Следвайте ни

Шумов терор за 3/4 от пловдивчани

След мръсния въздух високите децибели са опасност №2 за градския човек, посочва Световната здравна организация

Силен шум тормози 282 хиляди души в Пловдив. Това прави около 77% от всички жители на общината. Страховитата цифра се отнася само за хората, подложени на шум от трафик и не е тайна, а е ясно записана в базовите данни към План за действие срещу шума в агломерация Пловдив с дата 2018 година. Тук не става въпрос за частни случаи като дрифтове по широките булеварди и гонки или спорадичен рев от мотори, а за нонстоп бучене на двигатели, тръгване, спиране, клаксони и човешки глъч.

Съпоставката и изчислението не са трудна работа, понеже в Наредба №6 на Министерство на здравеопазването са посочени допустимите норми на шум, които съответстват на различните градски зони в различните часови интервали. Има и още по-лоши данни - 98% от детските градини, яслите и болничните заведения в града, за които в Наредба №6 има доста строги норми, са изложени на вредното влияние на автомобилния шум.

Според Световната здравна организация /СЗО/ шумът от трафика на превозни средства е опасност № 2 за здравето на градския човек след отровения от мръсни газове и прах въздух.

Моторизираните пловдивчани

Бич №1 за спокойното съществуване на пловдивчани е автомобилният трафик, обобщава инж. Борислав Михайлов, управител на „Спектри“, които от години имат договор с общината за изготвяне на шумови карти и изготвяне на доклади по тях. Логично, така е във всички големи градове. Факт е, че пловдивчани са свръхмоторизирани. Годишно автопаркът на областта набъбва с 16 000 МПС. Според последните данни на общината пък, леките автомобили, които се движат по улиците на Културната столица, са близо 191 000. Голямата част от тях - 150 000, са леки автомобили, а останалите 41 000 са камиони, автобуси, мотори, строителна и стопанска техника и всякакви други возила, бълващи изгорели газове и шум. От доклад на дирекция Екология в община Пловдив става ясно, че на 1000 души се падат по 530 автомобила, или на всеки двама - по една кола. Само за сравнение - в Германия, където се наблюдава най-висока степен на насищане по този показател, се падат по 650-670 коли на човек от населението. 

Влакове, релси, жп гари

Според доклада втората причина за твърде шумната среда в Пловдив е жп транспортът. Особеното в града е, че жп трасето минава през голяма част от града и създава непоносима среда за живеещите наоколо. На места около Сточна гара преди много години бяха издигнати бетонни огради, които обаче сега са полуразрушени и имат съмнителна ефективност за блокиране на шума. Горещо препоръчваме да се направят т. нар. шумови бариери, които да минимизират стърженето на влака по релсите, посочва инж. Михайлов. Това обаче не е задача на общината, а на НКЖИ, допълва той.

Късмет

С другите обичайни източници на шум в населените места Пловдив има късмет. Индустрията е съсредоточена в зони, извън града и селата. Почти няма работещо предприятие в града, което да е в централна градска зона. Едно от изключенията ​- бирената фабрика <192>Каменица<201> се оттегли в Хасково именно заради лошата локация в центъра, обявиха преди години мениджърите <210>. Летище Пловдив също е много далеч и не притеснява шумово хората и по още една причина - полетите тук напоследък са силно ограничени.  

=Най-лошите места за живеене =

Най-шумните места са бул. „Васил Априлов“, бул. „Шести септември“, бул. „Цар Борис Трети Обединител“, бул. „Дунав“ и „България“ са показали многократните измервания. Но и без тях изводът нямаше да е труден, тъй като това са най-натоварените пътни артерии в града. Според докладите на „Спектри“, в топа на лошата класация е бул. „Цар Борис Трети“, и то в частта около Гарнизонния стол.

Вяра Порязова

Журналист

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?