Пловдив остава без градски транспорт, ако общината не се помири с превозвачите
- 12:28, 04.09.2020
- 12:33, 04.09.2020
- 2873
- 9
Александър Константинов, бивш зам.-кмет на Пловдив
Ако Общината не направи спешно промените, ще трябва да осигурява над 30 млн. лева без ДДС за услугата при сегашните цени на километър
Ако иска да има качествен и конкурентен обществен транспорт, без да прибягва към драстично увеличение на цената на картите и билетите, Общината ще трябва да оптимизира транспортната схема с цел намаляване на общия пробег на автобусите.
В момента в Пловдив са развити 29 маршрутни линии. Общата дължина на маршрутната мрежа е 765,31 км в двете посоки. Автобусите, които се движат по всички линии, са над 250, но заедно с резервните достигат до 290. Дневно се изминават 45 199 км, което прави 16 271 746 км годишно. По данни на превозвачите средният капацитет на един автобус е 59 места, или общо превозният дневен капацитет е 252 992 пътници. Реално такива няма, което показва, че градският транспорт е преоразмерен и крайно неравномерно разпределен. Има булеварди, по които минават 12 и дори 14 автобусни линии, а има цели квартали, в които автобус късно вечер е събитие.
Последните договори с транспортните фирми са на цени от 1,78 лв./км за малките автобуси и 1,95 лв./км без ДДС за големите. Условно средно претеглената цена е 1,87 лв./км. При сега заложения годишен пробег се получава така, че на Общината са необходими 30 428 165 лв. без ДДС, за да разплати услугата. Ето това е възелът на всички проблеми в градския транспорт, които не са от днес, а от много години. Транспортните фирми с основание се позовават на Регламент 1370 на ЕС, който е задължителен за нас като член на Съюза. Той постановява Общината да плати за реалните разходи за възложената транспортна услуга на фирмите, а откъде ще вземе парите, си е нейна работа. Така е в пазарната икономика - след като искаш от един независим пазарен субект да ти извърши определена услуга, си длъжен да си платиш по пазарни цени.
Какъв е изходът от заплетената ситуация
Всички отговори са в сектор „Транспорт” в общинската администрация. Най-напред трябва да се изготви нова маршрутна схема с намален общ пробег. Новата маршрутна схема трябва да бъде по-равномерно разпределена. Крайно време е да се въведат разписания, ориентирани към пътниците. Има пикови часове, в които автобусите са пълни, а има часове с по един-двама души в рейса. Различна е и сезонната натовареност. Промяната ще затрудни организацията на превозите, но ще направи транспорта по-ефективен. Новата маршрутна схема трябва да се съобрази и с транспортния трафик, за да не бъде градският транспорт причина за задръстванията. За всичко това в администрацията има десетки проекти от предишни години, за които са платени милиони.
Крайно време е общинската администрация да разбере, че тя трябва да продава билети и карти. Това ще даде възможност за въвеждане на по-гъвкави схеми и
стимулиране на пътниците да се возят в градския транспорт.
В София годишната транспортна карта е 365 лв., или по 1 лв. на ден. Всеки собственик на такава карта се стреми максимално да я използва. В същото време единичното билетче струва 1,60 лв., но то се ползва от хора, които не са ежедневни клиенти на градския транспорт. Всеки пловдивчанин трябва да намери стимули да си купи карта - месечна, тримесечна или годишна. Преференциалните пътувания на ученици, студенти и пенсионери се субсидират от държавата и Общината и не са в тежест на другите пътници.
Контролът на пътуванията също е задължение на Общината, нали тя е стопанинът на територията на града. Шофьорите трябва само да управляват автобусите в тежкия автомобилен трафик и да спазват разписанията. Транспортните фирми трябва да разберат, че спазването на разписанията е закон и всяко нарушение ще се наказва жестоко.
Безумие е 5 години да не можем да настроим електронните табла
по спирките точно. Това срива доверието на пътниците в цялата система.
Иначе в Европа няма град, в който общественият транспорт да не се субсидира. В София субсидията от общинския бюджет е почти 100 млн. лв., във Варна - 8 млн. лв. Държавата също помага със субсидии и компенсации, които в Пловдив са между 6 и 7 млн. лв. годишно. Проблемът идва не от размера на субсидиите, а от това, че собствените приходи в Пловдив са малко. В София собствените приходи са над 700 млн. лв. годишно, във Варна - над 200 млн. лв. Ако имахме собствени приходи колкото Варна, нямаше да има проблем да се субсидира градският транспорт с 8 млн. лв. Средно в Европа субсидиите формират 50% от всички приходи и това е нормално. Така се стимулират хората да ползват градския транспорт и се намалява автомобилният трафик. Време е и Пловдив да стане нормален европейски град.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни