4020

Пътешественикът, който обиколи Земята девет пъти: Пловдив - българската Троя върху седем тепета

Това е градът, който дори е по-стар от индийския Варанаси, по-стар от понятията за история и цивилизация, твърди Светлин Иванов-Лаубер

Пътешественикът, неспиращ да обикаля Земята. Той вече сам не знае, дали е сторил това 9 или 10 пъти, а може би и повече.

Номад, чиито кредо и начин на живот са пътешествията, потапянето в далечното, съизмерването с всяка другост.  Натрупаните впечатления, усещания и емоции неизменно преливат във всичко, което той споделя. За някои разказите му са поетични мелодии, за други те са своеобразни есета, а за трети - крилете, с които читателят се озовава на всяко от описаните места. 

Светлин Иванов - Лаубер наистина е бил сякаш навсякъде: Перу, Монголия, Нова Зеландия, Бруней, Ангола и Япония, че дори и на континенталната Антарктида. Сбъдвал е престоите си на необичайни места, като Великденския остров, Бора Бора, Зимбабве, Боливия,  Свазиленд или пък Камбоджа.

Неговото сърце е свързано с Пловдив. Откриваме това в словата, които се родиха в краткото му юнско гостуване в Града под тепетата.

 

Автор: Светлин Иванов-Лаубер

Нощта е разпуснала черните си коси над Стария град на Пловдив. По калдъръмите тишината, кадифено стъпвайки на пръсти, започва своята стража. Помнеща, хипнотично властна. Фенерите, подобно на факли с медна светлина, превръщат всяка сянка в причудливо създание от свят, напуснал сънищата, за да превърне индигото на нощта в сън. 

Амфитеатърът сънува многохилядни овации, по стъпалата му се стичат химни и строфи, а колоните му са сякаш скелет на древен исполин - все още дишащ, все така неумиращ. Котките безсънно търсят нещо неназовимо, а възрожденските къщи сякаш са витаещи силуети от спомени, от премълчани разкази и пулсираща история. 

Пловдив - един от няколкото най-стари, постоянно обитавани градове на планетата. Пловдив - може би, както твърдят учените, дори по-стар от индийския Варанаси (Бенарес, за който някога Марк Твен бе казал: "Град, два пъти по-стар дори от понятията за история или цивилизация"). Питам се, скитащ из Стария град, какво ли щеше да каже Марк Твен за Пловдив, който май е бил вече на поне хиляда години, когато Варанаси е възниквал, както и поне на ТРИ ХИЛЯДИ ГОДИНИ, когато е бил положен първият камък на Хеопсовата пирамида...    

Градът, намиращ се само на 15 километра от Родопите и териториите им, пълни с мистика, енергия и традиции. Със самодиви и змейове, с лами и хали. С ритуали и обреди, с клетви и прошки. Непрогледни гори, дънери със сочещи като пръсти клони, профили на скали и песни на ветровете. Всички те съжителстват с Пловдив, кръстосват се до него, обагрят с цветовете си тъканта му, преплитат се с ритъма на неговия делник. 

Пловдив денем е... почти четиристотинхилядния град, който сякаш едва вчера бе ЕВРОПЕЙСКАТА СТОЛИЦА на културата. И то съвсем заслужено. Може би дори далеч по-заслужено от всеки друг европейски град. Градът, в чийто център слънцето се заплита в столетния часовник, а бръшляните се увиват около гордост и стрес, около Време и Безвремие, около съзидателност и унищожение. Денем Пловдив е град на галерии и издателства, на вестникарски симфонии, на влюбвания, на кръстовищен шум и уютно очарование в някое кафене на „Капана". 

И... Да, следва любимият ми негов облик. Пловдив и неговата шарена палитра с име „Капана". Дързък, иновативен, намигащ ми с типичната си нахална интелигентност. „Капанът" очарова, провокира, дарява пъстър релакс. Колаж от остроумно художническо вдъхновение и милиард парченца НЕПУКИЗЪМ. Естествено, това е пловдивска дума. И изведнъж привидно важните неща в програмата на деня се оказват почти смешно-безпредметни. Нелепи с излишните си драми и амбиции. Просто защото всъщност ВИНАГИ имаме време за разговор, за смях и минутка мълчание с приятел. На чашка кафе или вино. Там, в „Капана". В Пловдив. 

Градът, по-стар дори от самото Време. 

А после идва отново нощта. Милостиво затваря клепачите на всичко несвършено, недоразказано и ненаписано. Светът сам ще се погрижи за себе си. И за своето Утре. Пловдив знае това. С всички свои тишини и силуети. С всичките си хилядолетия и влюбени сърца. С победата си над самото Време. 

Ще защити ли ЮНЕСКО наследството на 8000 години 

Автор: Даниела Арнаудова

Пловдив лежи върху културни пластове, трупани почти 8000 години. През различните епохи жителите му бавно ги изграждали, а завоеватели и врагове ги разрушавали - но техните структури и сега могат да се видят в античните улици, линиите на Стадиона и пилоните на Акведукта. Те са и в старите крепостни стени, върху които здраво са стъпили живописните възрожденски къщи. 

Необичайната история на космополитния Пловдив, съчетана с артистична атмосфера и бохемски дух, му дават преднина в кандидатурата на града да стане част от ЮНЕСКО - сега Пловдив прави опит да заслужи това признание с Епископската базилика и римското мозаично наследство на Филипопол.  Кандидатурата беше включена през 2018 г. в Индикативния списък на ЮНЕСКО. „Мозайките са прекрасни композиции с над 70 вида птици, украсявали храма върху геометрични пана. Други повтарят мотива „хераклов възел“, разказва археологът Елена Кесякова. Най-големият шедьовър бил изписан върху средното пано в южния кораб на Базиликата - сцената „Изворът на живота“. Съществуват различни вариации на този сюжет, който е сред най-популярните в ранното християнство.

До 2017-а „Изворът“ бе скрит под руините на Базиликата, но днес  пловдивчани могат да го съзерцават в цялото му великолепие. Двата симетрично разположени край свещения фонтан пауна, свързвани от елини и римляни с митологичния феникс, изобразяват надеждата, символизират изобилието и носят мъдрото послание, че след смъртта идва нов живот, след разрухата следва ново начало. Жителите на Филипопол са научили този урок. Знаят го и техните наследници в града, наричан Евмолпия, Флавия, Тримонциум, Филибе, Пловдив!

Най-големият музей на открито в България

Близо 1000 години крепостните стени по Трихълмието били строени и разрушавани, после пак изграждани. През 250 г. ги сринали готите, през 441 - хуните на Атила. Стените помнят нашествията на аварите през 587 г. и на киевския княз Светослав през 970 г. С времето от тях не останало почти нищо и това бавно ги заличило от паметта на местните хора. „Ако опитаме да ги възстановим, днес стените ще слизат до Джумая джамия - в сърцето на главната улица, и до хотел „Тримонциум“ на юг“, обяснява директорът на Археологическия музей в града Костадин Кисьов.

И без тях обаче Пловдив си остава най-големият музей на открито в България. Независимо от разнородните пластове култура, съвременните археолози са склонни да следват градоустройствената логика на античния Филипопол. Тази линия може да даде начало на нов туристически маршрут, тръгващ от Небет тепе. Оттам туристите ще слизат в подножието на Джамбаз тепе, където точно под Античния театър, построен по времето на император Траян (98-117 г.), ще ги очаква друга изненада. От древни времена жителите на Филипопол обичали лукса, отдавали се на забавления, но намирали време и за духовното. 

Конгломерат от шест жилищни квартала между четири улици, проучени от археолога Жени Танкова, разкри храм, хан с таверна, богато украсени домове с обща площ 7 декара, обществени тоалетни и сграда, наречена недвусмислено „Домът на куртизанката“. Най-старите структури са от IV-III в. пр.Хр. Кварталите са обитавани столетия наред. Особено впечатляват откритите стотици фрагментирани теракотени и мраморни фигури и глави на различни божества. Теракотите са местно производство, от Филипопол.

„Капана“ примамва с артекзотика

Често сравняват пловдивския артквартал „Капана“ с варненския „Таляна“. Има защо, понеже двата творчески квартала всъщност имат доста общи неща. „Капана” бе важна част от подготовката на Пловдив за Европейска столица на културата през 2019-а. „Таляна“ пък заработи като елемент от програмата, с която градът взе титлата “Европейска младежка столица” през 2017-а.
Община Пловдив похарчи 5 млн. лева, с които обнови „Капана“. Скромна сума, но пък с нея кварталчето получи своя импулс за развитие и бързо се превърна в притегателно място за млади и стари. Освен инфраструктурната рехабилитация в Пловдив Общината подпомогна финансово артистите, като им даде да ползват помещения в „Капана“ в рамките на две години. Днес пловдивският артквартал примамва със своите артмагазинчета и екзотични кръчми, улавя те неусетно и така попадаш в неговия капан. За варненци пък „Таляна“ много прилича на рибарската мрежа, закотвена на морското дъно - тя има вход, но не и изход. Така рибата остава
заплетена в мрежите, докато рибарите не я изтеглят.`

Филипополският Форум няма аналог по нашите земи

Древният площад на града още пази функциите си, но в годините на социализма римските останки били закопани под бившия партиен дом, пощата и други колоси, строени в духа на времето. Днес от съвременното ниво на площада пловдивчани и гостите на града наблюдават находките на археолозите. Под площада съзерцават античното ниво, където могат да слизат по специални рампи.

Около Форума на античния Филопопол била изградена цяла система от перпендикулярни улици. Жителите ползвали мястото като пазарище, разменяли зърно, дърво и мед за фина керамика. С размерите си филипополският Форум няма аналог в българските земи. Магазините заемали източната, южната и западната му страна. В съседство се издигал Булевтерионът, където заседавал градският съвет. По-късно мястото му заел малкият градски театър - Одеон, банка или монетарница, както и библиотека. 

Малко градове в Античността имали свои книгохранилища, където можело да се чете, а и повечето били изгорени и сринати до основи. Това се случило и с филипополската библиотека, но докато съществувала, тя имала перфектна система за циркулация на въздуха, осигурявана от вертикални глинени тръби, вградени в дебелите <210> зидове. В долния край те се включвали директно към канализацията на града. Това предпазвало съхраняваните свитъци.

Форумът на Филипопол запазил първичната си планова схема 4 столетия. Археолозите дълго се питаха кога точно е възникнал той. „Последните ни проучвания дадоха категоричната датировка - I век,  времето на римския император Август“, казва археологът Елена Кесякова, известна с откритията си около Форума, Епископската базилика, римския Акведукт и Източната порта. Монети на местния тракийски владетел Реметалк III от I в. потвърдили хипотезата.

Небет тепе - едно от първите праисторически селища в Европа

Възможността да влезе в Индикативния списък на ЮНЕСКО настрои управата и гражданите към търсене на по-добър имидж и повече туристи чрез инвестиции в културната инфраструктура. Един важен обект остава приоритет на градската управа и това е реставрацията на Небет тепе - най-древната част на Пловдив, която дава на града водещо място в класацията на най-старите градове в Европа и света. Важното уточнение е промените да се случат без компромиси с археологията.
“Трябва да се спазят всички европейски принципи и норми - убеден е Стефан Стоянов,
заместник-кмет по “Oбразование, бизнес развитие и европейски политики”. - В Пловдив имаме страхотна археология и българската икономика може само да
спечели от това. За нас е важно да следваме опита на страни като Италия, Франция, Испания и Гърция, където правят бизнес от находките.“ На върха на Небет тепе лежат останките на едно от първите праисторически селища в Европа. То е възникнало през IV хил. пр. Хр., а хълмът е обитаван без прекъсване и досега. Доскоро туристите трудно осъзнаваха стойността на тамошните руини, покрити с графити и пълни с изпочупени бутилки. Това обаче са фрагменти от Цитаделата от времето на Филип II, потерната към нея, квадратната кула, бастиона. Останките им почти с нищо не загатват за величието на тези строежи, но това е напът да се промени с проекта на арх. РумянаПройкова.

Целта е тепето да се трансформира в зелен парк на открито. Защитни покрития от метал, дърво и стъкло ще обгърнат голямата кула, където ще се развие и изгледна площадка. Предвижда се тя да бъде укрепена, като това ще стане с невидим бетон под терена и малко
надграждане, като новите намеси ще бъдат отделени с метални елементи. Вечер ефектни светлини ще обливат хълма, улавяйки детайли от старата градоустройствена структура и укрепителната система. “Небет тепе е българската Троя”, казва директорът на пловдивския Регионален археологически музей Костадин Кисьов. Страстта на този харизматичен археолог по тракийската култура е пословична.“Траките са не по-малко интересни от древните елини! Не е случайно, че в Троя има такова натрупване на културни пластове - от каменно- медната епоха до Средновековието... точно както на Небет тепе!”

 

Оцени новината

Оцени новината
4.2/5 от 5 оценки
4.2/5 от 5 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
3 коментара
само

само

28.07.2023 | 14:17

некрополите на Филипопол са по голями от Сердика. За самочувствие и сведение на столичани.

Отговори
2 2
Суперлативи

Суперлативи

09.07.2023 | 03:33

Тоя явно не е чакал рейс №16 в Пловдив, нито пък е имал взимане-даване с бюрократите в общината.

Отговори
4 1
Абе не са седем, ама нали такава е традицията

Абе не са седем, ама нали такава е традицията

08.07.2023 | 19:10

И ние като Рим значи. Липсващото Марково тепенце, дето сега е мол, Старият град, дето го броим за три, всъщност тепетата са четири.

Отговори
1 4

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?