49

Академик Дроздстой Стоянов: Извършихме първата функционална магнитно-резонансна томография в България

- Какви са постиженията на Изследователския комплекс за транслационна невронаука към МУ-Пловдив от стартирането му през 2015 г. до сега?

- През този период извършихме първата функционална магнитно-резонансна томография в България с помощта на стимулни задачи от клиничната практика. Впоследствие методите за процесна обработка на данните бяха разработени чрез многократни специализации на колегите в чужбина и курсове, проведени в МУ-Пловдив. Преди нас са правени опити за приложение на функционална МРТ само в неврохирургията. От 2017 г. насам въвеждаме и метода на протонната магнитно-резонансна спектроскопия в психиатрията. В резултат на тези усилия са реализирани над 50 публикации в значими реферирани международни списания с импакт фактор и три монографии във водещи академични издателства в чужбина. Тези постижения са безпрецедентни за историята на психиатрията в България. 

- Какво представляват транслационните невроизобразителни изследвания и защо въвеждането на невробиологичните маркери в психиатрията ще бъде революционна стъпка в развитието на медицинската наука? 

- Транслационните изследвания позволяват интеграция на молекулярни, изобразителни и клинико-психопатологични измервания, чрез които да се изградят т.нар. "номотетични мрежи" от валидни маркери за диагноза, прогноза и лечение, подобно на останалите медицински специалности.

- В диагностиката на кои заболявания са приложими транслационните невроизобразителни изследвания?

- Приложими са в диагностиката на всички психози, афективни разстройства, тревожни и депресивни състояния, аутизъм, изобщо целия спектър на психиатричната нозология.

- Какви перспективи за лечение се откриват чрез приложението им?

- Главните перспективи са свързани с предикция на фармакотерапевтичния отговор, т.е. с определяне на индивидуална прецизна терапия. Друго определящо поле е ранната диагностика и интервенция при висок риск за тежки психични разстройства. 

- Овладяването на невроизобразителната методика ще повиши значително конкурентоспособността на учените от МУ-Пловдив, но възможно ли ще е широкото приложение на този тип тестове в България, щом други експерти не ги владеят? Какво предстои за родната психиатрия - МУ-Пловдив ли ще е първоизточник на една огромна иновация?

- Нашите планове са насочени към мащабно обучение на следващи поколения професионалисти в МУ-Пловдив и в страната в рамките на Националната стратегия за психично здраве 2030 г., съфинансирана по ПВУ (План за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия).

- Поддържате партньорства на международно ниво с различни университети. Пример за това е проектното предложение за увеличаване на научния капацитет в областта на невропсихиатрията на МУ-Пловдив, което предвижда обмен на знания с университетите в Лозана (Швейцария), Виена (Австрия) и Милано (Италия) по проект "Европейски научни мрежи". Какви резултати очаквате от предвидените по проекта дейности? 

- Очакваме овладяването на нови методи за анализ на мултимодални данни, съвместни публикации в международни издания и проектни предложения.

- Възможностите пред Вашия екип и въобще в полето на невропсихиатрията изглеждат безкрайни, но какви предизвикателства отчитате пред научната дейност в областта през близките 5 г.? 

- Основните две предизвикателства са осъществяването на връзка между Стратегическата програма за наука и иновации на МУ-Пловдив, в която е включено направлението за транслационна невронаука и Националната стратегия за психично здраве. Това ще позволи интеграция на секторните политики в здравеопазването, образованието и науката.

- Изследователският комплекс за транслационна наука (ИКТН) от 2015 г. предимно с разработването и усъвършенстването на функционалните магнитно-резонансни тестове ли се занимава? Може ли да разкажете малко повече за връзката му с проекта?

- ИКТН е създаден по оперативна програма "Конкурентоспособност" на българската икономика. В него обединяват своите усилия специалисти по неврология, психиатрия, неврохирургия, анатомия, патофизиология и други. В техните проучвания са включени структурна МРТ, електрофизиологични и молекулярни методи. Това е уникален мултидисциплинарен екип, пример за синергия в генерирането на нови знания и технологии за здравеопазването.

ВИЗИТКА

Академик Дроздстой Стоянов е ръководител на Катедрата по психиатрия и медицинска психология на МУ-Пловдив, както и ръководител на направление в Научноизследователския институт на университета. Има специалност по психиатрия и специализации в областта на невроизобразяването в чужбина.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
2 коментара
мхм

мхм

23.09.2022 | 15:04

От стара комунистическа фамилия е този Дрозд, та така и академик...

Отговори
1 1
и какво?

и какво?

23.09.2022 | 15:47

сега за математик, академик трябва все да си соросояд!

Отговори
0 0

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?