Бялата врана Славчо лети високо, щом дойдат избори
- 08:40, 04.06.2020
- 3402
- 30
Да останеш в продължение на 20 години един от най-избираемите политици в Пловдив, изглежда почти непосилна мисия. Настоящият депутат от Обединени патриоти Славчо Атанасов май е единственият, който може да се похвали, че е на гребена на вълната толкова дълго време. Районен кмет на "Тракия" от 2003-а до 2007 г., после градоначалник на Пловдив. И неизменно на балотажите за кметския пост на Пловдив в следващите три местни вота. Загубени, но срещу кандидати на най-мощната и доминираща партия през новия век у нас - ГЕРБ. През 2015 г. само съмнителни маневри с ромския вот и спорно броене спасиха Иван Тотев от загуба на втория тур. Което пък накара самият лидер на ГЕРБ Бойко Борисов да хока своите в Пловдив, че един Славчо ги е направил за смях.
Затова изглеждат повече от странни плъзналите слухове, че за следващите парламентарни избори Атанасов може да не води пловдивската листа на Обединени патриоти, ако коалицията изобщо оцелее.
Ако слухът се потвърди, ще станем свидетели на неизбежно харакири на Патриотите. Защото истината е, че Славчо има много собствени привърженици в Пловдив и няма нужда от партия зад гърба, за да продължи политическата си кариера. Дори напротив - сам той може да бъде трамплин за всяка формация. Затова и обичайните задевки с бившия кмет, че често сменя партиите, са пресилени. Просто той никога не е бил типичен партиец, затова и винаги за него гласуват много повече хора, отколкото за партията му. Освен това винаги е бил важна част от патриотичното ядро в българската политика.
През трите последни предизборни кампании за местния вот съперниците на Атанасов видяха голям зор, докато търсят ахилесовата пета на екскмета. Проблемът наистина е голям, защото Славчо, съзнателно или не, си изгради имидж на антиполитик. Като говорене, поведение и отношение с хората, които така и не свикна да третира като електорат. Сам определя себе си като свободен и независим човек. Още през 90-те баща ми, които имаше успешен бизнес, ми каза - Славчо, не ставаш за търговец. Потърси си нещо друго. И без това си прочел три вагона книги, използвай каквото си научил, за да си полезен на хората. С тези думи татко, без да иска, ме отпрати в политиката, спомня си днес народният представител. И благодари на баща си, че го е предпазил от изкушението на парите. Това, заедно с вродената му честност, го опази да не се оцапа и никога да не залитне по обичайните пороци на колегите си. Не посегна към далавера, не влезе в грозни схеми, не забогатя и така си остана народен любимец, при това, без да е на власт. Дори с риска да бъде приеман като простодушен наивник или местен Дон Кихот, който се бори с вятърни мелници.
Това го спаси от повсеместното отвращение към кастата на партийците. Една все по-засилваща се тенденция, заради която социолозите дават големи шансове на антисистемните играчи. Славчо е именно такъв, което е едно от обясненията защо така и не омръзна на пловдивчани, които и на последните местни избори го пратиха на финалната права, въпреки триковете с екзит половете на социолозите.
На последния вот критиците на Атанасов го оприличиха на кукувица, която търси избиратели в гнездата на ГЕРБ и БСП. Истината е, че Славчо е като бяла врана сред политиците в Пловдив, а и не само. Не е партиен послушник, не сменя гъвкаво идеите, принципите и приятелите си. Може би и затова има симпатизанти и вляво, и вдясно. Разбира се, Атанасов има и своите кусури, но с важното уточнение - като политик, а не като човек. Трудно създава екип в партийните боричкания, четите му често се оказват с повече от един предател, лесно пада в капани. Но и това не е за чудене, някой да е видял някъде ято от бели врани? Тя винаги е само една.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни