"Поумнява" ли Пловдив? Развиваме се в 6 ключови посоки

Според експерти от Техническия университет във Виена градът трябва да се развива в областите икономика, мобилност, околна среда, управление, начин на живот и хора

Умният град трябва да се справя добре в шест различни категории: икономика, мобилност, околна среда, управление, начин на живот и хора - това твърдят експерти от Техническия университет във Виена.

Наскоро университетът изследва и класира десетки европейски градове, сред които Пловдив и Варна. И двата български града обаче са далеч извън върховете на класацията, е тъжната констатация на австрийците.

Експерти често си блъскат главите, търсейки дефиниция на понятието „умен град” (от англ. smart city - градски проект, който интегрира информационни и комуникационни технологии с цел по-ефективно управление). 

Според едно от определенията умният град предлага услуги, базирани на мобилни и мрежови технологии: в тях шофьорите ползват SMS паркиране; 24-часово наблюдение следи хората, страдащи от сърдечни или други здравословни проблеми, служебните автопаркове се наблюдават дистанционно, а видео наблюдение в училищата показва на всеки родител какво и как учи детето му. За целта се внедряват градски иновации в три основни области.

Първо, в транспорта, за да се подобри мобилността на жителите и да се намалят задръстванията по възловите точки, се предлагат алтернативни начини на придвижване. Второ, на фокус е околната среда, в която се включва управлението на водата, енергията, качеството на въздуха и отпадъците. И трето, всеки „умен град” търси начини хората в него да живеят по-добре. Какъв е шансът Пловдив да се нареди сред умните градове на Европа?

Икономически просперитет

Защитниците на тезата за „умния град“ често цитират Лондон като такъв. За последните 10 години мегаполисът е пораснал с цели 3 милиона души и се е превърнал в огромен икономически тигър. Бизнесът е съсредоточен в центъра му, а лондончани предпочитат да живеят в покрайнините, там, където въздухът е по-чист и средата им позволява спокойно да отглеждат децата си.

Този лайфстайл обаче си има и своите неудобства - всеки ден местните пътуват поне час-час и половина, за да стигнат от дома до работата си. А пътуването става с метро, рейс или градската железница, тъй като паркирането в центъра е 25 паунда на час, което идва в повече дори за работещите в Ситито. 

Върви ли Пловдив по същия път? В последните години градът разви своите икономически зони. Днес те са като лакмус за чуждите инвеститори и всяка година в тях се откриват хиляди нови работни места. Строителни предприемачи се надпреварват да строят „бели гета” за новопристигналите и "спалнята” на Пловдив устойчиво се измести в южните градски територии - факт! Да, Пловдив върви по пътя на интелигентния мегаполис и става все по-привлекателен за капитала. Логично е да си зададем въпроса - а става ли всъщност по-привлекателно място за живеене?  

Да видим един от показателите в тази посока ​- увеличава ли се броят на пловдивчани? В началото на 2018-а картината е следната ​- след София най-голямо е увеличението на населението в Пловдив с 1789 души, с което градът под тепетата вече има население от 345 213. Само че ако направим паралел с по-далечната 2010 година, нещата не са толкова розови. По това време пловдивчани наброяват 347 611 души, сочи справка в статистиката. За Пловдив област броят им през 2010-а е 696 300, в края на 2017-а цифрите отново вървят надолу ​- 669 796 души. 

Поумня ли градският транспорт?

Да видим друг малък детайл в градското ежедневие - електронните билети. Въпреки че големият проект на Пловдив за интегриран градски транспорт „погълна” милиони, електронното таксуване в градските рейсове си остана мираж. В началото на 2019-а светофарите по големите кръстовища също не дават индикации, че са поумнели кой знае колко. Те така и не успяха да намалят задръстванията в пиковите локации на града.

А колкото до автоматизацията, тя, вместо да облекчи жителите, по-скоро засилва контрола и се използва с наказателна цел. Например, харчим пари, за да ловим всеки просрочил с няколко минути времето за паркиране в „Синя зона”, а в същото време обществените паркинги са малко. Освен това цената на въпросната „Синя зона” скочи три пъти за последните 3 години - от 1 лв. тя стана 1.50 лв. през 2016-а и стигна до 2 лв. в края на март 2018-а.

Какво се случва в умните европейски градове? Испанският Барселона се нарежда на челно място в класацията на умните градове именно заради своята система за управление на трафика. В града има интелигентна система за паркиране, интелигентно LED улично осветление, система от сензори за наблюдение на качеството на въздуха и нивата на звука. Добър пример дава и Талин. За две години индустриалният парк на естонската столица се разви от 50 до 250 компании. Всички училища са снабдени с компютри и интернет, в града има 365 места с Wi-fi, от които 60 са безплатни. А електронните билети отдавна са се превърнали в разменна монета в града.

Конвентът на кметовете

Инициативата Конвентът на кметовете е пропускът на всеки един европейски град в семейството на интелигентните градове, обясни Ина Карова от Енергийна агенция-Пловдив. Днес София, също Бургас, Асеновград и Смолян поддържат своето членство в Конвента на кметовете. Пловдив обаче е изключен от въпросната инициатива. И почти всеки ден влиза в класациите с едни от най-рисковите нива на ФПЧ (фините прахови частици).

Всъщност Пловдив за кратко е бил част от Конвента на кметовете и отпада от него, понеже не успява да представи своя План за устойчиво енергийно развитие. Историята е следната: през 2009 г. Общински съвет-Пловдив единодушно гласува присъединяването на Община Пловдив към инициативата. Със заповед от 17.03.2010 г. на тогавашния кмет Славчо Атанасов дори е определен екип, който да събере данните за енергийното потребление в общината, необходими за изготвяне на енергийния баланс и базовата линия за плана за действие. Със следващите избори и промяна в ръководството на Общината обаче тази задача остава на заден план. По този начин едногодишният срок за предоставяне на ​плана изтича. След удължаване на срока с още шест месеца, през 2012 г., Пловдив вече е изключен от инициативата, понеже отново не представя своя план.

Конвентът на кметовете е най-мащабната инициатива на европейската общност, целта <210> е да срещне устойчивото енергийно развитие на градовете с тяхната борба с климатичните промени. Създадена през 2008-а, днес тя обхваща 7755 града от 53 страни и 252 млн. жители.


Моделът на „зеления“ град


Зеленият град залага на екологично чистия транспорт ​- електрическия и велосипедите. В него се изграждат големи зелени пространства и се взимат  мерки за чист въздух ​- за сметка на броя на автомобилите и бетонните гиганти. Парковете в града насърчават хората да спортуват и да прекарват повече време сред природата. Затова имотите в зелените квартали са по-скъпи, а хората са по-щастливи в тях.

Какво се случва в Пловдив - днес едва десетина-двадесет екоколи обикалят пловдивските улици, а бетонните гиганти никнат като гъби след дъжд, замествайки старите панелки. Въпреки че може да се похвали с градини като Дондуковата - първата градска градина под тепетата, и с една от най-красивите - Цар-Симеоновата, Пловдив едва ли може да послужи за пример за добро озеленяване. И което е по-трагично, за 15 години градът загуби почти половината от зелените си площи, алармират ландшафтните архитекти.

Днес на всеки пловдивчанин се падат реално 6,3 кв. м зелени площи, при положение че задължителните са 20 кв. м на жител. Според експерти Пловдив продължава да е единственият голям град в страната без отдел „Зелена система“, а много от проектите за озеленяване реално не се изпълняват и контролират. В същото време алтернативни подходи като „зелените покриви” и вертикалното озеленяване по фасадата все още звучат футуристично за пловдивчани. Това, че от ОП „Градини и паркове“ ежегодно засаждат по 1 милион цветя из пловдивските улици, не решава проблема - функцията на цветята е чисто декоративна, докато дърветата реално филтрират и пречистват въздуха. Само че за да се отгледа едно дърво, трябват минимум 15 години, а това надхвърля няколко кметски мандата.

Ставаме като Лондон след 150 години 

Ще стане ли Пловдив някога „умен град”? Може би след 150-200 години има шанс да достигне нивото на Лондон или Барселона, прогнозира местен архитект.

И така вероятно цифровите джаджи и модерните технологии няма да решат с магическа пръчка проблемите на урбанизацията и стихийната миграция под тепетата. Добрият опит на развитите „умни градове” обаче показва, че всеки път, когато интелигентните технологии навлизат в градската среда по правилния начин, градовете действително се развиват.


В случай че градската дигитализация протича неправилно обаче, тя може да повтори грешките на някои предишни иновации, като електрификацията или железопътните линии. Последиците от тях са видими днес ​- стотици декари в центъра на Пловдив са покрити със стари, ръждясващи и неизползвани релси. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?