Следвайте ни

Пробивът под гарата е ключов проект за целия Южен-Централен район

На Пловдив му трябват визионери, които да надскочат кварталното мислене и да чертаят бъдещето на града като на голям икономически център

Община Пловдив има да наваксва огромно изоставане в подготовката на проекта и това ще е една от най-трудните задачи за новия кмет и екипа му

Съвсем скоро Пловдив ще излезе от тесните си рамки по един съвсем естествен начин и градските управници ще трябва да предвиждат този процес и да го управляват

 

Новият кмет на Пловдив, който ще встъпи в длъжност другия месец, още в първите дни на своето управление ще бъде изправен пред голямо предизвикателство - да осигури логистиката за реализирането на проекта на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ /НКЖИ/ за модернизация на ЖП възел Пловдив.

Част от него е пробивът под Централна гара, който трябва да свърже с бърза транспортна връзка район „Южен“ с центъра.Идеята за пробива под гарата е заложен в три от генералните планове на Пловдив. Първият от тях е приет през 1968 г. и оттогава е известно за проблемите, които ще създаде строителството на трасето.Днес обаче няма връщане назад. Ако местната власт в Пловдив не намери решение на спорните въпроси около трасета, ще постави в риск стратегически обект за България и за цяла Европа. Транспортният подлез между бул. "Васил Априлов" и "Македония"  ще се изгражда от НКЖИ като част от проекта "Развитие на жп възел Пловдив”. Финансирането е осигурено с европейски средства от  Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Проектът се казва „Развитие на железопътен възел Пловдив“ и е на обща стойност 103 477 234 евро. От тази инвестиция 87 955 649 евро са европейска безвъзмездна помощ, а 15 521 585 евро са обезпечени от  републиканския бюджет. 

 

Това са 202 млн. лева, каза генералният директор на НКЖИ Красимир Папукчийски. Според него администрацията в Пловдив сериозно е подценила важността на проекта в предишните години и е закъсняла както с организирането на обществените обсъждания по темата, така и с процедурите по осигуряване на трасетата за транспортните връзки на пробива с бул. „Македония“ на юг и булевардите „Христо Ботев“, „Васил Априлов“, „Руски и ул. „Иван Вазов“ на север.Вестник „Марица“ организира дискусии с експертите и граждани по темата от 3 години. Кметът на Пловдив обаче се срещна с експертите на НКЖИ едва на 10 февруари 2018 година, а официалното обществено обсъждане бе насрочено едва за края на септември миналата година. Чак тогава гражданите и експертите разбраха, че бъдещето на Бетонния мост е под въпрос, а съществува и проблем с колектора на ВиК под бул. „Васил Априлов“, по който отпадните води на целия район се отвеждат към Пречиствателната станция, преминавайки под гарата.

 

Община Пловдив има да наваксва огромно изоставане в подготовката на проекта и това ще е една от най-трудните задачи за новия кмет и екипа му, предупреждават експертите. И дискусията за бъдещето на Бетонния мост е най-малкият проблем. От НКЖИ уверяват, че продължават да търсят решения съоръжението да бъде запазено, ако се намерят средства за реконструкцията му. Експертите обаче уверяват, че дори това да не се случи, реализирането на пробива под гарата ще подобри транспортните връзки на район „Южен“ с центъра и след време никой няма да жали за моста.

 

Пловдив има нужда от визионери, които да надскочат кварталното мислене и да чертаят бъдещето на града като център на агломерация и на целия Южен Централен район. И решението, което местната власт ще вземе за пробива под гарата и реализирането на транспортните връзки с него, ще е големият тест дали новият кмет и екипът му могат да отговорят на новите предизвикателства. Той е изключително важен, защото съвсем скоро Пловдив ще излезе от тесните си рамки по един съвсем естествен начин и градските управници ще трябва да предвиждат този процес и да го управляват.

 

Градът ще се превърне в център на естествен мегаполис и все повече хора ще идват, ще искат да живеят и да работят тук. Голямото предизвикателство на предстоящия мандат е кметът и екипът му да отговорят на този процес и да създадат необходимите условия икономическият растеж да продължи. Те трябва да умеят да управляват промяната, да планират стратегически и да развиват града като център на агломерация.

 

Именно като такъв Пловдив ще може да продуцира добри идеи и проекти, които да получават европейско финансиране. Защото в новия програмен период над 80% от средствата по отношение на инфраструктурата и подобряване на градската среда ще бъдат за проекти, които се реализират в повече от една община.  

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?