2018-а в Пловдив: Домино от провали

Изкарахме годината като на строителна площадка. Похарчихме милиони за пътната инфраструктура, но дупките пак са безчет

Влудяващи задръствания, хаос в трафика, бой за паркиране,  затворени улици, мръсен въздух  - с тези проблеми  Пловдив посрещна 2018 година и с тях я изпраща. Местната власт и този път не успя да изпълни всички обещания, въпреки че по думите на кмета Иван Тотев бюджетната 2018-а се очертаваше като година на развитието - с 352  млн. лева в  сметките и капиталова програма за над 80 млн. лева. Картината на финала е по-различна - почти половината от парите, планирани за строителство и ремонти, както и 20-те милиона лева целева субсидия от правителството не са усвоени. Това означава, че инвестициите са изпълнени едва на 50 процента.

Най-голямото разочарование е ремонтът на площад „Централен“, за който ни говореха в превъзходна степен в продължение на цели пет години и който в навечерието на откриването на Европейска столица на културата наподобява аварийно-спасителни работи като след природно бедствие.

„Площадът няма да остане с разбити плочки за Европейска столица на културата“, каза кметът в  интервю за „Марица" в началото на 2018 г. Оптимистичната прогноза обаче не се сбъдна. Вече няколко месеца дишаме прах и  газим кал, лавирайки между багери и камиони в суперцентъра на града.

Поради липса на площад Столицата на културата стартира от бул. „Цар Борис III Обединител". Това е резервният план „Б“, замислен от администрацията в случай на провал с ремонта.  Очевидно  в общината считат, че в името на един час приветствия, концерт и фойерверки от Вавилонската кула  пловдивчани  ще преглътнат  затварянето на Тунела за 20 дни, тъй като вече са достатъчно  тренирани с перманентните промени в трафика и бъркотията в градския транспорт.

Още по-дълго - до края на март, ще бъде затворен подлезът на ул. „Гладстон" , който според  обещанията  на градската управа трябваше да бъде готов до декември.  Строителите нямат вина, защото  по договор трябва да приключат ремонта до средата на 2019 г.  Просто местната власт е много щедра на обещанията, особено когато наближават избори.

И през 2018 г.  Пловдив не добави нито един метър към отеснялата си пътна инфраструктура, независимо от това, че живеехме като на строителна площадка. Най-после, като във филм със забавено действие, бяха завършени  "Коматевско шосе",  „Руски" и  „Шести септември". Паваж  се вдигна от  последния участък  на бул.  „Васил Априлов" и „Марица-юг". Разширението на  бул. „Васил Априлов" и "Коматевско шосе", чиято ширина след ремонта се смали с един метър, е прехвърлено в бъдещите планове на администрацията. Заради гафове  с отчуждаването на частните имоти единственият нов булевард - „Северен", не е завършен  в първоначално договорения срок. 

И през тази година отново не дочакахме да започне строежът на подлез „Модър - Царевец", който според уверенията на местната власт стартира в началото на всяка година.  Нов асфалт беше налят на  "Асеновградско шосе" и  бул. „Свобода", но не се случи планираната  реконструкция на "Кукленско шосе" и бул. „Никола Вапцаров".  Ни на йота не потръгна изграждането на новия мост на бул. „Копривщица". Малката Община "Марица" изпревари големия  Пловдив с уреденото държавно финансиране  за "Голямоконарско шосе".

Стотици квартални улици пак са нашарени с дупки, въпреки че през цялата година  шестимата районни кметове се мъчеха да ги кърпят с оскъдните  си средства.  Ул. „Отец Паисий" се сдоби с нова визия, но Тютюнев град си остава извън инвестиционната политика на Община Пловдив, въпреки обещанието на кмета още в началото на 2018-а, че ремонтите в квартала започват от ул. „Иван Вазов". Тютюневият град изпадна и от програмата на Европейска столица на културата като втори артквартал. 

Пътна настилка беше подменена около Понеделник пазара, но отварянето на ул. „Света гора" - от бул. „Кн. Мария Луиза" към Тунела, беше посрещнато със съпротива от страна на  живеещите в квартала и Професионалната гимназия по битова техника. Мнозина възприемат новата организация на движението като неудачна, защото с тази промяна се прекъсна директната връзка между Стария град и района около църквата „Света Петка".

Трафикът  къса нерви на шофьорите и пътниците. И през тази година „умните" светофари, погълнали 6-7 млн. лева по европейския проект, плюс уличните ремонти нонстоп създаваха  трудно преодолими тапи на всички основни кръстовища.

Не проработи и електронната система в градския транспорт, в която безвъзвратно потънаха  20 млн. лева. На 10 февруари 2019 г. ще станат три години, откакто  трябваше да се возим с електронен билет и от таблата на спирките да получаваме точна информация кога пристигат рейсовете. В автобусите, както и преди, уморени  кондуктори ни късат билетчета, табелите пък са пълни с грешки, често комични.  Не се сбъдна и обещанието, че от новата учебна година, тоест от 15 септември 2018-а, учениците  няма да висят за карти на опашки пред бюрата, а ще ги купуват от автомати.

Разминахме се и с първа копка на многоетажни паркинги. В „добрата бюджетна  година" бяха планирани четири - на ул. „Четвърти януари" на мястото на бившия ТЕЛК, на ул. „Дивна" в „Западен", в „Тракия" до бл. 52 и  до мол „Марково тепе" на ул. „Любен Каравелов", след като бъде съборена сградата на ДКЦ - 6. Кирките и лопатите за първа копка са запазени за 2019 г. Късметлиите обаче успяха да се уредят със сигурно паркомясто пред блока срещу 20 лева месечен наем. Това ни най-малко не намали драмата с паркирането, която ще продължава да се изостря.

По-малкият Бургас, а и  други градове в страната изпревариха Пловдив по усвояване на европейските средства. Най-скъпият проект за воден цикъл, подготвен още преди осем години при кмета Славчо Атанасов, най-после с голяма мъка стигна до подписване но договор, но не и до реална работа по смяна на водопровод и канализация. В същото време и през тази година старите тръби  се пукаха по шевове.

Аварии ни спохождаха най-често на бул. „Александър Стамболийски", „Даме Груев", „Стефан Стамболов", „Христо Ботев". Тръби гърмяха  в квартала между бул. „Княгиня Мария Луиза" и „Шести септември", където с европейски пари слагат нова улична настилка върху стара водопроводна мрежа, прекарана в средата на миналия век.

По оперативна програма „Региони в растеж" и въз основа на интегрираните планове за развитие за Пловдив са осигурени 80 млн. лева. Едва преди няколко месеца с част от тези средства  започнаха ремонти в квартала около Аджисан махала. Няма и намек  за старт в другите две  планирани зони - за икономически растеж в кв. „Гладно поле" и за градско развитие около Централна гара. 

След  петгодишната подготовка за Европейска столица на културата администрацията не сколаса с нито един инфраструктурен проект.

Кино „Космос" все така е под ключ. Художествената галерия е докарана едва до основите. Преустройството на детмаг „Снежанка" в изложбена зала зацикли в съда. Голямата базилика щеше да бъде завършена през март догодина, но се отложи за октомври. Не са реставрирани останките на античните сгради на Римския форум. Не се е чуло Община Пловдив да кандидатства за европейско финансиране за реставрацията на Източна порта, каквито намерения имаше в началото на 2018 г. За обществено обсъждане не е представен проект и за другия ценен паметник на културата - археологически комплекс Небет тепе. Вероятно защото го няма.  Не е завършен дори и малкият античен театър „Одеона“, който е затворен вече  7-8 години.

„Капана“ си остава привлекателен  артквартал, но въпреки обещанията през тази година да се вдъхне живот в Стария град, резерватът често наподобява мъртвило.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?