Кални петна никнат като гъби край всеки строеж в Пловдив СНИМКИ

Джигити масово паркират в зелените площи и разнасят кал и пръст по улици и булеварди. Контрол няма. 

Прахолякът от строителството и калта, която автомобилите разнасят по улици и булеварди след паркиране в т.нар. зелени площи, са новият голям бич за качеството на въздуха в Пловдив, сочат последните изследвания. Калните петна никнат като гъби край всеки нов строеж и заедно със занемарените междублокови пространства произвеждат прахови частици почти колкото печките на твърдо гориво и далеч повече от трафика в града. В същото време контрол почти няма. На последната сесия Общинският съвет вдигна драстично глобите за нарушителите, но не е ясно кой ще следи за спазването на наредбите. Докато институциите се чудят как да изработят ефективен механизъм срещу замърсяването, стъпканата трева, калта, празните пластмасови шишета, паркираните в тревата коли и найлоновите торбички и друга смет в междублоковите се множат. Камионите, които напускат строителните площадки с мръсни гуми и без задължителните покривала, също са ежедневие. Глобите обаче са от дъжд на вятър.  

Така идеите под прозорците на нашите домове да има зеленина, детски площадки, пейки и места за паркиране си остават само мечти. В европейските директиви зеленината, включително извън парковете, се счита за една от задължителните мерки за подобряване  на атмосферния въздух. Тази мярка е записана и във всички програми на Община Пловдив, откакто законът за опазване на околната среда повелява местните власти да ги съставят. Логично е, защото от колите, които форсират в калните пространства, се вдигат гъсти облаци прах, а от бурените се носят зловонни миризми. При по-силен вятър

въздухът става като по време на буря в Сахара,

прозорците - като въглен.

Проблемът е, че правилната мярка за озеленяване и благоустройство в жилищните комплекси се изпълнява у нас с много бавни темпове.  Според проучването, направено в община Пловдив, неблагоустроените пространства в жилищните квартали заемат огромна площ - 170 000 кв. метра. Зам.-кметът по екология Анести Тимчев ги нарече образно "кални петна".

Как Община Пловдив възнамерява да се пребори с тези кални петна, освен усилията на районните кметове, които с малкото средства в бюджетите си успяват да променят облика на някои междублокови пространства?

Според предварителните разчети на Община Пловдив за благоустрояването на 170 дка кални петна в жилищните комплекси са необходими около 4 млн. лева. Тази сума е непосилна за градския бюджет, въпреки че за годината той е  рекорден - над половин милиард лева.

Местната власт се надява на

финансова помощ от Министерството на околната среда и водите.

„От МОСВ имаме уверението, че ще ни осигурят средства, след като представим проект. С тази цел по разпореждане на кмета Здравко Димитров и неговия заместник  екипът на „Градини и паркове”, „Чистота” и общинската дирекция „Екология” започнаха да правят картографиране на калните петна. "Калното петно" означава прашно място в междублокови пространства, които са потенциален източник на прах. До няколко месеца ще внесем в МОСВ проекта заедно с приложеното към него картографиране”, обясни Анести Тимчев.

Идеята е не само да се засади зеленина, но и да се направи поливна система, а междублоковото пространство

да се огради с колчета, за да не се паркира.

На група ландшафтни архитекти и специалисти на ”Градини и паркове” е възложено да проектират благоустрояването на междублоковите пространства.

„Когато сме готови, ще поискаме финансиране от МОСВ. Имаме добра комуникация с всички районни кметове, калните петна са съгласувани с тях, а на 30 май събираме отговорниците по екология от районите, за да обсъдим няколко въпроса. Един от тях е за премахването на неугледните пространства като мярка за подобряване на атмосферния въздух. Получим ли финансиране, ще започнем изпълнение на проекта”, увери зам.-кметът.

В Общината предполагат, че в опазването на междублоковите пространства ще се включат и пловдивчани. Засега малцина  засаждат цветя, храсти и дървета пред блока, повечето предпочитат да има места за паркиране, независимо дали за сметка на зелените площи.

В зелените на книга "Остромила" и "Беломорски": Облаци прах се носят след всеки камион

Едва ли има строителен обект в Пловдив, от който да не се носят гъсти облаци прах, особено на етап изкопни работи. Според Наредбата за опазване на околната среда инвеститорите, а съответно и наетите от тях строителни фирми са длъжни да оросяват работните площадки. Второто изискване към тях е да се измиват гумите на камионите, преди да излязат от обекта, за да не разнасят кал по градските пътища. В наредбата са определени санкции, които започват от 500 лева нагоре, Общината има и контролен орган - Инспекторат.

От предишната слава на Инспектората не остана и следа. От години не се чува инспекторите да налагат глоби на неизрядните строителите, които нехаят за въздуха.

Безпрепятствено всеки ден над квартал „Остромила”, произведен в една от VIP зоните на Пловдив, се вдига прах в резултат на масовото застрояване. Живеещите до глухата жп линия на ул. „Пор. Въльо Стефов” разказват, че не могат да дишат заради гъстите облаци след всеки камион. Същата картина е и в "Беломорски", също считан за VIP, където повечето улици са на пръст и чакъл, разбити от нашествието на строителни машини. Гъста мъгла забулва околните пространства от строежите в „Захарна фабрика”, на Коматевско шосе, до новия гигант на бул. „Санкт Петербург” срещу „Лаута”. Примерите са безброй.

Защо, г-н министър?

Голяма част от междублоковите пространства в Пловдив, включени в общата територия на зелените площи в града, отдавна са превзети от колите. Местата за автомобилите отдавна не стигат, а през последните три години Общината значително свали темпото в изграждането на паркинги до блоковете, които да се използват срещу заплащане от живеещите. В същото време броят на личните превозни средства расте, а на всичко отгоре те често се конкурират за паркомясто със служебните. Според законите камиони и бусове нямат право да домуват на адресите на шофьорите, но фирмите често нарушават правилата. Няма как да е иначе, щом го правят и във фирмата на самия министър на транспорта. Микробусът на "Еконт" от снимката редовно нощува до блока на бул. "Ал. Стамболийски" 54, стъпил с двете гуми в калта, която уж трябва да е зелена площ. Друг е въпросът как се оформя пътният лист на служебното МПС за маршрута от мястото на последната доставка или посетен фирмен офис до блока, в който явно живее шофьорът. 

Защо така, г-н министър, както би трябвало да попитат в случая най-малко данъчните.