Таен документ от архивите на Ватикана разплита голяма загадка на Небет тепе
Принцът на Филипопол властвал от замъка си на върха на тепето
- 17:45, 13.12.2020
- 21:22, 13.12.2020
- 27 134
- 0
Деспот Алексий Слав създал своя държава, която управлявал като цар
Император Анри Фландърски дал на българина дъщеря си за жена и зестра - града под тепетата
Владението се простирало между Българското царство, Латинската империя и Епирска Византия
В земите на самодържеца от династията на Асеневци била и Асенова крепост
На върха на Небет тепе - там, където туристите днес се разхождат сред руини, покрити с графити и изпочупени бутилки, се виждат останки от цитадела. Към нея има уникална потерна - таен тунел в скалния масив, който води на север. Наблизо са още водохранилището, квадратната кула, бастионът - останките им с нищо не загатват за величието на тези строежи в миналото. Ала вероятно точно тук е погребана владетелска резиденция от Средновековието, допускат археолозите.
Кой обаче е живял в нея? Таен документ от архивите на Ватикана е напът да разплете една от големите загадки на Небет тепе.
Водохранилището на Небет тепе е в основите на донжон - една от хипотезите за хълма
Два неизвестни досега документа от секретния папски архив във Ватикана хвърлят нова светлина върху личността на деспот Алексий Слав, от българската царска династия на Асеневци. И придават нова светлина на отношенията между българи и латини през първата половина на XIII век. „Става дума за две писма от кореспонденцията на папа Хонорий III (1216-1227) до клира на Латинската Константинополска империя Романия. В първото Алексий Слав е наречен „принцът на Филипопол“.
Това писмо разказва как през 1217 г. е убит, и то по много жесток начин, католическият архиепископ на град Филипи. Римската курия и лично папа Хонорий III обвиняват за това „Слав, принцът на Филипопол” - така е бил известен той в римските анали. От второто писмо разбираме, че убийците са българи. Така на практика го обявяват за persona non grata в Латинската империя, в чиято територия е била държавата на деспота. Фактите са разгледани обстойно в студията на историка д-р Калин Йорданов.
„Случаят „S., PRINCEPS PHILIPPENSIS“: Две новооткрити писма на папа Хонорий ΙΙΙ от 1217 и 1218 г. като извор на отношенията между Алексий Слав и латините“, разказа за „Марица“ археологът проф. д.и.н. Виолета Нешева.
Тя е един от водещите български учени с голям принос в проучването на средновековния град в земите ни. Именно проф. Нешева и екипът й откриха гроба на деспот Слав в Мелник преди 8 години. Тленните останки на владетеля днес са изложени в мраморен реликварий в Музея за история на Мелник. Документите от Ватикана ни дават основание да предположим, че археологическите разкрития на Небет тепе са именно от резиденцията на деспот Слав, допълва Нешева.
Болярската къща в Мелник - дворец на владетелите на града; първи строителен етап - деспот Слав
Алексий Слав произхождал от династията на Асеневци. След смъртта на цар Калоян в държавата настъпва смут и още тогава Слав е сред претендентите за трона. Изместен от узурпатора Борил, Алексий Слав единствен му се опълчил. С измама Борил отнел земите му и тогава Слав, с подкрепата на латините, създал свое княжество. Управлявал го като цар-самодържец според историческите извори, макар и с титлата „деспот“, дадена му от най-успешния латински император в Константинопол Анри Фландърски.
Историята ще запомни Алексий Слав като една от най-ярките личности на политическата сцена на Балканите през XIII век. Владенията му били като остров, вклинен между Българското царство, земите на Латинската империя и Епирска Византия. Земите му, които той сам определя като държава, се простирали от Пирин до Западните и Централните Родопи, на изток от долината на Струма, а в определен момент - и до река Вардар, с град Струмица (днес Р Северна Македония), и до град Сер (днешния Серес в Гърция).
Каква е връзката му с Пловдив?
„През нощта на 1 август 1208 година до Пловдив Борил понесъл тежко поражение от латините. Тогава в лагера на император Анри Фландърски се появил Алексий Слав. Латинският владетел го приел в палатката си в присъствието на най-прочутите барони и рицари. Дал му за жена невръстната си дъщеря - неизвестна по име фландърска принцеса, и го удостоил с титлатата "деспот". Като зестра Слав получил Филипопол и неговата област”, твърди проф. Нешева.
Ето защо във ватиканския документ Алексий Слав е наречен „принцът на Филипопол“. Новите извори категорично сочат, че именно той е бил владетелят не само на областта, но и на града Филипопол. Доскоро хипотезата за евентуалното притежание на града от деспот Слав се игнорираше от историците по една причина - Пловдив е бил силно западнал и обезлюден, след като цар Калоян го разрушава в 1205 г. Макар че тогава градът е административен център на Филипополското дукство на Рение дьо Три (1204-1206), който сам го напуснал. Дори военните действия срещу българите през 1208 г., при повторното му превземане от латините, се водели извън града.
"Задавала съм си въпроса какъв е този териториален анклав между България и Латинското царство? В чии земи и под чие владение е бил по онова време Пловдив (Филипопол)? Кой го е управлявал? Историците нямат конкретен отговор на този въпрос. Документите от Ватикана обаче показват, според мен категорично, че по това време Пловдив принадлежи на деспот Слав, даден му от латините, заедно с близката Асенова крепост. Което означава, че владетелят е имал своя резиденция тук, най-вероятно на Небет тепе”, твърди проф. Нешева.
Въздушна снимка на Небет тепе ясно показва основите на мащабен градеж
Славна епоха Цитадела и водохранилище на два етажа
Тезата за средновековен замък с донжон, който се намирал на Небет тепе, се доказва и от водохранилището, открито от археолога Христо Джамбов през 60-те години на миналия век, което вероятно е било в основите на донжон. Тази необичайна теза лансират в своя научна публикация и братята археолози Румен и Росен Иванови. Статията им е озаглавена “Укрепената владетелска резиденция в средновековния град Пловдив“. Тя излезе през 2015 година в „Журнал за исторически и археологически изследвания“ на Шуменския университет.
В 60-те доц. Христо Джамбов,
бивш директор на Археологическия музей в Пловдив, при разкопки открива водохранилище на тепето. Оказва се, че то е най-голямото в цяла България. Събирало водите от околните сгради и археологът го локализира в кулата, чиито останки могат да се видят и днес. По-интересен факт обаче се оказва, че водохранилището не било едноетажна сграда, а многоетажна. Защо е така, археологът не е обяснил. И така до 80-те години, когато синът му доц. д-р Иван Джамбов пръв заговаря за средновековен замък в България.
Другата версия: замък на кръстоносците
„През 1976 г. усилено се работеше по проучването на уличната мрежа на Трихълмието. Участвах в разкопките като наблюдател на средновековния културен пласт. Той излизаше изпод калдъръмените настилки, на около 50-60 см отдолу“, разказва доц. д-р Иван Джамбов, дългогодишен преподавател по история и археология в ПУ. Изводите са, че средновековният град (XII век) бил в ръцете на византийци и българи. Временно са го обитавали и кръстоносците, в първата половина на XIII век, допуска археологът. Находката обаче води към тезата, че тук има части от замък, от типа на западноевропейските. Такива, каквито ги има във Фландрия и Франция.
Цитаделата на средновековния град,
построена някъде в началото на XIII век обаче, е най-точната формулировка за мястото. Средновековното водохранилище, намерено от баща ми - Христо Джамбов - само потвърди тази хипотеза“, категоричен е доц. Джамбов.
През 1335 г. сръбският болярин Стефан Хрельо Драговол обновил Рилския манастир и построил отбранителна кула
Подобие на Хрельовата кула стърчало над града
В Средновековието у нас се появили много кули от типа „пирг“, еквивалент на западните донжон, кийп и бергфрид. Те съчетавали едновременно две функции - жилищната и отбранителната. Донжоните понякога били част от крепостна стена (Аневското кале при Сопот), в други случаи ги градили и като свободно стояща кула, както е в Цепина и Мелник. Всеки донжон разполагал с дървено или каменно стълбище. Понякога в приземния му етаж имало водохранилище. Така отбраняващите се не оставали без вода и кулата била независима дори при продължителни обсади.
Останките на Небет тепе също са от донжон, твърди екипът на доц. д-р Иван Джамбов. Доказва го водохранилището, то било вкопано в терена, засводено и обмазано с хидрофобна мазилка. Наличието на колони по надлъжната ос подсказва, че сградата се издигала във височина.
Аналогично е водохранилището в Мнеакос, допълват археолозите Румен и Росен Иванови. Доц. Христо Джамбов навремето също описва находката си като водохранилище и добавя, че етажите над него са били изписани отвътре, което го доближава до прочутата Хрельова кула на Рилския манастир, където също има стенописни изображения.
Проф. Виолета Нешева: Българският велможа превърнал държавата си в остров на стабилността
- Проф. Нешева, преди 8 години направихте едно голямо откритие - гроба на деспот Алексий Слав. А какви са доказателствата за това?
- През юли 2012 г. заедно с археолозите ас. Цветана Комитова, д-р Здравка Коркутова, Владимир Петков и ас. Методи Златков открихме фамилна гробница с четири камери. Там са погребани според антропологическите и археологическите данни 40-45-годишен мъж, съпругата му - над 20-годишна, и двама негови потомци от мъжки пол, съответно на 3-4 години и на 20-25 години. Мястото на гробницата е в южната част на специално изградена площадка край апсидната стена на възпоменателния параклис „Св. Троица” на Деспот-Славовия манастир „Св. Богородица Пантанаса”. Това категорично я определя като ктиторска. Въпросът е кои са покойниците. Скоро ще излезе от печат моя книга под надслов „Манастирът „Св. Богородица Пантанаса - последен пристан и мемориал на деспот Слав от българската царска династия на Асеневци”, в която учени и любители на историята ще намерят най-подробна информация за тях.
Заключението - естествено, във вид на хипотеза, е, че погребенията са извършени едновременно. И то в резултат на физически насилствена смърт в периода около битката при Клокотница в 1230 г. между българския цар Иван Асен II и владетеля на Епирска Византия Теодор Комнин. Покойниците са деспот Алексий Слав, втората му съпруга Петралифина, дъщеря на шурея на Теодор Комнин - Йоан Петралифа, който е с норманско-сицилианско потекло, и двама синове - млад мъж с неизвестно име от първата му съпруга, дъщерята на император Анри и малко момче от брака му с Петралифина.
- Твърдите, че ще запомним деспот Слав като голям строител. А кое го свързва с Пловдив?
- Българският велможа превърнал държавата си в остров на стабилността - при цялата несигурност наоколо - като извършил огромно по размах фортификационно, жилищно и църковно-манастирско строителство. Макар и в руини днес, то е особено ярко изявено в културното наследство на двете му столици - Цепина и Мелник.
Що се отнася до връзката на деспота с Пловдив, несъмнено доказателство са коментираните нови латински извори. Вярвам, че при едно задълбочено научно търсене в бъдеще ще се открият или идентифицират вече открити материални следи, свързани с живота в този град по времето на най-продължителното сепаратистично владение на Балканите през XIII в., каквато е държавата на Алексий Слав. В това отношение са изключително важни изследванията, които прави историкът д-р Калин Йорданов за Филипополското дукство.
Църква “Св. Троица” с ктиторските гробове - въздушна снимка
- А как ще коментирате находките на Небет тепе?
- На хълма са разкрити и идентифицирани вече немалко архитектурни структури. Така че според мен за археолозите - проучватели на града, тази задача е едно бъдещо предизвикателство. В редица публикации се коментира възможността владетелският дом в Цитаделата на Небет тепе да е представлявал жилищно-отбранителна кула от типа "донжон". При изследването на строителната дейност на деспот Слав в Цепина и в Мелник ние сме установили, че такива кули са били предпочитаният от него архитектурен обем за резиденция. Това се вижда и в последния му пристан, който той е изградил като свой мемориал - манастира „Св. Богородица Пантанаса“.
Така че напълно резонно е Алексий Слав да е резидирал и във Филипопол в подобен дом.