Улица „Велико Търново“ - завладяваща еклектика и малко архитектурен тюрлюгювеч
Изградена като броеница от различни по дух сгради, тя е живата история на градостроителството в Пловдив през последния век
- 17:00, 08.07.2020
- 23:15, 08.07.2020
- 10 238
- 6
На снимка, правена от легендарния фотограф Димитър Кавра през 1880 година, съвсем ясно се вижда улица „Станционна“ (днес „Иван Вазов“). Придворният фотограф на княз Фердинанд І обаче все още не може да заснеме днешната ул. „Велико Търново“. Просто по онова време тя изобщо не е съществувала. Какво обаче сътвориха по дължината й родни и европейски майстори в архитектурата 140 години по-късно? Със завладяващата еклектика, в която във времето е добавен и малко архитектурен тюрлюгювеч, улицата е живата история на градостроителството в Пловдив през последния век.
Специфичното при „Велико Търново“ е, че тя оформя южната градска кулиса на Цар-Симеоновата градина, а с това и „корниза" на цялото застрояване наоколо, казват архитектите, обединени в група КАПО (Клуб на архитекта професионалист и общественик). Този „корниз" е изграждан в продължение на цяло столетие, във вид на броеница: низ по низ, бавно и постепенно и днес в „обема“ на улицата се виждат както старинни къщи от миналото на града, така и нови обеми, които търсят единство със старините. В едната си част (там, където е хотел „ResidenceCityGarden“, болница „Медикус Алфа“ и библиотеката) улицата е част от Градината и най-важната градска част - центъра. А в продължението си след ул. „Авксентий Велешки“ тя е типична илюстрация на живота от миналото. Неслучайно точно тук през годините са живели много емблематични личности като словенеца с пловдивско сърце Антон Безеншек и самия Борис Христов /макар и съвсем кратко след раждането си/.
„При социализма, когато архитектите „гонили“ количествени показатели, на ъгъла между улиците „Велико Търново“ и „Екзарх Йосиф" бил построен жилищен блок с обем чужд не само на улицата, но и на целия район. Днес се вижда как дърветата по периметъра й камуфлират“ тази обемна грешка. И обединяват пространственото й въздействие“, коментират от КАПО. И допълват, че това идва да ни подскаже значението на зеленината като обем и възможността с нея да се коригират подобни грешки в архитектурата. „Ето как малко по-надолу сградата на бившата Стоматология (склада на Томасян) и офисът на застрахователна компания успешно принадлежат както на улицата, така и на бул. „Руски" и „Авксентий Велешки". Само че с годините ул. „Велико Търново" е постигнала своя характерен силует и изграждане. Днес следва това да се пази и развива внимателно. Без повече обемни несъответствия“, призовават архитектите от Клуба.
От периферията - в идеалния център
„Иван Вазов“ е ключова за Пловдив, тя свързва площад „Централен“ с железопътната гара и е първата модерна улица под тепетата. Проектирали я западни архитекти на служба към Османската империя още през 1870-те години, когато построили пловдивската жп гара и до 1920 г. тя носи името „Станционна“. С годините по дължината й се появили редица елегантни за времето си къщи.
А каква е ролята на съседната й ул. „Велико Търново“?
В началото била част от градската периферия, но днес е съществена част от идеалния център. С годините е придобила своя характерен силует и визия. По дължината й днес редуват малки къщи, мастодонти от времето и соца и кооперации с фасади от стъкло, сътворени от новите проектанти под тепетата.
Повелителят на парковете с изтънчен дом на №39
Ул. „Велико Търново“ пази спомена за първата къща на Люсиен Шевалас - градинаря, често наричан „министъра на цветята” и "повелителя на парковете". Той се прочул с прекрасните градини, които проектирал и изграждал по света - работил е в Бразилия и Африка, показал изключителния си талант като придворен градинар на турския султан Абдул Азис. Затова швейцарецът е поканен в българската автономна област Източна Румелия от първия й генерал-губернатор Александър Богориди. Идвайки тук, Шевалас се влюбва в Пловдив и остава в града до края на живота си.
Със съпругата си София - дъщеря на прочутия граф Бросар, през 1885 г. започват да строят собствен дом. Избират място до пътя към железопътната гара, където по онова време се заселват европейците. Проектира го най-добрият специалист в Източна Румелия - италианският архитект Пиетро Монтани. През следващата година сградата е завършена, а когато свалят дървеното скеле, се показал изтънчен аристократичен дом. Къщата може да се види и днес на ул. „Велико Търново”№ 39.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни