Следвайте ни

Кои са гробокопачите на общинското здравеопазване

Състоянието на болниците и ДКЦ-тата е показателно за управленските умения на кмета и неговия екип

Според член 136, ал. 1 от Конституцията на България Общината е основна клетка на местното самоуправление и функционира в две качества -  като административно-териториална единица и като юридическо лице.

Натоварена е от Конституцията и законите да извършва публични служби и публична власт. Общината като юридическо лице в публичното право има задачата в границите на общинското землище да се грижи и завежда всички местни публични служби, чието общо, организирано и непрекъсваемо задоволяване се налага заради съжителството в дадено селище. Възложените със закон (ЗМСМА, чл. 17, ал. 1) публични служби са: общинското имущество, общинските предприятия, общинските данъци и такси, общинските финанси, общинската администрация; устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея; образованието; здравеопазването; културата; благоустрояването и комуналните дейности; социалните услуги; опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси; поддържането и опазването на културни, архитектурни и исторически паметници; развитието на спорта, отдиха и туризма.

Както е видно от Конституцията и другите важни закони, гарантиращи съжителството в съответните населени места, Общината има изключително важна роля за осигуряването на нормална жизнена среда на своите граждани. Макар изредено едва на  седмо място в списъка с публичните служби, здравеопазването всъщност е една от най-важните дейности, определящи качеството на живот. То е едновременно част от градската икономика и най-важна социална дейност на Общината. Неговото състояние е показателно за уменията на местната власт и успеха на нейната управленска политика. 

Ако трябва да оценим последните два кметски мандата в Пловдив във връзка със състоянието на общинското здравеопазване, ще трябва да признаем, че управлението на Иван Тотев е тотален провал. 

Да, според Конституцията общинското здравеопазване е най-важният приоритет и административен ангажимент на всяка една община в България. Но не и за Община Пловдив. За да не бъдем голословни, нека се обърнем към данните от статистиката. Да, градът се развива и населението на Пловдив се множи, но за сметка на икономическите мигранти от населените места край града и от съседните области, а не заради естествения прираст. По отношение на демографската криза тенденцията за  Пловдив и областта е за отрицателен естествен прираст от минус 634 души на годишна база. Така родените през 2017-а са 3425, а починалите - 4059. Възрастовата структура на града и областта също се променя с тенденция на нарастване относителния дял на лицата над 65-годишна възраст. Населението на Пловдивска област през 1980 година е било 748 239, а през 2017-а е наброявало 669 796, като продължава да се топи.

Притеснителните демографски данни стават тревожни, когато към тях се добавят и тези за здравния статут на населението. През годините характеристиката на  регистрираните заболявания и заболеваемостта се променят към зле. Например - онкологичната заболеваемост в сравнение с 1971 година е нараснала пет пъти през 2018 г., като заболеваемостта е много над средната за страната.

Как отговори на тези здравно-демографски предизвикателства администрацията на Община Пловдив в последните 8 години? Никак, за съжаление. През последните два мандата Пловдив ликвидира една ключова болница като Белодробна и едно ДКЦ. Във фактически фалит отдавна е и "МБАЛ "Св. Мина", което поставя града пред опасността да остане само с една общинска болница. Диспансерите също съществуват по ръба на оцеляването. В същото време в града се роят и разрастват частните болници, което показва, че причината за кризата в общинското здравеопазване не е пазарна, а чисто управленска. На практика през последните 8 години общинските лечебни заведения се превърнаха в хранилки за политическия елит, управляващ Пловдив. 

Инженер, счетоводител и икономист оръжейник въртят здравеопазването

В чи​и ръце е поверено общинското здравеопазване в Пловдив? Вицето Розалин Петков, който провежда политиката на кмета Тотев в здравеопазването, е икономист с основен стаж в сопотската оръжейница. Според хора от бранша главният кадровик в общинските лечебни заведения е руса дама, счето​во​дител по образование. В състава на целия местен парламент има само един лекар, и то в напреднала възраст. Така гилдията под тепетата, известна с блестящи медицински специалисти и здравни мениджъри, е оставена далеч от проблемите на сектора. В същото време местната власт използва болниците, ДКЦ-тата и диспансерите единствено като хранилка за назначаване на съпартийци и роднини, показвайки тотална незаинтересованост по отношение състоянието и перспективите в развитието на общинските лечебни заведения.

За всичките години на двата мандата е съставена една-единствена балансова комисия, пред която се отчитат единствено и само финансовите резултати на лечебното заведение като търговски дружества. Но нито кметът на града, нито ресорният зам.-кмет, нито членовете на Комисията по здравеопазване към Общинския съвет се интересуват от състоянието в сектора, а именно:

1. Медицинските проблеми

Никой не следи за целесъобразността в диагностично-лечебните процеси, провеждани в общинските лечебни заведения.

2. Кадрите

Никой в Община Пловдив не знае каква е средната възраст на лекарите и медицинските специалисти по здравни грижи в общинските лечебни заведения. Кога и какви са последните назначения на млади лекари, медицински сестри и лаборанти. Какво е текучеството на кадри. Никой не полага грижи по отношение на квалификацията и стимулиране на младите кадри.

3. Модернизация на общинските заведения и техническа обезпеченост

Избраните управители на лечебни заведения и общинското ръководство на Пловдив проспаха най-активния период за усвояването на европейски средства за разработването на съответните проекти, които да гарантират модернизация на медицинската техника и подобряване на средата, в която се лекуват пациентите.

4. Мнението на експертите

В общината от години липсва дебат по проблемите на общинското здравеопазване, а  те не са един и два. По отношение на сектора кметът Тотев отдавна е като щрауса със заровената глава в пясъка. В същата поза е и неговият ресорен заместник. В резултат повечето общински лечебни заведения са със затихващи функция по отношение на пазара на медицински услуги, а в икономически план са на огромни загуби. Неслучайно в последния работен ден от мандата си като управител на МБАЛ“ Св. Пантелеймон“ (защо ли точно тогава?!) доц. Петко Недев изрази безпокойството си, че без спешна реформа и сериозна ангажираност от страна на Общинската администрация здравеопазването в града върви към катастрофа.

5. Здравният мениджмънт

Не на последно място, като причина за затихващите функции на общинското здравеопазване е слабият здравен мениджмънт. В последните 8-9 години конкурсите за управители се превърнаха в назначения. Вече не помним кога за последен път е имало „конкурс“ с повече от един участник, в който да има сблъсък на идеи и управленски програми. Първото условие да получиш подобно назначение е да си послушен и да не задаваш въпроси. Тоталната липса на инициативност е предимство, както и умението да изпълняваш безпрекословно всичко, което ти се нареди. И най-важното - да слушаш кадровика в пловдивското общинско здравеопазване, въпросната руса дама, която често стои от лявата страна на кмета Тотев по време на заседанията на Общинския съвет. 

 А ето ги и резултатите: 

1. В ДКЦ-тата се очертава траен спад на дейностите. 

Първични прегледи:  

ДКЦ 2016 г. 2018 г.

ДКЦ 1 29 012 28 046

ДКЦ 2 26 624 25 633

ДКЦ 5 27 318 26 295

ДКЦ „Изток“ 14 071 12 732

За всички 160 903 146 825

Общински болници:

Хоспитализации 2016-а  2018-а

МБАЛ „Св. Мина“ 6460 5664

МБАЛ „СВ. Пантелеймон“ 13 064 12 633

Случаят "КОЦ" 

Какво се случва във втората по големина онкологична болница в страната ​-КОЦ „Пловдив“. От статистиката е видно нарастване на хоспитализацията на болни за химиотерапия на фона на изключителното увеличение на онкологичната заболеваемост в национален и световен мащаб. В същото време приемът на болни в гинекологично и хирургично отделени​е е намалял от 3016 през 2016 година на 2688 хоспитализации през 2018 година. Заслугата за това е на Община Пловдив и лично на кмета Иван Тотев, който смени четирима управители за четири години и забърка КОЦ „Пловдив“ в грандиозни скандали, съдебни дела и съмнителни обществени поръчки.

А най-трагичното е, че отношението на Община Пловдив към тежко и терминално болните е пренебрежително.  

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?