Следвайте ни

Ще се изненадате как са изглеждали тепетата през 1890 година

В далечната 1924-а министерството отпуска 50 хиляди фиданки за пловдивските тепета

viber icon

В далечната 1896 г. в Пловдив влиза в сила Шнитеровият генерален градоустройствен план. С него архитектът задава линеарно-лъчеобразния характер на Зелената система на града, разказват днес ландшафтните архитекти. И още нещо - експертът резервира хълмовете за озеленяване и замисля първите зелени улици под тепетата - това са "Станционна" (дн. „Ив. Вазов") и "Цар Освободител" (дн. “Руски"). Същата година започва и първото планирано залесяване на хълмовете.

Две години по-късно - през 1898-а, вестниците пишат, че ”успешно върви залесяването и укрепването на Бунарджика".

 Залесителните акции по хълма продължават и по-късно - от старите вестници научаваме как през 1924 г. Министерството на земеделието отпуска 50 хиляди фиданки за пловдивските тепета. На следващата година - още няколко хиляди борови дръвчета вече допълват зеленината на Бунарджика, също на Джендем тепе.

От запустяло място, пълно с камънаци, Бунарджикът се преобразява в прекрасен парк. А пловдивчани все по-чисто излизат на разходка по криволичещите пътеки на хълма. За да улесни преходите, през юли 1933-а местната управа започва да строи шосеен път. Той трябва да бъде готов до края на годината - началото му е на ул. „Волга", но стига горе, до новия бюфет на хълма.

Изграждането на алеите, каменните стълби, пътя до върха, новите водопади в южната част и детските пързалки приключват едва в края на 60-те години на м.в.

 Днес живописният хълм на Пловдив Бунарджика заедно с Данов и Младежкия хълм са паметници на градинско-парковото изкуство. Няколко закона ги пазят като защитени зони с тяхната прекрасна флора и фауна. И на трите хълма има множество защитени растителни и животински видове - близо 300 вида лечебни растения, влечуги, като смок-стрелец, зелена крастава жаба и кримски гущер, също 14 вида прилепа, черен пор, невестулка, къртици, мишки, плъхове, днес обитават трите хълма.

От "Пепиниерата" засадили парка в Евксиноград

През 1887 г. в Пловдив е създаден първият разсадник за производство на посадъчен материал  "Пепиниерата". Той доставял посадъчен материал за дворцовите паркове Евксиноград и Кричим, за Пловдив и други градове -ползвали го учреждения и частни стопани. Простирал се на площ от 125 дка на мястото на днешната Сточна гара.


Преименували го през 1891-ва на „Шеваласов разсадник" с приказ  № 939. Редки дървета и храсти, отгледани в него, красели най-добрите паркове в страната.

Даниела Арнаудова

Даниела Арнаудова

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Даниела Арнаудова е завършила Българска филология в ПУ „П. Хилендарски”. От 2002 г. работи в приложение „Имоти – строителство и архитектура” на вестник „Марица”.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (1)

НОСТРАДАМУС

08.06.2019 | 21:39

И сега след 100 год. Сахат тепе се е превърнало в бунище и свърталище на наркомани.Браво,ето това е напредък в правилната посока.Общински простаци.

Отговори
12 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще ходите ли на море и къде?