Политиката е забранена на Лайкучката

Десетки се събират в прохладния рай на Цар-Симеоновата градина всеки ден, за да побъбрят за футбола и живота

Истинско стълпотворение настъпва в горещите обедни часове на Лайкучката в Цар-Сименовата градина. 60-70 мъже се струпват край масите за шах. „Тук е най-прохладното място в града. Има големи дървета и подухва ветрец, затова напливът е голям“, обяснява един от ветераните - Димитър Благоев.

Раят на шахматистите отваря сутрин, когато идват най-запалените. След 17 часа пък пристигат феновете на интелектуални игри, които са на работа през деня. Огромната маса от тях идват да местят черните и белите фигури. „Често се отбиваше за някоя партия Динко Дерменджиев-Чико, светла му памет“, въздъхва Димитър. Друга звезда, която обира овациите, е 16-годишната световна шампионка по шах Виктория Радева. Тя често отупва възрастните шахматисти, но те нямат сили да  се разсърдят.

По някое време пристига Цецо с колелото и отваря таблата. Табладжиите на Лайкучката са малцинство - 3-4 души, но единствен Цецо разполага с играта и често сменя партньорите. На сенчестото място цари тишина и рядко се говори. „Всички са се замислили в играта и не продумват. На кибиците пък им е забранено да говорят“, допълва Димчо, който се освежава с глътка ракия от личното си стопанство край Първомай. 


Част от постоянното присъствие хвърлят карти, като най-елитното подразделение се отдава на бридж. Те играят по правилата на световните турнири с картончета и анонси. За разлика от софийските шахматисти пред Народния театър, на Лайкучката е строго забранено да се играе за пари. „Ако се намесят и парите, ще се избият, както стана оня ден в Плевен“, категоричен е Димитър.


Той има предвид трагичния инцидент в деня на изборите, когато 39-годишен шахматист (при това пловдивчанин) уби с юмруци своя съперник, след като се скарали за играта. „Как е възможно  - шахматисти да се бият като пияни моряци. Ние сме културни хора?! Защо никой не ги е разтървал?“, чуди се Димо. Той допълва, че при възникнали препирни в градината околните бързо охладяват страстите и разтървават съперниците. Покрай игрите има джумбуши, караници и аларми колкото искаш, допълва друг от наблюдателите. Самите шахматисти рядко се карат, по-скоро разправиите стават заради намесата на кибиците, които им объркват главите.

Шестте маси на Лайкучката са крайно недостатъчни за мераклиите и хората чакат ред, за да изиграят партия шах. За да ги приспособят за игри на карти, те са донесли допълнителни пластмасови столове и масички, които заключват с катинар. „Зам.-кметът Титюков каза, че ще ни сложат още 4, но не си изпълни обещанието“, посочва Димчо. 

На Лайкучката освен Виктория идва да играе шах само още една жена, за чието име събеседниците ни не се досетиха. Често минават и малки 7-8-годишни шахматистчета, които изпробват силите си срещу ветераните. „По принцип деца гледат да не водят, защото много се псува“, загрижен е Димитър. Съименникът на основателя на БРСДП идва на Лайкучката от 1975 г., когато легендарната обител се е намирала пред Пощата.

После се е преместила на кръглото площадче в градината, преди да заеме днешното си място - до Рибарчето. Политиката е тема табу за шахматистите. Политиката се бистреше единствено по времето на Костов“, спомня си Димчо. 

Вечната тема е спортът. Последната пловдивска драма: финалът за купата на България Ботев - Локо, бе преживяна на пълни обороти. „Феновете на „Локомотив“ хвърчаха радостно по Главната, а ботевистите от срам не се показаха няколко дни на Лайкучката“, допълва той.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?