Следвайте ни

Сахат тепе крие неподозирани древни тайни

Часовниковата кула започва да отброява часовете по френски през 1611 година

Прочутото Сахат тепе е богато на история. Романтичното име „Венерин хълм“ или „Хълм на любовта“ то получава през 1920 година, когато при събаряне на къща, намираща се на ул. „Княз Александър“, строители се натъкнали на ценни римски находки. Оказало се, че античните късове свидетелстват за съществувал някога храм на Афродита. 

Освен него на мястото била открита и мраморна плоча, която била част от циферблата на слънчев часовник. Той бил изграден от римски гражданин в чест на императорите Луций Септимий Север, царувал в периода 193-211 г., и неговия син Каракала (211-217 г.).

Сахат тепе крие тайни и загадки от античността и средновековието. Сърцето на легендарната Часовникова кула започва да тупти през далечната 1611 г. Сведение за това дава френският пътешественик Льо Февр, посетил Пловдив през същата година: "На другия хълм има часовник, който денонощно отброява часовете по френски", пише чужденецът.

През 1623 година обаче друг пътешественик на име Хенрих Ранцовен споделя следното наблюдение: „Околностите на този град са доста хубави. На първия хълм се намира една кула, а в нея часовник, излязъл от употреба и спрял“.

А тридесет години по-късно османският пътешественик Евлия Челеби при гостуването си в Пловдив, пише, че ударите на часовника били страшни.

Освен за мистериите около безбройните отброявания на времето, ехтели през вековете от кулата, хрониките разказват и за редица загадъчни и променящи се образи на цилиндричната сграда. 

Първата Часовникова кула от 1578-а е била под формата на дървена конструкция. В началото на XIX век обаче постройката била напълно унищожена от пожар. През 1809 г. започва изграждането й от камък и продължава три години. След завършването на входа бил оставен следният надпис: „В 1227 г. от егира (т.е. 1809 г.) да бъде благословен от Бога този часовник и се възобнови, но да се направи без грешка, положиха се много грижи и труд. Браво и на майстора, стократно браво! Тази красиво оформена и съвършена часовникова кула е градена 1227 г. Гледайте я и се възхищавайте!“.

В този вид кулата оцелява и до ден днешен. Тя наподобява морски фар и е висока 17,5 метра. Все още не е известно името на майстора, който я построил. Знае се само, че часовниковият механизъм по онова време бил италиански, специално произведен през 1808 г. от Барбалета Антонио Дженова.

Оттук нататък за емблематичното място следват години на разцвет. В първия модерен градоустройствен план, изготвен от Йосиф Шнитер, Сахат тепе е записано като Часовия хълм.

През 1882 г. градският съвет поръчва нов часовник от далечна Виена. Десетилетия наред той служи вярно на пловдивчани, ала един ден стрелките му замират и е положен в мазето на Етнографския музей, след което е загубен. В бележитата си книга „Пловдивска хроника“ Никола Алваджиев пише: „Никой не вярваше в точността на часовника и никой не сверяваше джобния си часовник с него“.

В началото на миналия век Сахат тепе е прекръстено на „Данов хълм“, в чест на известния възрожденец Христо Г. Данов.

Въпреки временното занемаряване на „пловдивския фар“, през 2003 г. е възложено на карнобатския майстор Димитър Тодоров да направи копие на часовника по запазените от 1882 г. чертежи. Специалистът изпълнил заръката на общината. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично, като за целта е нужна огромна физическа сила, тъй като тежестите на часовника са над 100 кг.

В първите години на XXI в. сградата на Часовниковата кула е разбита и часовникът спира, но през 2004 г. механизмът е ремонтиран от майстора Георги Долчинков. Благодарение на работата му „пловдивският фар“ отново възвръща блясъка си.

И днес след времена на разцвет и периоди на разруха, столетия след столетия, на върха на Сахат тепе гордо се извисява Часовниковата кула, чийто камбанен звън се разнася нашир и надлъж всеки ден.

Снимки: Ретро Пловдивъ
 

Габриела Лазарова

Редактор

Габриела Лазарова е завършила ЕГ „Иван Вазов“ с италиански език. В Италия завършва университет „Тор Вергата“ със специалност „Естетическо-научна журналистика“.   Още

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?