Преди 143 години: Първата ни конституция залага основите на модерна България

Точно преди 143 г., на 16 април 1879 г., e гласувана и подписана първата българска конституция. Основният закон на новосвободеното Княжество България е приет в старата столица Търново, където заседава Учредителното народно събрание, свикано съгласно клаузите на Берлинския мирен договор.

Учредителното събрание е открито тържествено от императорския руски комисар в страната княз Александър Дондуков-Корсаков в най-представителната сграда на Търново - бившия турски конак, построен от прочутия майстор Колю Фичето.

За председател е избран бившият български екзарх Антим I,

а за подпредседатели - Петко Каравелов и Тодор Икономов.

Значителна част от 229-имата депутати в Учредителното събрание са завършили престижни европейски университети. Две трети от всички депутати владеят френски. Най-много са представителите на възрожденската интелигенция: учители, духовници, публицисти, издатели, лекари, но има и търговци, занаятчии.

За основа на гласувания документ се приема разработен от руската администрация проект, базиран на белгийската конституция от 1831 г.  По това време страната ни се управлява от руска окупационна администрация.

  Търновската конституция е една от най-модерните за своето време 

Основният ни закон утвърждава принципа на разделение на властите - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико Народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд).

Определя Княжеството като наследствена конституционна монархия. Князът получава широки права, но разпорежданията му влизат в сила само с подпис на министър. Конституцията защитава частната собственост.  Първоначалното учение е безплатно и задължително. Печатът е свободен.

Заложеното в Търновската конституция всеобщо избирателно право прави България четвъртата страна в Европа, която дава подобна възможност на гражданите си. Търновската конституция е втората след френската, която постановява отговорност на министрите пред парламента и дори съд при провинение. 

Споровете около приемането на конституцията оформят и първите български политически партии - на консерваторите и на либералите. Превес вземат либералите, които

  отхвърлят идеята за двукамерен парламент.

Депутатите отхвърлят някои точки в руския проект - намаляват броя на министрите и годишната издръжка на монарха от 1 млн. на 600 000 златни франка.  

Някои членове от Търновската конституция се прилагат и днес - председателстването на първото заседание от най-възрастния народен представител, депутатският имунитет, парламентарният контрол.

Оригиналът на Търновската конституция се съхранява в Централния държавен архив.

 

Видни пловдивчани сред архитектите на документа

Най-видните българи са депутати в Учредителното събрание, които поставят подписи под Търновската конституция. Видният духовник Антим Първи, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия, е председател на събранието.

Активен участник в изработването на Търновската конституция е копривщенецът Петко Каравелов, подпредседател на Учредителното събрание. Каравелов е дългогодишен депутат, три пъти премиер. Бил е и кмет на Пловдив в периода 1883-1884 г. Известен като един от най-почтените български политици. Каравелов е застъпник за либералните акценти в конституцията. 

Драган Цанков е един от водачите на либералите в Учредителното събрание. По-късно е два пъти премиер. Депутат в няколко парламента, председател на  XII Обикновено народно събрание.

Сред секретарите на Учредителното събрание във Велико Търново е пловдивчанинът Константин Стоилов, виден държавник, един от най-добре образованите българи по онова време с дипломи по право от Хайделберг и Париж. Стоилов е един от най-добрите български премиери, основател и лидер на Народната партия. Привърженик на консервативен вариант на основния закон - засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права.

Принос за създаването на първия основен закон на България има и историкът и виден държавник проф. Марин Дринов. Той участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава. Роденият в Панагюрище Дринов е съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес БАН.

Подпис под първата ни конституция слага и калоферецът д-р Георги Странски, близък приятел на Христо Ботев. Странски работи като лекар в Пловдив. Бил е председател на Областното събрание, участник  в организирането на Съединението и председател на временното правителство.

 

На крака пред Колю Фичето

На заседанията на Учредителното събрание е присъствал прочутият майстор Колю Фичето, построил сградата на конака. При влизането му депутатите ставали на крака. Княз Александър Дондуков-Корсаков, комисар на Временното руско управление в България, присъствал на заседанията. 

Самодейци зарадвали депутатите с пиесата „Иванко” от Васил Друмев в присъствието на автора. По време на Учредителното събрание дебютира първото у нас ревю, организирано от русенката Евдокия Антонова с вход 1 златен франк.

 

Народният съд гази основния закон

На 1 февруари 1945 г. т.нар. Народен съд осъжда на смърт 2730 души, сред които 67 депутати от ХХV Народно събрание, както и министрите от три правителства.

 "Народният съд" се е водел в защита на Царство България, тъй като страната все още е монархия.

Действащата Търновска конституция не допуска подобни деяния, което превръща тези съдебни процеси в нелегитимни, твърди проф. Георги Марков, бивш конституционен съдия. 

Освен това, законът за Народния съд е издаден в името на малолетния тогава цар Симеон ІІ, който не е имал право да разпореди разстрел на тримата му регенти.

 

 

Гладна стачка преди парафа от 1991-ва

На 4 декември 1947 г. VI Велико народно събрание приема Конституция на Народна република България, която заменя действащата до този момент Търновска конституция. В новия основен закон е заложен съветският модел, с който се създават условия за сливане на законодателната, изпълнителната и съдебната власт и е осигурен монополът на комунистическата партия във властта.

Приета е с пълно мнозинство, но при обсъжданията възникват остри политически спорове и опозиционни депутати са арестувани. Конституцията, известна като „Димитровска“, по името на тогавашния вожд Георги Димитров, урежда обществено-икономическите отношения в страната за прехода към социализъм. Приемането <210> е стъпка към налагането на тоталитарния режим в България.

На 18 май 1971 г. чрез национален референдум е приетата третата конституция на България. Наречена е социалистическа, или Живковска - по името на първия държавен и партиен ръководител тогава Тодор Живков. Текстът е бил съгласуван с Кремъл.

Конституцията от 1991 година е последната и досега действащата конституция в България. Приета е на 12 юли 1991 г. от 7. Велико народно събрание. Според нея България е парламентарна република. 

Гласуването на конституцията е съпътствано с много протести и митинги в страната. Един от най-сериозните протести е демонстрацията на 39-имата депутати, които правят палатков лагер, част от тях обявяват гладна стачка. В крайна сметка основният закон е приет. 

Едни от най-важните промени в него през годините са свързани с присъединяването на България към ЕС и създаване на омбудсмана като длъжност и институция.