка Гецова

Сътрудник

Живка Гецова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. По-късно прави магистратура по международна сигурност в Sciences Po, Париж, с насоченост към въпроси от сферата на глобалното здраве. Работила е за две европейски агенции и има опит в различни медии в страната и чужбина.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Никотинът е естествена съставка на тютюна. Кое твърдение е правилно?